Ген. Радев излезе с чест от армията, как ще влезе в политиката – предстои да видим

Автор:
Красина Кръстева

„Ако не съм готов – не излитам!“
Сигурно тези думи ще останат от първата публична проява на ген. Румен Радев, след като името му се завъртя като евентуален кандидат-президент на левицата.
Във вторник, в 10 ч той застана пред медиите в пресклуба на БТА.
Дойде сам и си тръгна сам.

Когато човек, извън политическите среди, се спряга за възможен играч за някой от основните политически постове, е важно как ще протече първата му среща с медиите.
Какво ще каже? Как ще изглежда? Ще нервничи ли? Какви ще бъдат жестовете му?

Ген. Радев мина този първи тест успешно, не направи нито един грешен лупинг, който да го приземи твърдо. Гласът му звучеше спокойно и овладяно. Не правеше излишни жестове, знаеше къде да си държи ръцете. Всеки, който е излизал да говори пред широка аудитория, е наясно колко е трудно да овладееш ръцете.

Още нещо – Радев не остави медиите „да го пързалят“, не се поддаде на „провокациите“ им, т.е. вървеше по своя дневен ред, не ги остави да му диктуват друг, нищо че бе на техен терен.

КАКВО ИСКАШЕ ГЕНЕРАЛЪТ?
Да обясни защо напуска армията и с какви аргументи. Да изложи тезата си, че е не е съгласен съвместната охрана на българското въздушно пространство да е за сметка на българския военен бюджет и настоява тези пари да отидат за нашите ВВС. Да обори обвиненията към себе си, че е срещу НАТО и е проводник на руски интереси. Успя.

В самото начало на пресконференцията „иззе“ основния коз срещу себе си – цитата в руския вестник „Правда“ – че „съвместната охрана на българското въздушно пространство е по-унизителна дори от Ньойския договор“. Отговори ясно: „Да, така мисля. По-унизително е, защото Ньойският договор ни е наложен отвън, а сега сами сме абдикирали от охраната на небето си“.

Генералът се справи учудващо добре на терена на медиите. Не е лесно да накараш журналистите час и половина да слушат неща, които те не са дошли да чуят.
Защото бившият шеф на ВВС имаше едно виждане за пресконференцията, медиите – друго. Те бяха дошли да чуят отговор на един въпрос – ще отиде ли в сряда на заседанието на Националния съвет на БСП, ще приеме ли президентската номинация на левицата. Не успяха. В продължение на час и половина ген. Радев обясняваше стъпка по стъпка как си е вършил работата като командир на ВВС и какви позиции е заемал. И оставяше у медиите усещането, че ей-сега ще приключи с встъпителните слова и ще ги остави да задават въпроси. Не стана.

ВМЕСТО ТОВА МЕДИИТЕ ЧУХА:

„Никога не съм бил против съвместна охрана на българското небе заедно с наши съюзници. Но при условие, че нашите съюзници пазят небето ни заедно с нас, а не вместо нас“.

„Нямам нищо против ВВС на която и да е съюзна държава, включително Полша. Но не мога да проумея факта, че ние ще плащаме за подготовката на полските летци, които летят три пъти повече от нашите.“

„Дават ли си сметка чиновниците какви поражения нанасят върху мотивацията на летците и инженерите ни? Освен това демонстрираме на НАТО, че нямаме воля да развиваме собствени бойни способности.“

„Как ще се почувстват нашите летци, когато се окаже, че за българите условия няма, но за чужденците има!“

„Не мога да остана подчинен на министър на отбраната, който не се допита до моята експертиза, който реагира на всички мои предупреждения без чуваемост и разбиране.“

Накрая времето на пресконференцията просто изтече.

Впечатляващо за човек, който не е минал през политическа школовка.

Но и медийното братство не се даде. И демонстрира основното си умение – да прави безкрайни вариации по темата на един въпрос. Все този: Ще се кандидатира ли генералът за президент.

Журналистите първо попитаха Радев директно: „Ще се кандидатира ли?“ Той им отвърна също така директно: „Още в началото на пресконференцията казах, че няма да отговарям на политически въпроси“.

Те: „Кой ви помогна да подготвите презентацията си?“ Той: „Аз съм екипен играч, но за важните неща се готвя сам!“

Те: „Чувствате ли се подготвен за главнокомандващ?“ Знаем, по конституция, това е държавният глава. Тук неочаквано за изморените от дългата разходка по военните теми журналисти, бе забит „гвоздеят“ на пресконференцята. „Ако се чувствам неготов – не излитам! Аз съм човек, който обича предизвикателствата и се готви за тях!“, по-бързо, отколкото до момента, изрече генералът.

Те: „Като няма да ставате президент, не се ли освобождавате от отговорност за състоянието на ВВС? С какво ще се занимавате, като няма да ставате президент?“ Той: „В България има закони. България е правова държава. Какъвто и да стана, ако ще – марсианец да стана, аз съм се подписвал. Аз знам много добре – в момента, в който се подписвам под нещо, нося отговорност. Нищо не ме освобождава от отговорност – юридическа и чисто морална. Но, дайте ми време да се опомня! Аз съм пенсионер снощи от 12 часа. Все ще намеря нещо да се занимавам. Времето ще покаже.“

Те: „Кога за първи път с вас някой проведе политически разговор?“ Той: „Вече обявих за какво ще говоря, за какво няма да говоря!“

Те: „Чувствате ли се ген. Марин 2?“ Той: „Не познавам лично ген. Марин. Той е живял и работил при други условия.“

Въобще, интересно е да се наблюдава как „абсолютно начинаещ“ в политиката излиза пред журналисти и не прави нито един гаф. Следва своята линия на поведение, не се подвежда по подтекста на въпросите им. При това – без да ги изнерви и настрои срещу себе си. За целта се искат не само добра подготовка и здрави нерви (каквито един летец на изтребител несъмнено притежава), но и природен талант, и комплексни базови качества на овладяна, завършена личност.

Все неща, необходими на човек, който се готви да се впусне в политическото поприще.
А, и друго. Генералът за пръв път се яви цивилен. И изглеждаше доста добре. Ако се заеме с политика, премиерът ще си намери сериозен съперник за сърцата на гласоподавателките.

Дотук е ясно едно – ген.Радев излезе с чест от армията, как ще влезе в политиката предстои да видим.