08.08.2022

Зов за истина

Електронен вестник за Враца, Северозапада, България и Света

Волското търпение на българина

 

Валери Станков

Волското търпение на Българина е безгранично. Дори мазохистично. И това отлично се разбира от всички, които се мятат като гладна глутница управленчески вълци на неговия гръб. Те дори не експериментират, те дори не предлагат какво и как да стане, те направо забиват кътници в робски наведения му врат – и налагат своите, изгодни само за тях, решения.

В световната литературна история, както и в световната народопсихология, няма по-унизителна и по-отвратителна пословица от българската „Преклонена главица сабя не я сече!“.

Българинът робува на собствените си рахатлъци, не иска да си чупи хатъра за щяло и нещяло, пък било туй „щяло“ и неговият собствен просперитет. Българинът търпи неизброими злодейства, последното от които беше масовата „COVID“-ваксинация, която, сигурен съм, скоро ще стане задължителна и за маймунската шарка, защото хората масово започнаха да се замислят доколко тя е ефективна – и започнаха да се разколебават.

Въпреки негативите на българското търпение, които изброих, продължавам светло да вярвам, че народът на България не е Колективната овца, която кротичко си блее под гегата на слепите си пастири. Някога стадата си имаха само едно върло куче – вълкодав, което, лавне ли веднъж, вълците в гората се попикаваха от страх. Преди време нашичкият Банкянски пастир Боко Тиквата беше обградил не само българското стадо, но и себе си, с добре нахранени, яко платени, послушни униформени питбули и добермани, които заради сочния кокал бяха готови да прегризат гърлото на народното недоволство. Днес Про100 Киро е като младо американско яре в обрания български двор – и се чуди как да срути последните му здрави тараби.

Примерите от отминалите, заглъхналите и изкривени протести са много. Все се надявам, моля се на Бога това убийствено противопоставяне между власт и народ някой ден да приключи – и, когато гора зашуми и вятър повее, и този сам юнак на коня, Българският народ, излезе на площада, питбулите на властта най-сетне да свалят каските и шлемовете, да затъкнат палките под каишите си, да отпуснат обратните си захапки и да запеят с нас „Вятър ечи, Балкан стене!“

 

Вашият коментар