Марин Ботунски
ЕДНА СЪЛЗА ОТ ОБИЧ
. Иван Пенев на 70 години
Българската земя е надарена, но и забравена от бога… На нас, синовете и дъщерите на този народ, пък, не ни стига един живот, за да разберем не другите, не кой кой е, а себе си. Все от нещо, (понякога от всичко) сме недоволни, за нещо спорим, за нещо воюваме…
И добре, че ги има българските поети - неудобните душеприказчици, толкова гонени, дори убивани - заради прозренията си напред във времето, заради изричането на висок глас на това, което виждат, но и на невидимото за другите.
В годините на Безкрайния Преход, на диктатурата на посредствеността, на Врачанската земя имахме щастието да творят поети като Иван Бурин, Лиана Даскалова, Димитър Светлин, Орлин Орлинов, Йордан Милев, Хинко Георгиев, Траян Първанов, Георги Бончев, Върбан Велчев, Цветан Илиев, Яна Кременска, Людмил Рашев, Светла Дамяновска, Илиана Илиева, Полина Лазарова, Виктория Иванова, Полина Тодорова, Красин Химирски, Орфей Петков, Красимира Милчева, Галина Ганова, Лъчезар Лазаров… Като прибавим към тях живелите и творили преди Прехода - Николай Хрелков, Иван Нивянин, Червен Лиляк, Димитър Осинин, Тодор Харманджиев, Цветан Ангелов, Цанко Христов, Цонка Илиева става ясно какво талантливо ято е дала земята ни на българската поезия.
И сред ятото - с ясноразличима, само своя светлина, свои крила, свой глас, свои думи - поетът Иван Пенев.
Ето го Иван Пенев - 70 годишен, талантлив, помъдрял от време и преживяно, и колкото и да не вярват някой - в най-творческата поетическа зрялост.
Кой е той?
Иван Пенев е роден на 9 октомври 1942 година в село Ореш, Великотърновски окръг. Между Никопол и Русе има 12 селища на павлини (павликяни) - пишат на папския визитор в Цариград през 1580 г. дубровнишките търговци в Силистра Якомо ди Лукари и Николо ди Марини. И посочват имената на четири от тях: Ореш, Петокладенци, Маринополци и Белене. А роденият в с. Ореш "епископ на Велика България" Филип Станиславов, авторът на първата българска печатна книга "Абагар", съобщава в 1659 г. че в селото има 60 павликянски къщи и 30 семейства на павликяни, които са приели католицизма.
Името им идва от антиохийския патриарх Павел от Самосата. Свързат ги с манихейството и богомилството. Смятат се, че с богомилите са родоначалници на катарите. Ръкопис на Ватиканската апостолическа библиотека от 17 в. твърди, че павликяните се различават от околните. Дори се споменават като отделна нация. Вярват, че светът е Зло и Добро. Злото е създателят на материалния свят. Те са Доброто, което воюва против материята, богатството, неравенството. Те са Доброто, което е господар на небето, на душевния свят. Иван Пенев е завършил Софийският университет "Климент Охридски", специалност българска филология. И работи, цял живот, във Враца. Роден педагог, обучава стотици деца в любов към българската литература, вдъхва на талантливите вяра да вървят в трудния път на поезията. Бил е и в лоното на обществената работа, а в последните си трудови години - директор на Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца.
Автор е на стихосбирките "Високо цвете" (1990), "Пясъчни бягства" (1998), "Есенни причастия" (2000), "Яснота" (2002), "На ръба на безкрая" (2005), "50 късни изповеди" (2008), "Звездни сънища" (2010). Член е на СБП. Секретар на Дружеството на писателите - Враца. Член на редакционната колегия на алманах "Околчица". Носител на Наградата за литература на община Враца.
Още в стихотворението "Високо цвете", дало името на първата, малко късно дошла, стихосбирка (изд. "Христо Г. Данов"-Пловдив) Иван Пенев очертава художествените си ориентири: "Не зная името ти даже, но знам, че силата ти нежна/ душата ми развиделява. /Душа на красотата вечна - над пътя ми недей залязва!" ("Високо цвете")
В стиховете на Иван Пенев, ако се възползвам от Никола Фурнаджиев: "… далеч ще видя златната зора/ а пред зората два огромни вола/. Ще видя как пред тях едно дете / върви със поглед чист и в бяла риза,/ как равнината пее и расте,/ как слънцето над нея бавно слиза". В тази книга той е съвсем близо, в центъра на оня негов селски свят, където "като звезди по пътя млечен/ стада се спускат от баира…/Под яморлука на небето/ блестят овчарските огньове,/ подкарва месецът овцете/ към светлината на ведрото./ И млякото се лее топло/ в ръцете едри на баща ми -/така е истинско и просто/ това видение в кръвта ми." ("Вечер"). Тук идва подтикът: "В една такава кратка заран/ случайна песен ме настигна./ Пчела я пя над майте длани - / забрави я и си отиде…" И поетът ще се връща непрекъснато в този свят, където "залязват зад хълма стадата от детските сънища/ към кошарите звездни в безкрая на Млечния път". "Все в този свят на майките -светици/ се връщаме, когато загорчи/ на устните ни стон или сълзица,/ душата ни дошла да просветли" ("Светици"). Все в този свят - на святата любов към жената - първата и истинските… "Когато я целунах беше тъмно - / огньовете догаряха и само/ искрици златни трепкаха над хълма/ и пъпките се пукаха във мрака."
Иван Пенев чува не само виковете, но и шептенето, не само песните, но и плачът на времето. На българските души. Затова, още в началото на пътя, изповядва:
"Не ми е писано лек стих да имам.
ни лека служба - стълба към небето./ Аз трябва все към ниското да слизам,/ да крача бавно, в тъмното да светя./ На изворите дъното да чистя -/ да бъде бистро, да тече водата…"
Някога писах, че Иван Пенев като добър селянин дълго окопава и подготвя своята нива под очудените погледи на онези, които бързат да берат ранни, недозрели, полузрели, а и зрели плодове. Те беряха, а той продължаваше (и оше продължава) да поддържа в най-добро състояние поетическата си нива - да я обработва и тори, да я разрохква и чисти от плевел и бурен, да я полива с чувствителност, обич, доброта. И тя взе да ражда добър плод.
Този плод е разнотематичен, но се открояват два особено важни дяла - стиховете за селото, полето, селския труд и стихове за жената, за любовта. В тях са и най-добрите постижения на поета.
Симтпоматична бе книгата "На ръба на безкрая" (2005). Тя разшири тематичния кръг и затвърди отстояваното от малцина мнение, че един тих, пастелен и надарен автор бавно, но сигурно отвоюва своя територия в българската поезия. В нея е събрана съкровеност, която изгражда великата връзка: човек - роден край - родина.
Поетът Петър Анастасов ще каже: "Тази поезия е болезнено изстрадана и болезнено искрена, но едновременно с това тя е оптимистично праведна и трогателно всеотдайна, защото ни помага да се докоснем до тайната на оцеляването.." (алманах "Околчица" от 2006 г. )
Иван Пенев има всичко, което е нужно за създаването на високохудожествена поезия: талант, литературна и обща култура, изострени сетива за ставащото, естетически вкус, познаване на българската литературна традиция, народния живот и националната психология, мълчалив, но упорит труд.
През всичките години той не бе бъбривец, не бе бързоходец, но не спираше тихо и упорито да работи, търсеше и намери своя характерен и познаваем глас, верен на класическата строфа, на красивия български пейзаж, на остроумната метафора.
Нищо, че в него има една сдържана тъга, че напоследък е изострена гражданската му сетивност и позиция, Иван Пенев е позитивен в своето творчество - там огромно място заема любовта. Той умее да гледа и да вижда в дълбините на живота. Умее да слуша тишината. И в най-добрите му стихотворения се оглежда българската национална душа.
И нали литературата - това е гласът на човека и на обществото, изразителят на идеи, едно от основните средства за познание, нали най-вече чрез нея поколенията разбират как се е променяло познанието за човека, какъв е гласът, самоизразът, мисълта на обществата преди нас, но и на днешното общество… И ще се появят в поезията му стихотворения като "Знаци", "Молитва за нас", "Пътеки", "Предупреждение", "Молитва", "Съдба", "Тихият поет".
В "50 късни изповеди" Иван Пенев ще изплаче: "Този кучешки свят/ като кост е заседнал/ във гърлата ни недояли. / Не можем нито да го преглътнем, нито с пинсета да го извадим -/ той е живата болка на излъганите ни идеали."(***"Този кучешки свят"). В "Мечта": "От ден на ден залязвам. Но все така бистрее/ мечтата ми за дума, в която да вградя,/ една сълза от обич в изтичащото време./ И в стих като молитва/ да се пресътворя." А в стихотворението "Орис:": "Пее славей, зора подмладена зори - над сърцето ми кръста на Ботев./ И се питам без жалост - идеала висок/ и земята си с обич ли сричах?/ И дали съм научил тоя страшен урок-/ свободата до смърт да обичам."
В "Предупреждение", Поетът слуша "мълчанието на народа" , "чува тътена и кръстосва римите страшни", за да върне Нему, на народа "достойната участ, че ръцете му могат да раждат".
Тук, в градските му видения, ще се прокрадва болката по участта на селата ни: "Вторачени във грижите насъщни/ на късните си сиромашки зими,/ стоят на припек старците пред къщи/ загърбили света - без глас, без име" ("Акварел").
Тук го спохожда тъгата, че си отиват"забравени и тъжни, поетите от малките градчета": "Те цял живот боляха, не за хляба,/ макар че бе трапезата им бедна./ Боляха за това да каже нявга/ народът, че гласът им е потребен."("Отиват си забравени и тъжни").
Иван, а и ние, ще продължим да живеем в този невероятен наш град под "Околчица", заради който, в общо тъжните нотки е проблеснал избистрен, чист като сълза стих - "Спомен за лято":На лятото короната залязва
над белите скали на моя град.
И първите щурчета се обаждат,
преди да лъхне вечерния хлад.
А тишината тръгва от реката,
докосва с пръсти топлите гнезда.
И в дворчетата летни, над цветята,
замята лек воал от здрачина.
Тогава плъпват младите на срещи,
все по-небесни в тъмното блестят.
И цялата земя край тях усеща
червените потоци на кръвта.
Пулсират светлини, изгряват устни,
сърца се сливат, люшкат се звезди.
Там моята брезичка с бяла блузка
две пламнали луни ми подари.
И аз изтръпнах - онемял и слисан,
от ласкави вихрушки завъртян.
Будувах цяла нощ, летях и писах.
… И днес от звездно вино съм пиян!...През 2010 излезе стихосбирката ..Звездни сънища" - избрани стихове за жената и любовта. Тя съдържа и стари, печатани и обработвани, по-късни, а и съвсем нови стихотворения, облъхнати от постоянно нарастващото майсторство на поета. Как се стигна до тази книга? Иван Пенев вървя по упорито утъпквани от него пътеки към най-важния път в творчеството, желан и търсен от всеки творец - към съвършенството. В "Звездни сънища" е стъпил на този път и се е отправил към високото. Ние не сме сигурни дали Иван Пенев върви бързо или бавно, по-важното е, че голяма част от стихотворенията пият роса от тревите по този път, в очите им се отразява земен и неземен цвят, вечност и простота, днешно и утрешно, земно и космическо прозрение.
Накрая какво искам да му кажа: Нищо че се затваря житейският кръг. И казваното за бащите ни, ще стане казано за нас:
Ще падне скреж над дюлите, напразно чакали детински смях, и сняг ще заличи следите на лета и есени дъждовни. Еднички птиците, с които е разделял своя хляб с крила ще топлят заледения прозорец.
Нищо че животът ни е труден, че тъгата често идва привечер на гости.., има една истина, голяма, приятелю, а тя е: Всяка отдадена обич, любов към хората - се възвръща. Независимо от временните сътресения, от разделите, с които душите ни трябваше да се примирят, от обидните плясъци на уж обичали ни ветрове и помръкващи светлини. Тя се възвръща към оня, който я е отдал. И е много по-силна от любовта на който и да е конкретен човек.
Казал го е в стих за Иван Йончев, но защо да не се повтори за поета и човека Иван Пенев: "Развий криле, Иване, божа птичко." Ти имаш не много, но достатъчно стихотворения, чието място, убеден съм, ще е във всяка българска поетична антология. За да ги четат днешните и идващите поколения. И чрез тях Иван Пенев ще стои дълго на върха, наречен Живот, ще се продължават уроците му за прекрасното.
И се сещам за стиховете на друг, голям български поет Найден Вълчев:
В думичките малки - свят огромен:
стене смях и плачат вик и зов…
В думичките малки неполомен
спомен от угаснала любов.
….
Думичките малки - светли пики,
гняв свещен и лумнали зари,
и духът лети, и него никой
няма как да спре и покори…Прегръщам те от името на всички колеги от Дружеството на писателите - Враца. Да ти е честита 70-годишнината, да си честит и ти, Иване, Поете! - не само в тази светла за теб, а във всички следващи - години и годишнини!
РекламаИНТЕРВЮ СЕВЕР 
НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"
БЪЛГАРИЯ И СВЕТЪТ ХОРОСКОП АРХИВ ВИДЕО
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"РЕКЛАМА КОНТАКТ С НАС 
ТЕМИ
