ЗА ЗДРАВЕТО НА БЪЛГАРИНА
Здравето на българина се влошава, както и неговата здравна култура.
Колко са хората, които знаят какво трябва да на- правят, ако изпитат остра гръдна болка, освен да се обадят в спешния център? Или, ако се получи главоболие, което се засилва, какво трябва да предприеме потърпевшия? Известно ли е, че при внезапна коремна болка не трябва да се вземат болкоуспокояващи, защото се замъглява клиничната картина и може да се затрудни поставянето на точна диагноза? Как трябва да се постъпи, ако високата температура, въпреки предписаното лечение, не се повлиява? Каква трябва да бъде първата помощ при колабиране, преди да е дошъл лекарят? Какво трябва да се предприеме при стомашно-чревно разстройство, съчетано с повръщане? На пръв поглед елементарни здравни проблеми, всеки от които има специфични особености. Ако пациентът ги познава, ще улесни клинициста за по-бързото поставяне на точната диагноза, а оттам и адекватното лечение. Да оставим настрана факта, че елементарни неща при медикаментозно лечение не се знаят. Например, че антибиотиците не потискат болестно повишената температура. И че те се прилагат само при бактериални инфекции, а при вирусни са безпомощни. Не се знае, че антибиотиците се вземат най-малко още две дена след отзвучаване симптомите на заболяването. Редно е при простуда да се взема аспирин, а не парацетамол (последният няма противовъзпалителен ефект). При спастична кашлица първо се дава бронхоразширяващото лекарство, а след това отхрачващото. При болна щитовидна жлеза не се използват лекарства, съдържащи йод, дори и за външно приложение. При хипертрофия на простатната жлеза не трябва да се назначават вътрешно противоалергични препарати, тъй като водят до смущения в уринирането (задръжка на урина). Популярен факт е че бета-блокерите и калциевите антагонисти не се прекъсват внезапно, а с постепенно намаляване на дозите. В противен случай може да се провокира хипертонична криза или стенокарден пристъп. Не е известен фактът, че ципрофлоксацинът е противопоказен при пациенти с епилепсия. Не се знае, че и диазепамът, лексотанът, ксанаксът също не се прекъсват внезапно, а постепенно. Колко са хората, които знаят, че слабителните средства се редуват, понеже лесно се привиква с тях и после не действат. Все информация, която трябва да стане до- стояние на пациентите. Лекарите и фармацевтите не са достатъчни в тази насока. Здравно-просветителските знания не винаги са обект на средствата за масова информация. А са крайно необходими, особено когато има толкова неосигурени, които не посещават лекари. И преди всичко знания относно превенцията на патологията.
Моралът ми на клиничен фармацевт ме задължава да осъществя тази високохуманна дейност. Надявам се да имам и други последователи.Иван УЗУНОВ,
социален клиничен магистър-фармацевт
РекламаИНТЕРВЮ СЕВЕР 
НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"
ХОРОСКОП АРХИВ ВИДЕО
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"РЕКЛАМА КОНТАКТ С НАС 
ТЕМИ
