03.02.2023

Зов за истина

Електронен вестник за Враца, Северозапада, България и Света

Дъглас Макгрегър: Вашингтон крие истината – Украйна не печели и няма да спечели тази война

и военни лидери на нацията, които обвързаха Америка във войни по избор във Виетнам, на Балканите, Афганистан и Ирак, правеха това, защото по принцип бяха убедени, че тези войни ще бъдат кратки и категорични.

Американските президенти, президентски съветници и висшите военни лидери никога не са се замисляли, че националната стратегия, ако изобщо има такава, се състои в избягване на конфликти, освен ако страната не е нападната и принудена да се бие.

Последната жертва на това мислене е Украйна. Без да имат критичен задълбочен и всеобхватен анализ на руската национална мощ и стратегически интереси, американските висши военни и политическите им шефове виждаха Русия през тясно фокусирана оптика, която увеличаваше силите на Съединените щати и Украйна, но игнорираше стратегическите предимства на Русия – нейната географска необятност, почти неизчерпаемите природни ресурси, високата сплотеност на обществото и военно-индустриалният капацитет бързо да разраства военната си мощ.

Украйна сега е военна зона, подложена на същото отношение, което военните сили на Съединените щати приложиха на Япония и Германия по време на Втората световна война, във Виетнам през 60-те години и в Ирак в продължение на десетилетия.

Електрически мрежи, транспортни мрежи, комуникационна инфраструктура, производство на горива и складове за боеприпаси са систематично унищожавани. Милиони украинци продължават да бягат от военната зона в търсене на сигурност, а последствията за европейските общества и икономики са зловещи.

В това време администрацията на Байдън многократно извършва непростим за демократичното общество грях, отказвайки да каже на американския народ истината, че Украйна не печели и няма да спечели тази война. Истина, която е точно обратна на популярния в западните медии наратив за „украинската победа“, блокиращ всяка противоречаща му информация. Месеците на тежки украински жертви в резултат на серия безсмислени атаки срещу руската отбрана в южната част на Украйна застрашително отслабиха украинските сили.

Очаквано, европейските членове на НАТО, които носят най-тежките последици от войната върху своите общества и икономики, стават все по-разочаровани от украинската прокси война на Вашингтон. Европейските народи открито поставят под въпрос достоверността на твърденията в пресата относно руската страна и американските цели в Европа. Притокът на милиони бежанци от Украйна, наред с комбинацията от търговските спорове, печалбата на САЩ от продажба на оръжие и високите цени на енергията, обръщат общественото мнение на европейците срещу войната на Вашингтон и срещу НАТО.

Русия също претърпя трансформация. В първите години от мандата на Путин като президент руските въоръжени сили бяха организирани, обучавани и оборудвани най-вече за отбрана на националната територия. Но провеждането на Специалната военна операция в Украйна демонстрира неадекватността на този подход за руската национална сигурност в 21 век.

Първоначалната фаза на СВО беше тясна операция с конкретно предназначение и ограничени цели. Най-важната точка беше, че Москва никога не е имала намерения да прави нещо повече, освен да убеди Киев и Вашингтон, че ще се бие, за да не допусне Украйна да влезе в НАТО, както и да спре продължаващото малтретиране на руснаци в Украйна. СВО обаче беше основана на недействителни предположения и беше прекратена. Оказа се, че ограниченият характер на СВО постигна резултат, противоположен на този, който Москва желаеше, създавайки впечатлението за слабост, вместо за сила.

След като основните очаквания за готовността на Вашингтон за преговори и компромиси не се оправдаха, Путин нареди на военното командване да разработи нови планове на действие с нови цели: първо, да смаже украинския враг; второ, да отстрани всякакво съмнение у Вашингтон и европейските ръководства, че Русия ще възстанови мира само при нейните условия; и трето, да създаде ново териториално статукво, оразмерено спрямо нуждите на националната сигурност на Русия.

След изготвянето и одобрението на новия план, президентът Путин даде съгласие за операция с икономия на силите, така че да защити руските териториални завоевания с минимални сили, докато нужните ресурси, способности и войскови части бъдат събрани за решителни действия. Путин също така назначи нов главнокомандващ, ген. Сергей Суровикин, висш офицер, който разбира мисията и притежава нагласата за успешното ѝ постигане.

Настъпващата офанзивна фаза на конфликта ще даде представа за формиращите се нови руски сили и бъдещите им способности. По време на писането на този материал 540 000 руски бойни войски се събират в Южна Украйна, Западна Русия и Беларус. Броят им продължава да се увеличава, като вече включва 1000 ракетни артилерийски системи, хиляди тактически балистични оръдия, крилати ракети и дронове, плюс 5000 бронирани бойни машини, в това число поне 1500 танка, стотици пилотирани щурмови самолети, хеликоптери и бомбардировачи. Тази нова сила няма нищо общо с руската армия, която настъпи преди девет месеца, на 24 февруари 2022 година.

Вече е възможно да се прогнозира, че новите руски въоръжени сили, които ще се създадат от опита на войната в Украйна, ще бъдат предназначени за провеждането на стратегически решаващи операции.

Създадените по този начин руски сили вероятно ще вземат вдъхновението си от структурата и оперативната рамка, препоръчани в труда на генерал-полковник Махмуд Гареев, „Ако утре започне война? Очертания на бъдещия въоръжен конфликт“. Новото военно образувание ще се състои от далеч по-многобройни налични сили, които са в състояние да провеждат решителни операции със сравнително кратко предизвестие, с минимални подкрепления и подготовки.

С други думи, в края на конфликта Вашингтон ще е принудил руската държава да изгради отново военната си мощ – точно обратното на фаталното отслабване, което Вашингтон целеше, поемайки курса си на военна конфронтация с Москва.

Нито едно от тези последствия не би трябвало да изненадва някого във Вашингтон. Още с речта на Байдън във Варшава, с която ефективно се искаше смяна на режима в Москва, стана ясно, че администрацията на Байдън отказва да гледа на външната политика като на стратегия.

Като глупав генерал, който настоява да брани всеки сантиметър земя до последния човек, президентът Байдън потвърди решимостта на Съединените щати да се противопоставят на Русия, както и потенциално на всяка страна, която отказва да се съобразява с лицемерните демократични стандарти на глобализма, независимо от цената за американския народ, както по отношение на сигурността му, така и на неговия просперитет.

Речта на Байдън във Варшава беше нажежена от емоции и затънала в идеологията на морализаторския глобализъм, популярен във Вашингтон, Лондон, Париж и Берлин. Но за Москва тази реч беше равносилна на картагенски план за мир.

Принципът на Байдън да не се взимат заложници при воденето на външната политика на Съединените щати означава, че последствията от предстоящата фаза на войната не само ще унищожат украинската държава.

Те ще унищожат също и последните останки от следвоенния либерален ред и ще произведат драматична промяна на властта и влиянието в цяла Европа и особено в Берлин – на отдалечаване от Вашингтон по посока на Москва и отчасти на Пекин.

Дъглас Макгрегър е полковник от запаса, бивш съветник на секретаря по отбраната в администрацията на Тръмп, ветеран от войните с множество отличия и автор на пет книги.

*Картагенски мир – налагане на изключително брутален мир, чиито условия имат за цел трайно да осакатят губещата страна. Понятието идва от мирните условия, наложени от Римската република на Картаген след края на Пуническите войни – бел. прев.

Източник: theamericanconservative.com

Превод за „Гласове“: Екатерина Грънчарова

Вашият коментар