Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

 

През август 2009 г. се навършиха сто години
от рождението на писателя Стоян Ц.Даскалов.


Марин БОТУНСКИ

"ГОЛЯМАТА КЪЩА" НА ЕПИКА

Той е роден във врачанското село Лиляче на 22 август 1909 година. Завършва Педагогическо училище в Лом, Учителския институт в Шумен и славянска филология в Софийския университет.
Той създаде грамадно по обем и художествена стойност творчество: "Магдина чука", "Мелницата Липованска", "Път", "Първа дружба", "Стубленските липи", "Поколение без земя", "Есенно сено", "Земя на апостоли", "Предшественикът" и много други.
Стоян Ц. Даскалов.
Като писател и гражданин той бе близък до народния живот.
С особена сила и драматизъм са заредени творбите му, посветени на основния сблъсък - раздялата на селянина със земята.
Стоян Даскалов беше самобитен писател. Имаше прям характер. Беше пословично трудолюбив. Недолюбващите го ще кажат: и пословично стиснат.
Мисълта му бе подпечатана с неповторимост.
Влюбен във врачанската земя, жизнелюбец, той дълбоко и с обич се вглеждаше в света на селския човек и присвитите му, бляскащи очи, виждаха повече от много взиращи се в същия терен.
Бивал съм в дома му - в гостната и в работния кабинет. Завиждал съм му за оная " планина" от още неизползвани ръкописи, за картините и рисунките от най-изтъкнати български художници. Бивал съм с него на литературни четения, на срещи на Стоян Даскалов с читатели от градове и села на някогашния Врачански окръг. Свидетел съм как писателят се интересуваше и от най-малките подробности от живота и битието на селските хора.

Приживе още се носеше "славата му" на човек, който умее да си отвоюва високи хонорари. Намираха го за стиснат, скръндза. Спомням си, че някаква привечер в град Криводол се опитах, млад и островат, да начена дума за това. Изсилих се дори, че "големият трябва да е голям във всичко"... Той ме гледаше с втренчени очи и мълча известно време. След това каза: "Аз уважавам трудът си и искам той да ми се заплаща, както между впрочем искам да ми се плаща и за пропиляното време. Но дори по-важно от уважението към труда е уважението към свободата. Не съм на щатна заплата - и ако не държех да ми се заплаща според количеството и качеството на вложения труд - тогава ще съм зависим от всеки началник и чиновник… Звънят ми - да съм бил на не знам какъв си комитет, на събрание, на тържество, в жури… Да, ама там седят все чиновници, хора на които им "тече" заплатата. И могат да губят много време. И го губят. Казвам им - за толкова часове аз ще напиша един разказ - значи ми струва еди колко си. Ако много държите да бъда там - плащате."

Стоян Ц. Даскалов с Пенка Икономова, Магда Колчакова, Петър Стойчев и Константин Кисимов след премиерата на “Преломът”

За Стоян Даскалов са изречени и най-хвалебствените и най-отричащите думи. Бил е и с ореол, и с трънен венец. Назовавали са го и първи, и последен. Литературните и политическите джуджета как ще бъдат забелязани, ако не се покатерят по огромна снага, като тази на Стоян Ц. Даскалов… Аз, обаче, винаги си спомням думите на мама: "Такива хора, мале, в джобовете си бъркат плитко, а в душата си - дълбоко." И наистина дълбоко е бъркал Стоян Ц. Даскалов, за да бъде забелязан още в 1940 година и да му присъдят наградата на БАН за книгата "Магдина чука". Може днес да не се уважават даваните по-късно награди, но те все пак са знак, че писателят е оценяван от съвременниците си. А Ст. Ц. Даскалов през 1950 г. става лауреат на Димитровска награда за романа "Път", през 1967 г. му е присъдено званието народен деятел на културата, втори път лауреат става през 1969 г.
Отпечатал първата си литературна творба през 1930 г. в сп. "Светлоструй", Стоян Ц. Даскалов е редовен сътрудник на сп. "Угари", "Кормило", "Златорог", РЛФ, "Жупел", "Бран" и др. Повече от петдесет години присъства в литературния живот. Значителен е приносът му в развитието на детската литература. Неговата самобитност обаче най-ярко се изяви в произведенията, посветени на селото и земята. Той, повече от всеки друг използваше народната реч в стила на повествованието.
След промените през 1989 г. литературните издания и онези, които определят "литературната мода" у нас, го забравиха. Тям е нужно да се повторят думите на Елин Пелин: "На Даскалов господ му е дал много, с пълни шепи, голямо богатство и като всеки селянин той започва да си прави голяма къща. И я направи. Къща - да му завиди човек. Творчеството му е един богат дом с врати и вратички, с прозорци, коридори, балкони, входове, че човек се обърква къде по-напред да влезе…"
Неговата едра фигура още върви из нашата земя, вее се буйната му коса, очите му гледат косо в нас и питат: вие, дето лесно се отказвате от своите, не се ли отказвате и от себе си?
Пиша тези редове в августовски ден, не толкова като напомка за годишнината от рождението на писателя, а с тънката вяра, че българските поколения, че всички ние, рано или късно ще извървим своя път до истината.
Враца, 1999 г.

 


 


 


 


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"





ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


2 ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COМ