90 години от рождението на Никола Дадов ДОБРЕ Е, ЧЕ ТЕ ИМАШЕ, МАМА! Любимецът на няколко поколения, артистът Никола Дадов (Мамата) е роден на 20 ноември 1921 г. в Струмица, Югославия, в семейството на потомствени градинари. Неговият път започва като сценичен работник в театъра на Горна Джумая (днешния Благоевград). После учи в Музикалната академия (при проф. Христо Бръмбаров), но войната прекъсва следването му и той тръгва по фронтовите пътища. Девет ордена за храброст ще получи, после с години ще лекува раните и ще се учи да ходи. Пъвата му роля - Македонски в "Хъшове". За да пресъздаде в богатия си театрален живот над 250 образи. И над 100 в киното. За киното го открива Захари Жендов. Първата роля - селянина Петър във филма "Септемврийци" (1954). Най-"голямата" - Гатьо в "Дърво без корен"… Заслужил артист. През 1999 г. му бе присъдено званието Почетен гражданин на Враца. Почина на 22 ноември 2005 г. Някак тихо и безшумно в последните години отминава всеки 20 ноември, рожденият ден на известният театрален и киноактьор Никола Дадов. Тихо и безшумно вървим по земята и ние, неговите зрители и обожатели на огромния първичен, земен талант, ние, които в угрижения ден забравяме хората, дарили ни красота, и радост, и упование. Толкова ли са много големите таланти по нашата земя, че не умеем и не смогваме да кажем заслужената добра и благодарствена дума! Толкова ли втренчено сме се вгледали само в хляба, този хляб, дето цяла година оплакваме, че го няма, и все се продава в големи и по-големи количества. И само той ли приковава погледа ни, мисълта ни, действията ни! Минавам всяка събота край Дадов, спирам до паметничето, паля свещичка, слагам стрък цвете в равно окосената зелена трева в надгробието. … Преди да дойда във Враца и преди да се запозная с "живия", силен и в цветущо състояние на таланта си Никола Дадов, аз вече го познавах… Портретите му, заедно с тези на Иван Димов, Константин Кисимов, Иван Кондов, Иван Братанов и др. бяха окачени във фоайетата и коридорите на всяко българско кино. На онзи, размножения портрет, той е толкова млад и жизнен, но по-важното е, че е открит - щом го погледнеш ще разбереш, че този човек ще ти каже и най-горчивото нещо, без да те излъже и без да ти спести истината, и ще ти я каже без да го усуква, а както обикновено го казва "обикновеният" народ - право куме, та в очите. Вече имаше зад гърба си първите роли в едни от първите български филми, които му създадоха популярността - нито евтина, нито временна. И беше ясно още тогава, че макар и с много труд и упоритост, през много лутания и перипетии Никола Дадов ще върви към все по-високи постижения, към все по-пълното разкриване на огромния си талант. Над сто роли изигра в киното Никола Дадов. И нито една не е за подценяване. Защото и в най-малката роля все има по един щрих, който доизгражда целостта на българския характер. Но от първата му поява в български филм - до Гатьо в "Дърво без корен" на режисьора Христо Христов - артистът извървя труден, но чудесен път, разкривайки от роля в роля все по-широко и все по-дълбоко своята дарба по рождение. Не, не е грешка - защото Никола Дадов е роден артист! И който е гледал "Дърво без корен" не може да не е отнесъл със себе си поне част от любовта и мъката, породена от любов, да не е усетил оня черноземен лъх - на родна земя, роден край, родно гнездо. За ролята на Гатьо Дадов получи една от четирите главни награди на 19-ия международен кинофестивал в Карлови Вари през 1975 г., първи награди на фестивалите в Германия, Грузия и Италия. Тази роля беше и голямото основание на Никола Дадов да бъде присъдено званието "заслужил артист". Около присъждането на званието имаше и горчивина. Враца направи предложението - резултат нямаше. На следващата година Дадов бе предложен отново от врачанските институции, присъединиха се Съюзът на филмовите дейци и Съюзът на артистите. Всички отбелязваха високото художествено постижение в "Дърво без корен", но в списъка на удостоените със званието Никола Дадов го нямаше. Помня островат разговор с Александър Лилов, който сподели високота ни оценка, но… защо не сме се обадили по-рано… На следващата година упорството на Враца даде резултат. В тези години почти всяка вечер сядахме заедно в Клуба на дейците на културата, аз имах здравословен проблем и си позволявах чаша червено вино. Кольо Дадов си поръчаше голяма салата и гроздова ракия ("грозданка"). Беше корав характер, никой не го е чул да хленчи за каквото и да е. Но в тези вечери, след поредните чаши, зад "коравостта" на думите му усещах трептенето на болезнена струнка. Дадов обичаше откритостта, и сам беше открит. Прекланяше се пред дарованието в човека. С особена любов говореше за Иван Братанов… С политиците и началствата се държеше откровено и остро… В Клуба на дейците на културата присядаше с Цветко Сандулов, Димитър Шонев, Илия Борисов, Кирил Торомански, Владимир Данкин… … Прекрасно може да се нарече динамичното присъствие на Никола Дадов във Врачанския театър. Той идва в нашия град през 1951 г. и престоява тук до 1953 г. За да се върне отново през 1965 и да остане завинаги в подножието на Врачанския балкан, в поднебието на Околчица. И като започне от "Граничари" и "На юг от 38-ми паралел" да създаде цяла галерия от запомнящи се образи, да изгради свой, Николададовски стил, да омагьосва публиката в постановките на "Студена земя" от Христо Кацаров, "Иркутска история" на Ал. Арбузов, "А тук по здрач е тихо" на Б. Василиев, "Боряна" на Йовков, "Тузлушка история" на Кольо Георгиев, "Любов под брястовете" на Ю. О`Нийл, "Одисей пътува за Итака" и десетки още живи и неизтриваеми от паметта ни художествени образи. Толкова първична красота и вярност имаше в дружбата и партньорството му с Юлия Ганчева, Георги Горанов, Ивайло Диков, Васил Вачев… През 1978 -79 г. бе директор и главен художествен ръководител на театъра… (И е единственият, може би, директор на театър, издал заповед за наказание на себе си, на артиста Никола Дадов!) … Като го пенсионираха (защото у нас станаха царе да пенсионират артистите в най-омъдрената възраст), Никола Дадов, чието име е редно и естествено да носи врачанско кино, или театър, или културен институт,… започна да отглежда цветя. Цветята растяха и разцъфтяваха под постоянните му грижи, а неговата душа, независимо от топлотата и подкрепата, която му даваха съпругата Маргарита и синовете Цвети и Стоян, "мръзнеше" в землището на село Лиляче и в къщата под площад "Руски" във Враца: заради българското ни безпаметство и крещящата неблагодарност, заради пропуснатата нужна и непропуснатата ненужна дума, заради лакомията в битието и духовното безапетитие, заради погребания висок порив в името на охолното битие, заради… Но това са мои думи. Никола Дадов никого не упрекваше, само в погледа му се стаяваше жал за нас и за това около нас… Казваше, че и мътната вода се бие в бреговете, мие се в пясъка и крайречната растителност, утаяват се най-тежките й частици и… накрая се избистря. Ще се избистри и нашият живот. Толкова вярваше, че ще се избистри. Марин БОТУНСКИ   Никола ДАДОВ ИЗРЕЧЕНИЯ . Какво друго определя величието на човека, ако не мисълта му! . Пази се от оня, който се страхува от теб и помни, че и в най-благородните постъпки подлата душа винаги вижда най-долни подбуди. . Най-прекрасен подарък, даден на хората след мъдростта, е дружбата. . Който не знае истината за миналото си, той не е достоен за бъдещето си.	Реклама
НАЧАЛО
НОВИНИ
ОТ СРЯДА ДО СРЯДА
ОТКРОВЕНИЯ
НАКРАТКО
ЗДРАВЕ
САТИРИАДА
ДЪГА
СПРАВОЧНИК
ИНТЕРВЮ
СЕВЕР
СПОРТ			НОВИ КНИГИ "КОНТАКТ-92"
ХОРОСКОП
АРХИВ
ГАЛЕРИЯ
ВИДЕО
ПИСМА ДО "ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС
ТЕМИ Марин БОТУНСКИ "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР" "ВИЖ ПАРИЖ И ... ЖИВЕЙ!"   ОСЕМ ГОДИНИ ZOVZAISTINA.COM