Приказки за телевизията
ПРАСЕТА И ПИЛЕТА
.Българските единения и срокът им на годност
Най-чистосърдечно определи бурлеската около съдебната реформа Валери Симеонов: пред Митко Цонев (БНТ, "Още от деня") той каза, че "покрай конституцията се трупа зрелищен пиар преди изборите", главно това.
А Михаил Миков, пак пред телевизионните камери, намери едно остроумно сравнение, като нарече проекта за съдебна реформа "Прасе с пилешки крака".
Можеше да го определи и по друг начин, например - "Прасе с пилешки ум", защото е известно, че поначало прасетата са едни от най-интелигентните животни. Въпреки това винаги съм гледал с подозрение Джордж Клуни - добър актьор и хубавец, който обаче упорито избягваше жените (и мъжете) и делеше спалнята си с едно прасенце. Тъй че Миков не е прав да обижда прасетата с правосъдния проект. Но пък, от друга страна, вече всичко може да се каже за него - и все ще е точно, което не е малко постижение. С общи усилия политиците така овъртолиха реформата, че накрая трябваше да се примирят един с друг - понеже българските политици най-лесно се съгласяват около най-неясното, то им изглежда и най-безопасно. Всяка пихтия ги кара да се чувстват по-удобно, а може би и по-значими. И за какво толкова се дърлиха, след като накрая се прегърнаха страстно?
Ако сега се върнете назад във времето, дори само за седмица, ще се сдобиете с трайно главоболие заради врявата, която вдигаха нашите майстори на взаимноизключващите се тези. Непрекъснато все някой играеше ролята на булката беглец - отдавна дефлорирана пред цялата публика, обаче упорито държеше да се прави на невинна. Целомъдрието беше фалшиво, инатът - показен; това бе абсурден "пиар" на големеенето, всеки се правеше на един малък Наполеон - най-много пък Радан, но той поне имаше основание, понеже на ръст го докарва до великия френски император. А и министърът на образованието Танев го нямаше, за да им каже какъв нещастник, според него, е Наполеон, и следователно няма защо толкова да го играят.Други го даваха арбитри - и толкова настоятелно, че накрая се намеси и Бойко, който доскоро си мислеше, че има нотариален акт за тази роля. Мисията му изглеждаше безнадеждна, поне първите два дни, но накрая се оказа, че е била много лесна, защото всички клекнаха. Всички булки се върнаха - какво са правили и как са мърсували по време на отсъствието си, никой не ги пита.
Булките се правеха на интересни една на друга, обаче дали са били интересни и за публиката, далеч не е сигурно. В крайна сметка идеята бе да разиграят сценката "Единение в името на България" и да покажат на простолюдието, че - бре, бре! - "могат да загърбят тяснопартийния си егоизъм". На последните шест думи, както и да ги усукват, никой няма да повярва, имам предвид обикновените хорица. И има защо - понеже не е логично някой да загърбва отровния си егоизъм само заради някаква саката реформа, която дори и авторите й не могат да обяснят.
Сега остава булките да се снимат пред Парламента - всички лидери на Единението - Миков пък може да доведе едно стадо прасета и да ги разходи из парламентарните коридори по примера на френските фермери; сигурно сте видели някой репортаж - как ги пускат из големите френски супермаркети, за да изразят отношението си към тяхната политика. Потърсете някой от тия репортажи - и само си представете как прасета бродят из Дома на Нашето Единение, със сигурност ще се респектирате, а дори може и да се вдъхновите.
Обаче Единението се пръкна в името на нещо сакато. Не го казвам аз - каза го Бойко пред камерите, докато даваха съвместна пресконференция с Миков. Той направо си призна, че е бил подведен от своите хора, те не били свършили никаква работа, само си давали вид и пр. Е, хубаво, в името на тази несвършена работа ли демонстрират сега трогателното си единение? Хайде, трябва да се снимате пред Парламента.
Бойко понякога говори така, сякаш го слушат само влюбени репортерки - обаче тия му признания са ги чули и Ксавието и останалите посланици. Защо тогава се държи по този начин? Защото е наясно, че в Брюксел всичко е Пунта Мара - но е добре, все пак, да не им даваме повод да ни нагазят. Затова ние ще се единяваме, може дори и да се съешваме около съдебната реформа.Никак не е сигурно, че някоя от булките ще извлече дори минимална полза от пиара, за който говори Симеонов. Най-много хората да си кажат, че единителите се правят на умрели лисици, докато след месец и нещо започнат да си прегризват гърлата. А и кой е главният Жрец на Единението - ако гледаме хронологията на протяжната сватбарска церемония, би трябвало да кажем, че е Радан. Той много иска да го виждат като последната точка на церемонията - макар че по-скоро си е една запетайка, след която изобщо не е ясно, какво ще следва. Освен това, понеже говори повече, отколкото трябва, той се издаде още в сряда, когато каза, че до петък има прекалено много време и може да се случи всичко - макар тогава да се представяше като самата гранитна непреклонност. Издаде се и министърът на правосъдието, който каза пак тогава почти същото, сякаш говореха под индиго: 24 часа били много време и всичко можело да се случи. Милите актьорчета от самодейния театър на българската политика. Нашите политикани все говорят така, сякаш светът зависи единствено от тях. Радан се прави на гранитно паве, обаче, все пак, трябва да си премери захарта, понеже доста често прескачаше до стаята на Местан, а там със сигурност са го захаросвали освен с думи още и с баклава.
А какво пък да кажем за Местан - пак ги омаломощи всичките; и той охотно говореше за "единение", но за всеки случай сложи кавички около тази дума, като неочаквано се срещна с протестърите. Тази му сгледа по-скоро цели да иронизира някои от СъОбединителите, които си въобразяват, че могат да затворят възможните протести в рамките на тия десетина души, а широките народни вълнения няма да имат значение. Местан не вярва на подобни неща - но изглежда му е приятно останалите да го вярват. Иначе с тази среща той направи най-рискования "пиар" ход, но пък на ДПС поначало реклама не му е нужна - те са си това, което са, от четвърт век насам, и очевидно са доволни от себе си. Но и останалите са си това, което са - колкото и да им се иска да са нещо друго.
Добре ще бъде някой репортер - най-подходяща ми се вижда Деси Ризова (Би Ти Ви) да се захване и да направи хроника на съдебната реформа; може да я нарече "Записки по българските единения" - и да не забрави да отбележи срока на тяхната годност.Кеворк Кеворкян
.
.
РекламаИНТЕРВЮ СЕВЕР 
НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"
ХОРОСКОП АРХИВ ВИДЕО
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"РЕКЛАМА КОНТАКТ С НАС 
ТЕМИ
