Проф. Александър Маринов: Няколко души на практика контролират всичко в България!

– интервю на проф. Александър Маринов за „Фокус“-

– Продължаваме с налагащата се тема на деня. Опитвам се да я формулирам от многото разпилени събития така: разследван и подслушван президент. Разследван и подслушван, но не от военни прокурори командващ един от родовете войски. Седем обвинения към обявен вече за международно издирване богат българин. Три подсъдими богати фамилии с наложени за конфискация и крупни за страната ни суми. Накратко: показни арести, кризи от всякакъв характер и по спешност приемани закони. Така описано всекидневието ни пита – къде се оказва реалната власт в държавата и още по-простичко – къде е държавата, в коя държава живеем? Задавам въпросите на проф. Александър Маринов. Проф. Маринов, съществува ли термин в политологията, който може да обобщи случващото се пред очите ни?

– Затруднявате ме. Може би не е имало много такива ситуации, което не е позволило на учените да измислят такова понятие. Но има близки понятия, макар че те са доста метафорични. Всъщност аз бих прибавил към всичко, което казвате още един знак на случващото се от деня. Едно масирано бих казал невнимателно използване на метафори и на термини, които уж имат някакво значение по подразбиране, но всъщност не фигурират нито в правния, нито в обществения мир в точния смисъл на думата. Ето, главният прокурор употреби по адрес на Васил Божков думата олигарх, той така го квалифицира. Какво значи олигарх, какво е съдържанието на това понятие? Може би го има в журналистиката, в публицистиката, в киното. Но как, когато един главен прокурор нарече един бизнесмен олигарх, какво значи това? Да се върнем на вашия въпрос. От всички понятия, които биха могли да имат отношения, това е според мен класическото, вече станало класическо понятие – фасадна демокрация. Защото ние имаме някаква фасада, имаме Конституция, която твърдим, че е добра и тя вероятно като текст е добра, имаме закони, имаме институции и т.н. Общо взето горе-долу както е в демокрациите, в известните с традиции демокрации. Обаче у нас се случват неща, които там не се случват. И аз ще си позволя да направя паралел, с всичките условности на аналогиите, разбира се, вие ме разбирате. Както знаете, през последните години срещу президента на САЩ Тръмп имаше прокурорски мерки, него го разследваха, него и негови приближени и т.н. Което по същество е чудесно. Аз по принцип нямам нищо против абсолютно всеки при определени в закона условия да подлежи на разследване, да носи отговорност за делата си. Само че какво се случи там – оказа се, че цялата тази дандания не доведе до обосноваване на обвиненията, те се оказаха недоказани и съответно длъжностните лица, които бяха видимите и задкулисните пружини на тази история, си понесоха последиците. Тук правим аналогията с България. Защо казвам фасадна демокрацията? Защото при демокрацията с всичките й разновидности има отчетност и отговорност за властта, която върховния суверен – народа предоставя на някакви длъжностни лица. Няма значение какви са те, в кой клон на властта и така нататък. Въпросът е: ти имаш власт, употребяваш я, предполага се, че я употребяваш за благото на обществото, за публичния интерес, но ако не правиш това, ако бъркаш или недай Боже злоупотребяваш – носиш отговорност. И тук стигам до същността на проблема – всички тези случаи, които ви изброих, някой има правомощия, взема някакви решения, които засягат други хора. Може да е един човек, може да са милиони. През тези дни ние виждаме и от двата случая примери. И този някой, който взема решения, който говори, каквото му скимне, позволете ми да отворя скоба. Слушах днес изказването на премиера на заседание на Министерския съвет. Този човек говори напълно безотговорно, той говори очевидни неистини. Казва – ние ще го построим този водопровод за 30-40 дни. Няма да се построи. Няма такава сила на света, която да го построи за 30-40 дни. Той казва – днес въздуха на София е много по-чист от времето, когато го имаше Кремиковци. Не е вярно. Не е вярно, просто има за това съответни регистри, има данни, има изследвания и ще се види, какво е положението. Замърсяването е било по-различно тогава, но това, което е днес, не е било никога и т.н. Тоест някои хора облечени в най-високата власт говорят и не просто говорят, предприемат дела, харчат публични пари и за това не носят никаква отговорност. Ето това е смисълът на понятието фасадна демокрация.

– Какви са целите на това, което се случва в страната ни през последните дни? Кой печели?

– Тук вече ще се съглася, че става дума за олигархически цели. Има тотално преструктуриране на публичното поле в България, като на дневен ред на сцената или по-точно зад сцената, но с огромна сила се появява нов тип олигархия. Това е системна промяна. И преди е имало олигархия, но и най-силните олигарси са били доста слаби и уязвими. Както знаем някои от тях преждевременно приключиха жизнения си път. И най-силните от действащите олигарси бяха сравнително слаби. Олигарси в смисъл хора с огромни финансови възможности, които се опитват да влияят върху политиката, за да защитават интересите си. Днес имаме съвършено ново явление. Днес имаме истински олигарси, но от друг тип, който в наши дни трудно може да се срещне по земята. Това са политици, които използват държавата за своите интереси, в това число и икономически. И тези няколко души на практика контролират всичко в България. Това е истината. Това е голямата промяна. Такова нещо, според мен, трудно може да се намери в съвременния свят, изключвам някои по-далечни, по-изолирани, по-изостанали държави.

– Какво трябва да внушат действията от последните дни?

– Какво се внушава, това е ясно. Внушава се активност, енергичност, раздаване на справедливост, само че според мен хората не вярват на това. Защото прекалено тенденциозно е всичко, прекалено избирателно е. Прекалено точкови са ударите. А в същото време прави впечатление, че тази голяма активност на правоприлагащите органи внимателно заобикаля истинските източници на големите проблеми на българското общество.

– Кои са те?

– И хората, разбира се си задават този въпрос, нали. Задават си го и си намират отговора.

– Кои са истинските източници на проблемите на българското общество, проф. Маринов?

– Тези, които управляват държавата. Тези, които имат правомощията да взимат решения и би трябвало да ги взимат в полза на обществото, а ги взимат само в своя полза. Тези, които превърнаха публичните блага, даже насъщните ресурси за съществуване – въздух, вода, природа, здраве, образование, те го превърнаха в стока при това в изключително деформиран, уродлив пазар. Тази отговорност тя се носи поименно. Мога да ви уверя, че ако наистина някой добросъвестен борец за справедливост седне, замисли се и не е нужно да използва специални разузнавателни средства. Просто проследява политическите, управленските решения, резултатите от тях и стига до определени изводи. И това е положението. Тази отговорност се носи от 50-100 човека, не повече. Даже и това са им много в случая.

– Ако имате предвид хората в управлението или свързаните с управлението на държавата, то не се ли получава, че те всъщност са били зрители, съучастници, създатели в процесите, срещу които в момента се борят. Защо чак сега проглеждат?

– Разбира се, но са били не само свидетели. Били са участници и заинтересовани страни.

– А защо сега решиха да се заинтересоват по друг начин?

– Аз смятам, че те не се борят срещу явленията, още по-малко срещу техните причини. Тук става дума за битка на интереси. Битка на интереси, която няма нищо общо с интересите на обществото, с проблемите и потребностите на обикновените хора. Така се внушава, защото вие знаете, че българското общество е много болезнено чувствително на темата за справедливостта. Само че не ми се привиждат тези люде, които сега размахват сабята, не ми се привиждат като борци за справедливост.

– Кой срещу кого играе?

– Вероятно няма да е толкова лесно да направим един подробен списък. Но е ясно, че се води последователна битка за елиминиране на всички фактори, които по някакъв начин в някакъв сектор – политически, икономически, медиен, културен, образователен, какъвто искате, пречат на статуквото. Посочват статуквото, разобличават статуквото. Или просто се борят за своето съществуване и за своето оцеляване. Това е борба на живот и смърт. И затова не е въпрос, свързан с една или друга личност. Имах възможност тези дни да го напиша. Аз не идеализирам в никакъв случай Васил Божков, въпреки че той трябва да получи заслуженото за това, че все пак 30 години е оцелял в българската действителност. Аз понеже имам възможността да го познавам отдавна, макар и не близо, той хич не е глупав човек. За разлика от много други хора с много пари. Но въпросът не е за него. Въпросът е, че тук се прилага модел, който вече е прилаган и за който ние вече платихме веднъж много скъпо. Кой плати за КТБ? Ние с вас и вашите слушатели, и всички други българи. Кой плаща, когато самоволието или беззаконието на правораздавателните органи завършват с осъдителна присъда в европейските съдилища. Кой плаща тогава? Някой прокурор? Някой министър на вътрешните работи? Не. Плащаме ние данъкоплатците. Нали си спомняте случая с бебето във фризера? Е? Лекарите осъдиха българската държава, кой плати? Цветан Цветанов? Който размахваше СРС-тата от трибуната на парламента? Между другото това е един повод да си припомним – съдът вече се е произнасял по такива хватки. И аз тези дни, буквално вчера и днес чета становища на уважавани юристи. Защото има юристи, които в България са наистина уважавани. Независимо дали са съдии, адвокати или хора на академичното дело. Аз чета и те са абсолютно единодушни. Това, което се върши, е произвол. То е произвол, който граничи с по-тежки неща. Между другото аз съм напълно съгласен, че трябва Конституционния съд да даде едно разяснение, какво означава държавна измяна, какво означава нарушение на Конституцията. Не само за президента, разбира се, за всички длъжностни високопоставени лица. Защото може да се окаже, че става дума за узурпиране на власт. Къде отиваме тогава?

– Тоест Вие смятате, че прокурорски произвол е упражнен спрямо президента, спрямо хазарта, спрямо господин Божков и т.н.? Това всичко под един знаменател ли е?

– За господин Божков не мога да твърдя. Но имам съмнение за начина, по който се действа. А вече ще видим, прочетох преди малко, че има седем повдигнати обвинения, ще видим, какви са тези обвинения. Те ще бъдат обосновани, ще се стигне до съд и т.н. Тези обвинения не са в това, че е счупил някой прозорец. Това са много сериозни обвинения. Въпросът е само да не свършат, както други подобни случаи свършват. Но, що се отнася до президента, там вече ситуацията е друга. Това наистина според мен е произвол. И това е произвол, който е с тежък рецидив, защото Вие знаете добре, че българските правоохранителни органи неведнъж са постъпвали по този начин, неведнъж са изтичали СРС-та, неведнъж са били обявявани. Въпреки че точно такова чудо, каквото вчера виждам, не е било. Но общо взето такива злоупотреби има. И тази практика: а бе ние съвсем случайно попаднахме на този човек, защото всъщност търсихме друг, следяхме друг, подслушвахме друг, ама хоп, той се оказа на линия. Въобще в този случай с подслушването на командира на военновъздушните сили има много съмнителни неща, много съмнителни неща. Цялата тази история е много съмнителна. Аз няма да влизам, разбира се, в амплоато по този въпрос. Вчера и днес говориха авторитетни юристи и журналисти, компетентни, които поставят въпроси. Но нека да се върнем към тази тема, която ние сме обсъждали. Когато няма механизми за контрол, отчетност и отговорност, тогава защо се чудим, че се появява чувството за недосегаемост и безнаказаност? Вероятно всеки в такова положение, или почти всеки би си повярвал в един момент, че може да си прави, каквото си иска, стига да е сигурен, че е прав.

– Какви ще са последиците? Какво се случва оттук нататък?

– Аз смятам, че последиците ще бъдат сериозни. Няма да е просто поредният скандал, поредната сензация и т.н. Те ще са сериозни по много причини. Първата причина е, че тук вече нещата наистина достигат високи нива и важни личности, не просто личности, а институции. Наистина според мен е прекрачена една граница, бих казал границата на здравия разум е прекрачена. А втората причина, която според мен е още по-важна, е, че всичко това се случва в една сюрреалистична картина, когато обществото и огромната част от нас са притиснати от много тежки реални проблеми. Защото всички тези фокуси и циркове, те с нищо не ни доближават до решаването на проблемите – водата, боклуците, отровния въздух, здравеопазването и всичко друго. С какво ни доближават? Че те дори не посочват истинските виновници. Че кой нормален човек вярва, че Нено Димов е единственият виновник за това, което се е случило с язовир „Студена“ и с другите язовири? Той си има своята вина, разбира се, по-скоро отговорност, за вина аз не мога да говоря. Но не е само той. Кой ще повярва, че арестуваният председател на Комисията по хазарта е единственият виновник? Ами че той е лично приближен, назначен от министъра на финансите. Министърът на финансите е подписал тези отчети, одобрявал ги е постоянно. Къде е неговата отговорност? И въобще как си представят тези хора, които смятат, че могат да господстват над действителността? Да, вие може да затворите Баневи, Миньо Стайков, може дори да затворят и Васил Божков, но това с нищо не решава проблемите на огромното мнозинство от хората. Даже обратното – настройва ги допълнително. Защото хората искат решения. А какви решения ни предлагат? Вижте днес какво се случи с туристическия и ресторантьорския бизнес. Като стана напечено, казаха добре, отлагаме с 6 месеца. Това какво променя? Нищо не променя, защото няма никакво разбиране за същността, порочната същност на политиките, които се предлагат. Те не могат да разберат, че не е това решението. Те не могат да разберат, какви са последиците от това, което се опитват да правят. И поради тази причина, когато допълнително се нажежава обстановката с подобни действия, рискът от експлозия става много голям.

– Политическите последици какви ще бъдат?

– Политическите последици ще бъдат, че иска или не иска, всеки ще си поеме отговорността. Всеки, който заслужава, ще си поеме отговорността. И аз казвам всеки, в зависимост какво се установи. Аз не съм пристрастен. Ако за президента се установи, че с нещо наистина се е опитвал да пречи на разследването, той трябва да си поеме отговорността. Но, ако не е пречил, тогава тези, които внушават или го обвиняват в това нещо, тези, които са сглобили цялата тази комбинация, ще си понесат отговорността в пълен размер. И няма да им я търси този, който ги е назначил, а ще им я търси обществото. Уверявам Ви.