17.02.2025

Зов за истина

Електронен вестник за Враца, Северозапада, България и Света

Елена Йончева: Гневна съм, че още мислим в партийни клишета от времето на комунизма

– Г-жо Йончева, защо станахте част от инициативния комитет, издигнал ген. Румен Радев за кандидат-президент и Илияна Йотова за вицепрезидент? Досега никога не сте се занимавали с активна политика, какво ви провокира?

– През последните години у мен се надига все по-голям гняв. Смятах, че годините на студената война отдавна са отминали. Че можем да мислим, говорим и спорим, без да бъдем вкарвани в партийните клишета от времето на комунизма. Днес обаче наблюдаваме роенето на “свои” и “врагове”. Започна се противопоставянето на хората, на тези, които мислят правилно, и неправилно. За последните даже се появяват “черни списъци”. Всичко това са симптоми на едно общество, което е тровено. Отровата идва обаче от политиците. От конкретни политици. От ястреби, които даже не могат да кажат е ли е нашата родина “прифронтова държава” и какво ще означава това за всички нас.

– Дълги години разбирането беше, че журналистите трябва да са обективни и да крият политическите си пристрастия, за да не влияят на аудиторията си. Сега вие показвате своите, както впрочем правят и десетки политически журналисти на Запад. Защо?
– Това е моята гражданска позиция. Тя не е изразена в журналистически материал. Винаги съм имала позиция, но никога не съм си позволявала да я заявявам, независимо дали правя филм за Сирия,Украйна или Афганистан. Смятам за унизително за професията, когато журналистът се занимава с прокарването на партийни тези. Или носи знамето на партийния победител. Журналистиката не е трамплин. Тя е кауза. Стига да ти стиска – Защо ген. Радев заслужава вашата подкрепа? – Ние всички казваме, че президентът трябва да е обединител на нацията, така и пише в конституцията. Това казва и всеки кандидат за президент. Какво означава това? Смятам, че с Румен Радев имаме изключителен шанс президентът на България да бъде без партийни зависимости. Той може да има политически възгледи, близки до партия, но това не значи, че е неин заложник. Лидер без партийни и корпоративни зависимости е шанс за нашата родина в тези опасни времена. Обявиха ни за прифронтова държава, за буферна бежанска зона, предстои милитаризация на Черно море, отношенията между САЩ и Русия могат на навлязат в етап, който да е опасен за България. Трябва ни президент, който да не мисли чисто партийно. Който е водил битки в името на националния интерес, с риск за кариерата си. – Още една кандидат-президентска кампания върви в момента – тази в САЩ. Бихте ли направили сравнителен коментар между американската и българската? – Предпочитам да се сравняваме с Европа. Мисля, че европейският гражданин взима по-осъзнато решение. Той е политически по-грамотен, прагматик. Вижте, във Франция този месец десницата провежда първични, вътрешнопартийни избори за техния кандидат за президент. Преди два дни имаше тв дебат между Ален Жупе и Никола Саркози, двучасов дуел, който беше наблюдаван от над 5 милиона избиратели. Френският гражданин може да разбере всеки кандидат каква позиция има по определени въпроси. Бих искала да видим силен политически диспут по конкретни теми между нашите кандидати за президент. Маргинализирането на кампанията, свеждането ѝ до цветисти закачки не само е унизително, то е опасно за страната ни.

– Вероятно за първи път у нас има президентски избори в такава сложна международна обстановка. Най-тежкият проблем, който пряко ни засяга, е темата за бежанците. Кои са тези хора, които бягат?
– Ние трябва да знаем какво прави държавата ни, за да ни защити. Процесите в Близкия изток са много опасни, а ние – уязвими. А въпросите, на които нямаме отговор от политиците, са много конкретни. Поискала ли е страната ни, кога и как ревизия на Дъблинското споразумение? Според този регламент бежанците могат да бъдат върнати в тази страна от ЕС, която първа ги е приютила. Каква ще е нашата политика, когато тези бежанци започнат да пристигат тук? Нормално е хората да имат опасения. Когато няма информация, този страх лесно може да породи сблъсък и етнически конфликт.

– Голяма част от бежанците по света идват от Сирия, а там гражданската война продължава. Какво ще се случи със Сирия?

– Големият въпрос според мен е води ли се война срещу сунитския ислямизъм в Сирия, или тази битка е само телевизионна, и как се води тази битка, като в същото време бунтовническите групировки се тренират и въоръжават от тези, които се борят срещу тях. Новата приказка за умерените ислямисти, на които имаме доверие, че са умерени, как трябва да я разбираме – като съществуването на джихадисти с лиценз и такива без лиценз? Докато няма опит за честен, почтен разговор за това, което става в Сирия, в Европа още дълго време ще чуваме взривове. В момента в Сирия се води война чрез пълномощници. Битката за Алепо е ключова. В източната част на града са се укрепили войниците на “Фронтът ал Нусра”, който смени името си на “Фатах аш Шам” с цел да легализира оказваната му подкрепа. Изгонването им от Алепо означава обрат във войната. Всичките им усилия през последните четири години са изложени на огромен риск. Затова и не се приема предложението да се направи коридор под наблюдението на ООН и на руснаци, и американци, през който ислямистите да напуснат града. Бъдещето на Асад е ясно, той си отива след 4 години война, жертви и икономическа разруха. България и Европа обаче нямат интерес от падането на светския режим в Сирия и заменянето му с многобройни ислямистки групировки. Бежанският поток при подобно развитие на ситуацията ще бъде огромен.

-Горещо и страшно лято преживя Европа с няколко терористични акта – Франция, Белгия, Мюнхен, в Истанбул също имаше. Това последици от бежанската вълна ли са, или е нова световна война?
– Тероризмът днес е последица от алчността на развитите демокрации. Алчност на държави, на корпорации. Желанието да сваляш правителства, да налагаш доктрини, да защитаваш икономически проекти в твоя изгода с цената на всичко, стига разрушенията да не са в твоята къща. Това чувство на безнаказаност шества по света и има своите последици. Не може да направиш война и след десет години да кажеш – съжалявам, сбъркахме. И след това да направиш нова. Стотиците хиляди жертви сред мирното население, които си нарекъл “съпътстваща жертва”, имат свои роднини, свои сънародници, свои единоверци. Чувството за мъст лесно се превръща в религиозна ненавист особено сред по-необразованите. Превръща се в кауза. – Когато сте снимали в арабски държави, вие сте покривали главата си с кърпа в унисон с техните нрави и религия. Сега у нас забраниха фереджетата. Редно ли е? – Дали едно решение е правилно, зависи от историческия период, през който преминава едно общество. Забраната на фереджетата е начин да се пресече разпостранението на радикалния ислям, а тази дреха е моден символ, женско знаме на тази идеология. Но може да се погледне и по друг начин. Забраната защитава и хората, които биха носили фереджета, ако им е позволено. Предпазва ги от евентуален гняв, агресия, който се надига в Европа като реакция на ислямистките атентати. Имах интересен разговор в Афганистан преди години с боец против талибаните. Той беше един от хората на Масуд, десет години преди това живял във Франция заедно със семейството си. Разказа, че ще настоява съпругата му, след като се върнат в Кабул, да носи бурка. “Нашето общество – каза той – още не е готово за периода “без фередже”. Ако жена ми не носи бурка, тя ще бъде подложена най-малко на словесна агресия. Това означава война между цели семейни кланове.” Този човек виждаше в бурката един вид застраховка. А нашето европейско общество още не е готово да понесе жени с фереджета по улиците.

– В момента не снимате документалистика, а се грижите за първата си рожба. Как и какво се промени за вас?
– Това малко човече има вече свой характер, това е толкова удивително и прекрасно. Разбирам колко е крехко и колко много от мен зависи, за да стане човек. Който да може да мисли, обича, създава. Не знам дали ще успея, но пътят е толкова важен.

© www.24chasa.bg

Вашият коментар