ИНТЕРВЮ Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

ЖУРНАЛИСТИКАТА СТАНА
МОЯ СЪДБА

-  интервю на Сребрина ЙОРДАНОВА с Илия БОРИСОВ -

Ср.Й. - От къде „тръгва” Илия Борисов?
И.Б. : Роден съм на 10 юли 1931 г. в ломското село Брусарци. Едно много интересно крайпътно селище, център на околните десетина-дванайсет села. От Брусарци от железопътната гара се отделя линия и пътува влак за Лом и за Видин. За това към селото имаха афинитет много хора от околните села. Във Брусарци, в онова време, в петъчен ден ставаше един голям пазар. На такъв пазар един ден е дошъл моят баща Борис Петров, чиито родители са живели в едно село в гоцеделчевска околия. Какво е станало нямам представа, но той се оженва за моята майка Цвета, която е от съседното село Медковец. Тя е била комшийка на поп Андрей и ми е разказвала…
Ние сме 4 деца – двама братя и две сестри. Големият ми брат се казва Петър, аз съм вторият и двете ни по-малки сестри -Параскева и Рашка. ...още


НАПРЕДЪКЪТ

• Инж. Николай ИВАНОВ, кмет на Община Криводол
пред в. "Зов за истина"

В последните години анализатори, експерти и политици отбелязват видимия напредък в развитието на младия град Криводол. Хората от поречието на Ботуня са горди с участието си в забелязаното и от други движение напред, а гражданите на съседните общини, включително и на Враца, тайно им завиждат: като как така Криводол ще защитава проекти и ще спечелва по-големи финансови средства от тях, ще се опитва да строи завод, когато другаде повсеместно се ликвидират предприятия, ще има футболен отбор в "Б" група, а Враца - не, ще прави канализационната система за битови нужди, когато и софийския квартал Драгалевци няма канализация, ще опитва да развие исторически туризъм - да възроди историческото селище в Градешница и Римската вила в Уровене, ще подкрепя издаването на избрани съчинения на криводолските автори Траян Първанов и Живко Сотиров, ще разширява библиотечното дело, ще обогатява градската художествена галерия.
Къде по-големи градове и общини не могат да се похвалят със същото.
От 2003 г. кмет на Криводол е инж. Николай Иванов. Червен кмет - кандидатурата му е издигната от БСП. Но подкрепата, която има Николай Иванов, е много по-широка, не само партийна. Защото той не на думи, а действително е кмет на всички - еднакво загрижен за съдбата на всеки свой съгражданин, независимо от политическите му пристрастия.

"ЗОВ ЗА ИСТИНА":
- Господин Иванов, какъв е днешният ден на Община Криводол? Над какво се трудят и какво постигат хората от Ботунския край?

инж. Н. ИВАНОВ:
- Искахте да разговаряме и първата тема е икономическото развитие. Дано успея да охарактеризирам в пълна степен този сектор от живота на Общината. Факт е, че в годините след 1989 г., може би до втората половина на деветдесетте години, непрекъснато икономическият сектор беше в упадък. Ликвидираха се предприятия, земеделското производство беше в колапс, започнаха фалити на кооперации, нивото на търговия и предоставяне на услуги беше почти замряло... Но да приемем, че това е бил един особен пазарен процес в тия години. От тогава насам, безспорно както и в цялата страна, съживяване има. Доколко в момента сме успели да достигнем нивото от преди 1989 година е спорно, въпреки че се появиха нови субекти, така че като цяло икономическата картина се промени. Преди 1989 година Криводол се характеризираше с ясно изразен машиностроителен сектор, строителен и... да го наречем аграрно - промишлен. Тези сектори бяха не само разстроени, бяха унищожени. В последните години безспорно има съживяване, основно в строителния сектор - една от най-големите строителни фирми в целия регион е ситуирана в Криводол - това е фирмата "Строител - Криводол". Съживи се и клона на холдинг "Промишлено строителство", който е единствената държавна строителна фирма в нашата община, единственият държавен икономически субект на територията на общината. ...още


ПЪРВАТА
РАДОСВЕТА БОЯДЖИЕВА - НА 85 ГОДИНИ

.

.

• Интервю на
Сребрина ЙОРДАНОВА
с първата жена-диригент в България

- Г-жо Бояджиева, Вие сте първата жена диригент вБългария. Разкажете как стана възможно това, началото, пътя…?

- Ами... дълга история, трябва дълго да разказвам. Първо, музиката в нашата къща беше едно от най-главните неща. В къщи се пееше. Имахме си домашен хор. Баща ми дирижираше този хор. Учеше ни да пеем. Пеехме класически пиеси, пеехме хорове от опери, изобщо - занимавахме се с музика. Не пропускахме концерти, не пропускахме явления като това - през войната Франкфуртската опера дойде с "Пръстенът на нибелунгите" от Вагнер. Всички бяхме на четирите представления, защото в нашата къща вкупом се ходи. Бяхме пет деца. Майка ми, баща ми, петте деца ходехме вкупом на концерти, на представления и на всяко по-важно културно събитие. Не само на музика. Като дете много мразех художниците, защото всяка неделя баща ми ни дигаше рано, не ни оставяше да се наспим - да ни води на изложба. Не е имало изложба, която да не сме посетили. Мразех художниците, но първият ми приятел беше художник… Така… съдбата ме наказа по тоя начин. Като бях в трето отделение се преместихме от Враца в София. Всички ние заедно с най-малкият ми брат, който беше на 5 години, участвахме в хор "Бодра смяна". Водеше го Бончо Бочев, бащата на Лиляна Бочева. Този хор беше направен от учениците на прогимназия "Антим I" на ул. "Оборище". Там учехме. ...още


УЧИТЕЛЯТ УЧИ УЧЕНИЦИТЕ
И ДИКТУВА ПРАВИЛАТА

Харм Бос,

директор на прогимназия и гимназия в гр. Ню Баунен - Холандия

пред вестник "Зов за истина"

Харм Бос

Сребрина Йорданова

Когато започнахме разговор за холандската образователна система и за конкретните проблеми на учители, ученици и общество, ме впечатлиха следните думи на Харм Бос:

В Холандия имаме случаи на осъдени на затвор родители, на които децата не ходят на училище. Но това не е главната цел - да осъдиш някой. Главната цел е как да му помогнеш това да не се случва. Когато родителите нямат работа и това е основната причина децата да отсъстват или да не ходят на училище, правителството се старае да им помогне в търсенето на работа. Така че, за различните случаи се прилагат различни действия. Задължително за всички, обаче, е образованието на децата и спазването на законите на страната. А в Холандия образованието да 14 годишна възраст е задължително.

В България отбелязваме занижаване на дисциплината на учениците по време на учебен час и в училище. Обяснението, което дават отговорните инстанции е, че това се дължи на новото законодателство, съобразено с изискванията на Европейския съюз. Холандия е една от държавите -основателки на Европейския съюз. Имате ли същия проблем в училищата?

Не....Това, че има такъв закон, наложен от Европейския съюз, може да е вярно само наполовина. Да, ние не можем да гоним децата от училище, защото носим отговорност за тях в рамките на учебния ден. Но когато ученик нарушава учебната дисциплина, учителят трябва да вземе мерки. В правата на детето е записано, че учителите нямат право да бият, насилват или тормозят децата. Но там също пише, че всяко дете има право на качествено образование. И ние, учителите, сме длъжни да дадем на децата това качествено образование. Когато някой не слуша в час, той пречи на учителя да даде качествено образование - на него и на всички останали ученици. Ето защо трябва да предприемем съответните мерки. ...още


 



.


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР
СПОРТ

ВРЪЗКИ


 

 

Bookmark and Share

 


НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"


"ЗЕЛЕНО БЪДЕЩЕ"  еко клубове


 

АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


ПЕТ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM