С излизането на АБВ от властта България влезе в нова политическа ситуация. Изправени сме пред политическа криза. Идват предсрочни избори. Въпросът е кога?

. Корнелия Нинова посочи новият враг – Борисов и заяви: „Дойде време да поемем водачеството на народа си!“

България се намира в нова политическа ситуация. Предсрочните избори са на хоризонта. Вече никой в политическите централи не ги поставя под съмнение. Единственият въпрос е кога.
Сигналната лампа за това запали Корнелия Нинова с избирането си за лидер на БСП. Още в мига, в който застана на трибуната на 49-ти конгрес на столетната партия, Нинова посочи новия курс: „Повече никакви договорки с Борисов, БСП се превръща в твърда, ясна категорична опозиции, сваляме кабинета и отиваме на предсрочни избори след президентските“.
Това е лайтмотивът, който от два дни слушаме по всички медийни канали.
И вече никой от политическите лидери и анализатори не казва: „Не, това е невъзможно“, а всички се питат: „Кога?“.
Дори премиерът не скрива притеснението си и предупреждава, че три месеца преди президентски избори не може да се назначава служебно правителство, че едни предсрочни избори сега биха довели до хаос в държавата. Борисов е прав. Въпросът е – ще удържи ли центробежните сили в управленската коалицията до президентските избори, а след тях – новият държавен глава ще назначава служебното правителство.
Изненадващото решение на АБВ за напускане на кабинета „Борисов“ и изтегляне на всички кадри на партията от властта изправя държавата пред правителствена криза. „Решението на АБВ би могло да повлияе на управляващото мнозинство“, признава и Цветан Цветанов..
Оттук нататък ситуацията в страната ще се развие мълниеносно.
В същото време избраната в неделя за лидер на БСП Корнелия Нинова ще трябва да се надбягва с времето.
Енергията за промяна, която за първи път победи апарата в БСП, я изтласка на върха на партията с голямата цел – да я върне във властта.
Делегатите предпочетоха Корнелия, защото тя е всичко онова, което не е Миков.
А това, което се случи на конгреса, е доказателство, че в партията наистина стана миниреволюция.
За първи път в 125 годишната история на БСП, столетницата се оглавява от жена. Но това вече е най-малкото.
По-важното е , че за първи път смяната на върха става отдолу, против волята на действащия лидер; за първи път той губи в оспорвана битка за поста и не получава мнозинство от гласовете на делегатите на конгреса.
Нещо повече – за първи път гласовете на опонента са повече от гласовете на действащия лидер в състезанието за член на Националния съвет. И още, не по-малко важно – за първи път организацията на конгреса целеше с апаратни процедури да задуши лидерския дебат и за първи път – опонентът на действащия лидер победи апарата!
Корнелия Нинова спечели на чужд терен, тя преобърна един конгрес подготвен от Миков, който трябваше „на всяка цена да остане на поста си“.
Тя спечели, защото каза на делегатите – аз ще ви заведа до властта, докато Миков им обещаваше да укрепнат като опозиция.
Михаил Миков пое БСП преди две години и за това време не показа какво иска да прави с тази партия. Стоеше в разкрачено положение почти като Радан Кънев – хем в опозиция, ама нито в един момент не скочи срещу Борисов. От което БСП вехнеше в парламента и затъваше в ролята си на беззъба, квази опозиция. Миков беше статуквото. След Миков вървеше мълвата, че се договорил с Борисов да управляват заедно след следващи парламентарни избори. И той се стремеше да дотътри БСП до тази договорка. С Миков в следващия парламент БСП щеше да има не повече от 25-30 депутати, които Борисов може би щеше да уреди във властта.
С Корнелия БСП има шансове да удвои числеността на парламентарната си група. И тогава – едно е да седнеш на масата за преговори с 30 депутати, друго е, ако имаш зад гърба си 60 и да диктуваш условия!
За това обаче партията трябва да се изправи на бойна нога като „ударна“ опозиция с категорични и аргументирани действия (впрочем ГЕРБ отдавна искаше точно това и се оплакваше, че няма с кого да дебатира -б.а.) Опозиция, без задкулисни договорки и последващи отстъпления. Защото, както в спорта, така и в политиката, трябва да имаш ясен опонент – трябва да покажеш врага на армията, която е след теб, и да го атакуваш. Това е тактиката и на самия Борисов. Той винаги сочи на своите от ГЕРБ кой е врагът – дали ще е Станишев, Радан Кънев или Доган – няма значение, герберите винаги знаят срещу кого се бият. И това ги държи в политическа кондиция.
Сега Корнелия посочи на своите – врагът е Борисов! А за Миков врагът беше неолибералният модел. Опърничавата червена дама дори заяви, че няма да отиде на тържеството на Станишев, ако и Борисов бъде там. И наистина, появи се на сбирката, след като стана ясно, че премиерът си е отишъл. Това не е от липса на такт, дипломатичност или превзетост. Тя дава знак! Дажи и за такъв незначителен повод
На Корнелия ѝ предстои не само да съживи партията си, но и да я превърне в стегната политическа сила, да изгради отново работещи структури, и най-важното – да я сдобри. В това отношения тя трябва да се състезава не с Борисов – а с Цветан Цветанов, който в момента е най-добрият партиен строител у нас.
Как ще го направи?
Който познава Корнелия, знае, че тя има две „зверски“ качества – силна амбиция и неизчерпаем работохолизъм. Като прибавим към тях целеустременост, силно женско излъчване, идейна и професионална подготовка – почти се доближаваме до действения образ. Има някои нейни позиции, които остават скрити от погледа на публиката. Корнелия е харесвана от изключително широка палитра в партията – от старите, отритнати от всички след 1989-та партийни кадри, пред средния ешалон на апарата, до младите „лъвчета“, които застанаха до нея, и на които им предстои да партнират на нейната „зверска“ енергия. Тя ще впрегне тази енергия в изграждане на мостове – към всички крила, перца и кръгове в партията. Към бизнеса, към интелектуалците, към майките, към пенсионерите. Тя може с еднаква лекота да владее парламентарната трибуна и да ниже тютюн, да бере домати и да държи пламенни слова, да гази калта на наводнената Мизия, да вади пострадали хора от бедствени ситуации и да спори по философски теми. Тя има една много ценно качество – умее да слуша. Не се притеснява да търси съвет – от по-възрастен в партията, от по-голям специалст в дадена област, от колега, от журналист дори.
Съставянето на екипа ѝ и консолидацията на партията са първите две най-важни неща, които тя трябва да свърши. Ще ѝ се наложи да прави сложни баланси, да укротява страсти, да сдобрява несдобримите, да връща обидените, да привлича с чар, да отблъсква в усмивка, да тропа с юмрук и то така, че да не допусне блокиране на решения. „Единство, единство и пак единство и обръщане на цялата ни сила и енергия от вътрешнопартийни боричкания към удар по политическия ни опонент“, призова от трибуната тя.
Няма да ѝ е лесно нито с избрания Национален съвет, нито с онези структури, които открито работеха срещу нея по време на най-тежката лидерска кампания у нас в последните 25 години, нито с тези, които сега ще ѝ се лепнат. Ще трябва да обиколи поне три пъти страната, няма да спи с дни и нощи – но такава е играта. Същото го направи преди години Иван Костов, когато от СДС изгради стройна партия, същото го стори и Цветан Цветанов с ГЕРБ.
За разлика от Миков, тя призна пред конгреса, че „партията претърпя няколко поредни тежки загуби“, че днес има всички условия за силна лява партия, но „БСП има проблем с доверието“. И понеже в залата на конгреса всички бяха омърлушени, тя наистина им вдъхна усещане за нов живот: „Дори в най-тежките си времена БСП никога не се е поддавала на песимизъм и не е оставяла съдбата си на произвола на случайността. Ние сме издържали всяко изпитание, работили сме здраво, падали сме, ставали сме, търсили сме нови хоризонти и сме давали надежда на хората. А сега да погледнем напред! Дойде време да поемем водачеството на народа си“. И взриви залата. Такива вдъхновяващи думи делегатите не чуха от Миков, както и не чуха негово признание за грешки, които е допуснал. Докато тя намери силата и да се се извини, че е подкрепила Пеевски.
Корнелия има задачата не само да върне надеждата на партията, че може отново да се види във властта, но и да подмлади кръвта на столетница, да ѝ възвърне самочувствието на можеща, лява, социална сила. Приемственост и признателност към старото поколение в БСП, но и подготовка на младо попълнение политици от професионално, административно и управленски изградени патриоти, поискала тя от конгреса. И получи аплаузи. Промяната в БСП е въпрос на политика, а не на лични емоции. С Миков БСП затъна в левичарско говорене, в лозунгарство. А с лозунги нищо не може да стане. Лявото на Миков не беше модерното, а поглед назад в миналото.
Лявото на Корнелия е борбеност. Нови битки. Нови управленски програми.
Времето изстреля Корнелия Нинова на върха на събитията в България.
Сега е важно как ще танцува на този връх. С Борисов. С Първанов. С Доган.

Валерия ВЕЛЕВА
(Епицентър )