Размисли на читателя
РАЗУМА НИ УЧИ ДА МЪЛЧИМ,
СЪРЦЕТО НИ КАРА ДА ГОВОРИМ„Разумът е мантална способност, открита у човека, чрез която той извежда заключения от предпоставки и предположения“ Това е „научната“ дефиниция на понятието, но макар и напълно истинна, тя, според моите схващания съвсем не може да бъде наречена пълна.
Какво всъщност означава да се замислим? Да премислим всички факти и да вземем най-прадвилното решени, нали? Нещата, обаче, не стоят толкова строго черно-бели. В резултат от преливането на тези два цвята се получават интересните нотки в живота. Та нима никой не е попадал в ситуация, когато разумът му крещи нещо, а той върш6и точно обратното и взема правилното решение, жъне големия успех? Това е защото разума изхожда от житейския опит, от подобна, изживяна вече ситуация и я съпоставя с настоящата. Затова, когато ни задават неочакван въпрос или попаднем в неудобна ситуация се стъписваме. Разумът блокира.
Съвсем не искам да кажа, че разумът е нещо, в което не трябва да се вслушваме, напротив – точно той е, който формира принципите, подрежда приоритетите ни, предпазва ни понякога да не станем за дсмях. Но тъй като разума е като релсите на влак – праволинеен, скучен и познат, много млади смятат, че да разчиташ само на разума си означава да станеш интровертен, болезнено порядъчен и безинтересен.
У човека, както в природата, трябва винаги да има баланс. Точно тук играе роля сърцето - уравновесява везните на живота, придава му цвят, прави го вълнуващ и уникален.
Паод „сърце“ не се има предвид анатомичния орган, а душата, онази нетленна част от човека, способна на чувства, но се нарича по същий начин даради усещането на топлина в лявата част на гърдите, когато сме щастливи, на тежест - когато страдаме, на преизпълненост – когато сме влюбени и на празнота – когато губим.
Сърцето понякога също е разум. Макар понякога да ни насърчава към допускане на грешки, то ни кара и да се поучим от тях. В духовния смисъл сърцето е най-висшия орган в човешкото тяло, разнообразяващ и обагрящ ежедневието ни с безброй краски, вдъхващ живот на материалното. Орган, непозволяващ ни да стоим безучастни в свят на безучастие, неизменна част от нас, от това, което сме. Подтикващ ни да се отличим, да се изправим и да покажем на асвета кои сме и защо сме тук. Един своеобразен „господар“ на нашите пътища, който ги слив ги и разделя, превръща ги от калдаръмени пътечки в автомагистрали. Един от многото неразделни фрагменти на човешката природа, без които човек не може да се почувства завършен и цял. Оарган на импулсивността, за който с пълна сила важи афоризма на Ницше: „Орган, който не се упражнява, закърнява.“
В крайна сметка всеки сам прави своя избор как да живее – воден от разума, или от сърцето.
Моят скромен съвет е: живейте...Николай БОЙКОВ
РекламаИНТЕРВЮ СЕВЕР 
НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"
ХОРОСКОП АРХИВ ВИДЕО
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"РЕКЛАМА КОНТАКТ С НАС 
ТЕМИ
