Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

 

Размисли на читателя

РАЗУМА НИ УЧИ ДА МЪЛЧИМ,
СЪРЦЕТО НИ КАРА ДА ГОВОРИМ

„Разумът е мантална способност, открита у човека, чрез която той извежда заключения от предпоставки и предположения“ Това е „научната“ дефиниция на понятието, но макар и напълно истинна, тя, според моите схващания съвсем не може да бъде наречена пълна.
Какво всъщност означава да се замислим? Да премислим всички факти и да вземем най-прадвилното решени, нали? Нещата, обаче, не стоят толкова строго черно-бели. В резултат от преливането на тези два цвята се получават интересните нотки в живота. Та нима никой не е попадал в ситуация, когато разумът му крещи нещо, а той върш6и точно обратното и взема правилното решение, жъне големия успех? Това е защото разума изхожда от житейския опит, от подобна, изживяна вече ситуация и я съпоставя с настоящата. Затова, когато ни задават неочакван въпрос или попаднем в неудобна ситуация се стъписваме. Разумът блокира.
Съвсем не искам да кажа, че разумът е нещо, в което не трябва да се вслушваме, напротив – точно той е, който формира принципите, подрежда приоритетите ни, предпазва ни понякога да не станем за дсмях. Но тъй като разума е като релсите на влак – праволинеен, скучен и познат, много млади смятат, че да разчиташ само на разума си означава да станеш интровертен, болезнено порядъчен и безинтересен.
У човека, както в природата, трябва винаги да има баланс. Точно тук играе роля сърцето - уравновесява везните на живота, придава му цвят, прави го вълнуващ и уникален.
Паод „сърце“ не се има предвид анатомичния орган, а душата, онази нетленна част от човека, способна на чувства, но се нарича по същий начин даради усещането на топлина в лявата част на гърдите, когато сме щастливи, на тежест - когато страдаме, на преизпълненост – когато сме влюбени и на празнота – когато губим.
Сърцето понякога също е разум. Макар понякога да ни насърчава към допускане на грешки, то ни кара и да се поучим от тях. В духовния смисъл сърцето е най-висшия орган в човешкото тяло, разнообразяващ и обагрящ ежедневието ни с безброй краски, вдъхващ живот на материалното. Орган, непозволяващ ни да стоим безучастни в свят на безучастие, неизменна част от нас, от това, което сме. Подтикващ ни да се отличим, да се изправим и да покажем на асвета кои сме и защо сме тук. Един своеобразен „господар“ на нашите пътища, който ги слив ги и разделя, превръща ги от калдаръмени пътечки в автомагистрали. Един от многото неразделни фрагменти на човешката природа, без които човек не може да се почувства завършен и цял. Оарган на импулсивността, за който с пълна сила важи афоризма на Ницше: „Орган, който не се упражнява, закърнява.“
В крайна сметка всеки сам прави своя избор как да живее – воден от разума, или от сърцето.
Моят скромен съвет е: живейте...

Николай БОЙКОВ


 

 

 



 


 


 


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM