Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

 

"КАТО ВЪЗДИШКА" -
НОВАТА СТИХОСБИРКА НА ПОЛИНА ЛАЗАРОВА

Наскоро излезе от печат шестата книга на врачанската поетеса Полина Лазарова.
Художник на илюстрациите е Христо Панев, художник на корицата - проф. Георги Костов, фотограф - Стоян Комитски.
Седемдесет и две стихотворения в пет цикли: "Акварелна нежност", "Има смисъл", "Очовечаване на думите", "Отвъд мълчанието" и "Между две въздишки" защитават високата гражданска позиция и художествените търсения на талантливата Полина Лазарова. Тя сама заявява, че "учейки другите се учиш и сам; казвайки на другите, казваш и на себе си", "преодолявам себе си чрез поезия в абсурдното ни време".
И тогава
От статива се плиска
помъдряло небе.
Как небе се рисува
без копнеж и сълза,
без една съпротива,
без вселенска вина?!

И тогава
Хлипа поредното наше безумие,
дремем сред тинята ниско…

И тогава
Има смисъл да бъдем обичани
след тъгата на Ботев.

Да бъдем обичани - ето голямото желание, вричане, борба и мечтание на Полина Лазарова и в тази книга. Любовната лирика е нейният речен бързей, пречистен лъч, свят знак. Тук "мечтата от любов живее", тук ,"сърцето не деля на две", "и живота ти пресичам/ със нехаен, огнен смях", "аз - единствена за теб… И … невъзможна".
Много красота и много невъзможност се пречиства в душата на лирическия герой, светлият кълн или избухване на радостта се редува с "похлупването" й от всевечната тъга:
Уж е всичко ново,
а пък е познато…
Чувствителна и нежна, все по-задълбочаваща се в "билото" и "идващото", Полина Лазарова търси отговори на трудните въпроси на времето ни - бедно, не съвсем морално, но време на нашия живот, на затруднените ни стремления, на отлаганото сбъдване на мечти; проклето, но и прекрасно.
И отлитащо, ведно с животът ни!
"Като въздишка"!
Заслужава си да я прочетете.
Марин БОТУНСКИ

 

Полина
ЛАЗАРОВА


В ПРОМЕЖДУТЪКА

Усмивке, усмивке - точно днес
си ми
нужна…
защото се овъглих от съмнението
на въпросите,
отвикнах да плача,
отвикнах да се смея,
отвикнах да чакам…

Само в едно съм категорична -
Любовта е измислица
в промеждутъка от едно нетърпение
до друго.

БАЛКАНСКО

Ах, как не ви отива кавалерство
сред тези ширини - балкански, груби…
едно мизерно, хленчещо пиянство,
чибук тютюн… А другото е друго!

А другото е друго… аз го зная
от минали животи сътворено -
то стъпва лекичко на пръсти в рая
и ляга във очите ми солено.

Ще го дочакам… Тук не ще се случи.
Но там - принцесата ще бъда, зная…
Тук могат да те псуват като куче,
там - нежният воал ще е награда.

Не се хабете… Туй не ви отива!
Я по-добре по мъжки се напийте.
По нежните следи на самодива
сестрите ми по изгрев ще ме стигнат.

ОТ САМОСЕБЕ СИ

Хем съм хубава.
Хем талантлива,
а това никога не се прощава.
Да бе налице само едното -
другото отсъствие
се приема.
Мярката става нормална -
нормална обич,
нормална завист…

С две думи - нормална симпатия….
А аз с целия мой товар
съм по-лека от перце…

И затова понякога отлитам…

ТОСТ

И няма страшно… Пито и платено!
Житейската си сметка надплатих.
И да не ми е мрачно и студено -
в абсурдното ни време пиша стих.

Спасявам душата удавена в нищото -
напук на норми и правила.
Намига ми чашата до неприличност…
Сълзите си давя в червена вода.

И пак се събирам и пак се опивам
от твоето нямане, от твойта тъга…
Иди си по изгрев, мираж-съпротива!
Налей ми, приятелю! За тост - самота!


АРХАНГЕЛОВА
ЗАДУШНИЦА

Живите ходят на гости на мъртвите…
И какво от това?!...
Някакво семенце се промъква
и шепне тихо в пръстта…
Някаква дребна мушица витае
във въздуха натежал…
Даже си спомняме, даже си знаеме -
всичко е пепел и кал.
Сипваме вино, пием за помен,
а поменът е вина…
Нервният вятър раздухва ни спомена -
животът ни - прах, самота…
Живите вече не искат да знаят.
Мъртвите - розов воал…
Капе тъгата, капе на воля,
капе на търсена жал.

Мъртвите знаят последния корен.
Живите пият напук.
Горе високо в небето показва се
гневният божи юмрук…
Уж сме запомнили, уж сме видели,
ала по детски мълчим.
Днес на Задушница - плахи и свряни.
Утре - отново - грешим.

Живите ходят на гости на мъртвите.
И какво от това?!
Окото на залеза, тихия залез -
Единствена прошка сега!

 

 

 

 


 

 

 


 


 


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"





ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


2 ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COМ