17.02.2025

Зов за истина

Електронен вестник за Враца, Северозапада, България и Света

Александър Дугин: След срещата на Путин и Байдън. Кой ще рухне първи?

Байдън не е американски президент. Той е либерал и глобалист и държи на идеологията на глобалистите и либералите, което означава, че всички са длъжни да следват неговия дневен ред и да спазват установените от него правила

Срещата на Путин с Байдън не предвещаваше нищо добро. Никой от анализаторите и експертите не очакваше пробив или обнадеждаващи сигнали. По-лошо можеше да бъде само едно – липсата на такава среща. Ако лидерите на двете, явно враждуващи държави се срещат лице в лице, все пак това означава, че поне не се водят бойни действия.

Разбира се, тази война можеше да избухне във всеки момент. Например този риск рязко нарасна, когато Байдън със своя либерално-екстремистки дневен ред, свързан с Голямото презареждане, изтръгна президентството от Тръмп.

Кой ще рухне първи?

В Русия и САЩ, конкретно Русия на Путин и САЩ на Байдън, има противоположни възгледи практически за всичко. Основното е, че те виждат бъдещия световен ред по различен, взаимноизключващ се начин.

За Путин безусловен и абсолютен приоритет е цялостният и напълно истински суверенитет на Русия. А това е възможно само в условията на многополюсен свят, където Русия да бъде самодостатъчен свободен център за вземане на решения. Споделен свят с другите полюси, чиито битие и легитимност се признават, но свободата им се ограничава от свободите на останалите.

За Байдън приоритет не са САЩ, а създаването на световна държава начело със световно правителство. Такъв свят може да бъде само еднополюсен с повсеместно царстваща идеология – либерализъм, ЛГБТ, екология, демокрация на малцинствата и компенсаторен расизъм (съгласно сега приетата в САЩ расова теория, угнетяваните по-рано раси могат безнаказано да угнетяват своите бивши угнетители). Никой не може да има суверенитет, тъй като това противоречи на правата на човека.

Затова за Байдън Русия на Путин е абсолютен враг. Това обаче не означава, че Русия е враг на САЩ. Ако разглеждаме САЩ като един от полюсите в многополюсния свят, което беше на път да се осъществи при националиста Тръмп, то повечето спорни въпроси можеха да бъдат разрешени.

Да, между САЩ и Русия има зони на сблъсък на националните интереси, но те не са критични, особено ако реалистично се обозначат териториите на отговорност – Евразия на евразийците, Америка на американците, а Европа на европейците. Може и би трябвало да продължим това многополюсно изброяване – Африка на африканците, Азия на азиатците, ислямския свят на мюсюлманите и т.н. – но само, ако Америка се оглавява от американски президент.

Срещата на такъв президент с президента на Русия би могла да бъде напълно конструктивна и съдържателна, но работата е там, че Байдън не е американски президент.

Той е либерал и глобалист и държи на идеологията на глобалистите и либералите, което означава, че всички са длъжни да следват неговия дневен ред и да спазват установените от него правила. За глобалиста приятели и хора, с които си струва да се ръкуваш, могат да бъдат само глобалисти.

Всеки, който настоява за суверенитет и многополюсност, автоматично се причислява към враговете. Путин е именно такъв. Той мисли архитектурата на света като концерт на суверенни субекти, един от които е Русия, друг Америка, трети Китай и т.н.

Срещайки се с Байдън, той се среща с равен. Докато Байдън вижда в Путин само излязъл от контрол, разбунтувал се подчинен, който трябва да бъде наказван със санкции и съблазняван с подаръчета.

Оттук произтича и когнитивният дисонанс в срещата Путин-Байдън. Фактически такава среща не се проведе. Те нямаше за какво да си говорят, тъй като живеят в паралелни светове. А поляризацията на тези светове стремително нараства. Те могат да се срещнат само в случай, че едната от страните приеме правилата на играта на другата.

Вие може ли да си представите, че Байдън ще се откаже от глобализма? Аз не мога.

А Путин от суверенитета? Категорично не. Това за Путин е най-главното, абсолют.

Тогава значи никакъв диалог не е възможен. Постигането на консенсус е възможно единствено за нищо незначещи детайли.

В руско-американските отношения всичко ще се реши само с изчезването на едната от страните. Кой ще рухне първи? А ако никой не рухне, то остава една дума, започваща с „в“… W-word.

Източник: zavtra.ru

Превод за „Гласове“: Никола Стефанов

––

Александър Дугин е руски философ и геополитик, когото мнозина определят като „идеолога на Кремъл“.

Старообредец, Александър Дугин е ръководител на Центъра за консервативни изследвания и основател на Международното евразийско движение в Русия.

Дугин е идеолог на неоевразийството – течение в руския консерватизъм, което призовава към създаване на свят с повече полюси, обединяване на евразийското пространство (Русия, Европа и Близкият Изток) в противовес на англосаксонските страни (САЩ и Канада, Великобритания и Ирландия, Австралия и Нова Зеландия). Според него Западът е загубил духовността си за сметка на стопанското благоденствие, а руската култура е противовес на такъв тип устройство.

Дугин споделя и идеята, че Русия трябва да играе ролята на Трети Рим. Според него руската култура е по-тясно обвързана с евразийската степ и традициите на туранските народи (тюрки), а също и вижда естествена близост между Русия и ислямските страни.

Дугин е под силното влияние на един от първите националсоциалистически идеолози, Хаусхофер, който разработва основните теоретични постановки на Евразийската военна и геополитическа доктрина, като предлага формирането на геостратегическа ос Берлин-Москва-Токио, като алтернатива на Атлантическата харта на англосаксонския свят. При Дугин тази ос обаче е Париж-Берлин-Москва, или всички страни, разположение в Северноевропейската равнина, която се простира от Нормандия до Урал.

Разглежда македонците като самостоятелен етнос и преходен между сърбите и българите.

(Уикипедия)

Вашият коментар