НА ГЕРГЬОВДЕН
"ПО РОСА - ЗА ЗДРАВЕ"Худ. Ангел Ангелов
Свети Георги е най-почитаният светец от народа ни. Навярно защото той онаследява, според редица изследователи, черти на обичани и тачени по нашите земи древни езически божества: гръмовержеца Зевс, Тракийския конник, Дионисий, славянския Перун, бога на прабългарите - Тангра. Култът към него обединява представи и обредни практики, свързани с растежа, здравето, плодородието и брака. В народната представа светецът е непобедим юнак-змееборец на бял кон, със златни дрехи, могъщ гръмовержец. Той убива "сура ламя с три глави" и потичат трите митични реки на плодородието: мляко, вино и жито, освобождава "три синджира роби"; слиза в "долно поле" при свети Петър и "отключва" Черно море и "бял Дунав", та роса и дъжд да окъпят нивите, за да са пълни хамбарите и честити стопаните. Покровител е на земеделците и пастирите - от "(х)убав ден - Гергьовден" започва новата аграрна година. Покровител е на войните, смелите и сърцатите.
На Гергьовден празнуват всички, но овчарите са на особена почит. Голяма част от обредите са свързани със стадата: извеждане на стадото на паша; доенето и подсирването на млякото; обредното им вкусване, след като бъдат прекадени; захранване на овцете и овчаря с обреден хляб. Най-чакани от всички в семейството са традиционните практики около жертвата - агнето, което трябва да се заколи в чест на светеца-покровител на стадата.
В деня на неговия празник водата и "тревите" (билките) притежават, според народната вяра, особена магическа сила. Това вярване е в основата на обредите, свързани с животворната влага и магическите растения, целящи здраве и плодовитост, прогонване на нечистите сили. Такива са ходенето в гората за гергевка, лапад, млечка и други "чудни" треви, обредното кичене с венци, обредното кичене на порти и врати с клонки от плодни и "здрави" дръвчета или други билки, къпането при изгрев слънце в роса, събирането и сушенето на лековити билки, поливането с отвари от тях. Извършват се преди всичко от младите - момите, ергените, децата. Но на много места и по-възрастни жени събират билки, а болните се поливат с отвари и се къпят в роса, с надежда за изцеление.
Рано сутрин, преди изгрев слънце, моми и ергени, пък и деца, ходят в гората за лапад, гергевка и цветя. Връщат се боси "по роса - за здраве". От донесените цветя момите правят китки и вият венци. Най-хубавите се поставят на главата на черноок момък и черноока мома, за да са вакли агънцата и да са поравно - мъжки и женски. На портите поставят букови и крушови клони, с такива клони украсяват и кошарите - това са "здрави" дървета - да носят здраве на стадото. В Крушовица на първата обягнена овца поставят венец от къпина, за да е дълга млечната струя, от гергьовка - да е гъста вълната, от здравец - да е здраво агнето.
Венчето за агнето момите изплитат от гергевка с червен конец, но на много места в него вплитат и други цветя, билки, здравец или цъфнали клонки от "родовити" дървета или храсти: дюла, къпина. С "магични" треви или клонки от "здрави" и "родовити" дървета се обкичват портите на домовете и дворовете, овчарската кошара: в Хърлец и Софрониево с млечка - "за да са млечни овцете", в Люти дол - със здравец, в Криводол - с клонки от глог и круша, в Зверино - с клонки от "родовити" дървета, в Крушовица - с букови и крушови клонки.
Освен ходенето в гората за лапад, гергевка и цветя, рано в зори, при изгрев слънце на Гергьовден се извършват още два обичая: къпането в роса и брането на билки. Смята се, че росата на този ден съдържа особена магическа сила. Така е и с билките. Момите и момците "по роса" боси се връщат от гората за здраве, за здраве в много села се къпят в роса. В Крива бара всеки баща рано сутрин отвежда своите момченца на полето, "съблича ги голи и ги хвърля и въргаля" в росните ниви. Момите пък събират в паничка роса и с нея се мият - да са здрави и хубави. Във Фурен при изгрев слънце голи се въргалят в росата на овесена нива "за от шуга, за от краста".
Иван Глога, прочутият лечител от Еница, "унищожител на плътеници и болести", срещу Гергьовден, Великден и Спасовден "поливал" за здраве. Наследниците му си спомнят една негова препоръка за събиране на билки - на Гергьовден, "който е мераклия", намира поляна с разцъфнали треви, ляга по корем, с разперени ръце и ги омачква. След това ги обира, суши, вари и се полива.
На много места жените берат билки, докато са още росни и ги сушат за различни лекове през годината, вярвайки, че набрани на този ден, те са особено лековити.
Друго вярване е (Баурене, Ракево, Горно Пещене), че на Гергьовден за пръв път се къпе мечката след зимния сън и щом "разтръси руно у водата", тя вече е "добра" и хората също могат да се къпят. До този ден не се позволява къпането в реката. А на празника да се окъпеш - "здрав ше си, силен ше си".Калина ТОДОРОВА
РекламаИНТЕРВЮ СЕВЕР
НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"
ХОРОСКОП АРХИВ ВИДЕО
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"РЕКЛАМА КОНТАКТ С НАС ТЕМИ