СЛОВО НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СБП
ПО ПОВОД 2 ЮНИ
ВТОРИ ЮНИ 2015
Братската могила е същата, както преди година, преди две, преди десет… И хората сме почти същите - не толкова много и все по-обезнадеждени. И България е почти същата - но много по-бедна и много по-загрижена. Загрижена за чедата си, които потънаха в "таз черна чужбина" и които плачат за родния дом, буренясал и с прилепи заселен.Зад нас са героите, превърнали се в легенди заради свободата ни, която други я продадоха за шепа сребърници на чуждоземни хитреци. Над нас е Ботев и страшен е погледът му, стъмени - веждите и мрачно - високото му чело. Пита Ботев какво направихме с България, с нашата майчица, в която гният костите на нашите майчици. Какво направихме с гордостта си - примирихме ли се подлеци да грабят последните ни блянове и да смучат силите ни, както и османските турци не са го правили! И говори Ботев от глъбините на вечността:
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
"Богат е", казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил…
Тези строфи, изковани от нажеженото желязо на гнева, са приели огъня за най-съвършената му същност. Може би затова светлината от вечния огън не умира. Тя е отрицание на тленността и е друго състояние на съществуване, в която смърт няма. Българските герои са приели огнената форма на живот - превъплътени в реки от лавата на земното ядро.
Зная, че България би била пуста пустиня без сенките на съзаклятниците от Оборище, без Хвърковатата конница и без предрешените градинари от парахода "Радецки", без разплисканата по скалите на Шипка опълченска кръв и без шумът на окървавената Марица, без безименните гробове край Одрин и Люлебургас, без страшното Страшимирово хоро и без Вазовата "Епопея на забравените".Чрез своите поети България обезсмърти героите си, превърна ги в стражи на нашата съвест.
Ние, шепа български писатели, подкрепяни от истински български патриоти, издададохме в отделни томове творбите на убитите (пряко или косвено) български поети - Христо Ботев и Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Гео Милев, Стамен Панчев, Христо Смирненски, Сергей Румянцев, Емил Шекерджийски, Никола Вапцаров, Васил Воденичарски, Иван Нивянин, Цветан Спасов, Христо Козлев, Цветан Зангов… Издадохме тези книги в трагично малки тиражи и достигнаха до много малко хора. До малко хора достигат и книгите на моите живи колеги-поети, които описват без маска и грим днешното ни битие. Явно е, че българските писатели трябва да мълчат, защото не е хубаво днешните чорбаджии да си развалят рахата. И за да го има това злокобно мълчание е впрегната цялата държавна машина - чрез медийно затъмнение или надменно отрицание. Чува се само зловещото мляскане на продажниците, загледани самовлюбено в собственото си его. Защото за тях е все едно от коя посока идват облагите - стига да са доволно привлекателни.
Страшно е, когато хора, щедро и прещедро задоволявани от облагите на така гръмогласно отричания обществен строй, приемат сънародниците си като електорат, позлатяващ оградите на дворците им. Дворци, съградени върху сълзи от гняв и страдание.
А България, осеяна с буренясали паметници на загинали във войни и въстания, си остава стръмна пътека кристална, водеща към мълчанието, в което отекват Ботевите строфи:
Сочи народът, и пот от чело
кървав се лее над камък гробен;
кръст е забит във живо тело,
ръжда разяда глозгани кости,
смок е засмукал живот народен,
смучат го наши и чужди гости!…
Втори юни е денят на Ботев и на загиналите за свободата българска, които сякаш ни питат дали сме заслужили тяхната саможертва.Боян Ангелов
.
.
РекламаИНТЕРВЮ СЕВЕР 
НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"
ХОРОСКОП АРХИВ ВИДЕО
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"РЕКЛАМА КОНТАКТ С НАС 
ТЕМИ
