ЗАДУШНИЦА

Атанас КАПРАЛОВ
Едва ли за сълзата ми е късно,
когато тя е и от кръст по-тежка!
От нея по Задушница възкръсват
най-скъпите души –
пак с лик човешки.
Те зърват моята сегашна слабост –
едно сърце,
озъбено от пости…
Посреща ме с катма от сача баба,
преди от глад за близост
да се просна.
Извайва дядо мускулите мои
на лозето
с най-сръчната мотика.
Лукаво тати край казана зноен
с фитила гроздов
палва ми езика.
Внезапно лумват пътища измамни –
пристъпва
хороводно
мойта кърпа…
И ето че с игла от слънце мама
започва хоризонта ми да кърпи.
Сълзата моя тихо прави опит
да си отиде…
Локвичка в земята!
Там в утрето ми детски смях ще цопва…
…А аз
ще нося
кръста на сълзата…