01.08.2021

Зов за истина

Електронен вестник за Враца, Северозапада, България и Света

Атанас КАПРАЛОВ

 

Едва ли за сълзата ми е късно,

когато тя е и от кръст по-тежка!

От нея по Задушница възкръсват

най-скъпите души –

пак с лик човешки.

 

Те зърват моята сегашна слабост –

едно сърце,

озъбено от пости…

Посреща ме с катма от сача баба,

преди от глад за близост

да се просна.

 

Извайва дядо мускулите мои

на лозето

с най-сръчната мотика.

Лукаво тати край казана зноен

с фитила гроздов

палва ми езика.

 

Внезапно лумват пътища измамни –

пристъпва

хороводно

мойта кърпа…

И ето че с игла от слънце мама

започва хоризонта ми да кърпи.

 

Сълзата моя тихо прави опит

да си отиде…

Локвичка в земята!

Там в утрето ми детски смях ще цопва…

…А аз

ще нося

кръста на сълзата…

 

 

Вашият коментар