Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

 

Анастас Попдимитров:

КАНЯТ ВРАЧАНСКИЯ ТЕАТЪР НА ФЕСТИВАЛИ
ОТ ТОРОНТО ДО САНКТ ПЕТЕРБУРГ

. Да си директор на театър е призвание, но и наказание, смята шефът на ДКТ - Враца

ВИЗИТКА:
Анастас Попдимитров е роден на 31 май 1958 г. в София. Директор е на Драматично-кукления театър във Враца от 1995 г. От есента на 2010 г. е председател на Българската асоциация на работодателите в областта на културата (БАРОК). Творческата му биография започва през 1982 г., след дипломирането му в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", като актьор в Шуменския театър. От 1986 г. е в ДКТ - Враца. Между 1999 и 2003 г. е и заместник-кмет на община Враца.
Има повече от 100 значими роли в театъра. Получавал награди от МТФ "Подмосковные вечера" - Москва, НФМТФ - Враца, МТФ на НЕТА - Враца, "Албамоно" /Албания/, има участия в международни театрални фестивали в Москва, Белград, Крагуевац, Букурещ, Струмица, Питещ и др.
Преди дни донесе от Македония наградата за "Актьор на Европа за 2013 година".

- Г-н Попдимитров, спечелихте наградата за актьор на Европа през 2013 година. Кога и къде се случи това, с коя постановка?
- Това е един фестивал, който се провежда за 11-та година. В него са ангажирани 3 държави - Македония, Гърция и Албания. Любопитна подробност е, че при първото издание на фестивала - през 2002 година, тази награда се печели от друг българин. Това е Мариус Куркински. Сега, в 11-ото издание, отново българин печели тази престижна награда.
Тази верига от фестивали се провежда в трите държави, като обединяващата идея е Преспанското езеро, което е и в трите държави - Албания, Гърция и Македония. И това обединява усилията им за провеждане на този фестивал-конкурс - за определянето на актьор на Европа на езерото без граници. Тази година беше повдигната и идеята за Балкани без граници - което е идеята на нормалните хора, които живеят на Балканите.
Състезанието беше сериозно - започна с едно представление на Ана Петерсон от Стокхолм /Швеция/, която получи почетна награда заради моноспектакъла й "Госпожица Юлия" от Аугуст Стриндберг . Ана Петерсон е една от любимите актриси на Питър Брук /английски режисьор и постановчик, знакова личност в Британското театрално и филмово изкуство -б.а./ . Фестивалът продължи в сериозната конкуренция на театри от 8 държави, сред които Швеция, Гърция, Словения, Македония, България, Турция. Ние с Йоана Поповска представихме копродукцията на Драматично-куклен театър - Враца и Малдрамски театър - Битола - това е спектакълът "Столовете" от Йожен Йонеско. Представлението ни направи много силно впечатление и макар че се игра в началото на конкурсната програма от фестивала, за него се говореше през цялото време, а в края - взе и най-голямата награда. Авторитетното жури, с председател големият европейски и македонски кино и театрален актьор Мето Йовановски, присъди наградата за актьор на Европа през 2013 година на мен. Това е едно признание както за българската култура, така и за врачанския театър. За първи път с колежката Йоана Поповска ни разделят при наградите - досега сме печелили за дует, за изпълнение, но за първи път наградата ми я дадоха само на мен, макар че Йоана е получавала вече това отличие, но в друго издание и с друг спектакъл. Така или иначе няма ревност за наградата у състава на това представление!
- Това е поредното признание за Вас в този с пектакъл, получихте и най-престижните награди на Националния фестивал на малките театрални форми и на Международния фестивал на НЕТА, които се проведоха през месец май във Враца, благодарение на новата си продукция "Боб" от Елин Рахнев. Доволен ли сте от завършилия 74-и творчески сезон?
- Мисля, че нямаме основание - аз и колегите ми във врачанския театър, да не сме доволни от този сезон. Той беше сезон на много фестивали и награди - в Румъния, Сърбия, Македония, Албания... Беше сезон, в който бяха направени селекции за много авторитетни фестивали по света. Спектакълът "Столовете" например беше селектиран да се представи на фестивала на Йонеско, който се провежда в Торонто /Канада/ през май 2014 година. Същото представление ще бъде показано през септември на международния фестивал "ExPonto" в Любляна /Словения/. През март догодина пиесата е селекционирана да се играе на Първия международен фестивал на театър "Таганка" в Москва, който е свързан с 50-годишния юбилей на театъра. Както и в театър "Комисаржевская" в Санкт Петербург, където освен "Столовете", ще се играе и "Боб". Спектакълът "Боб" пък е селекциониран за Струмица /Македония/, където ще се играе през септември. През октомври "Лизелоте и месец май" е селекциониран за изключително качествения фестивал в театър "Нотара" в румънската столица Букурещ, където ще мери сили с трупи от Франция, Австрия, Италия, един от най-авторитетните театри в Сърбия и Европа - "Стерийно позорище"... Изобщо една много качествена селекция, което показва само колко силен спектакъл е "Лизелоте и месец май"!
Отминалият сезон беше белязан с много добри наши постановки - "Търговци на презервативи", "Лизелоте и месец май", "Боб", които срещнаха овациите не само във Враца - те бяха играни при огромен интерес в София и в чужбина, а отзивите за нашата продукция са меко казано ласкави.
Този сезон беше и подготовка за предстоящия 75-и юбилеен сезон на театъра и 35-годишнината от откриването на настоящата сграда на ДКТ - Враца. С удоволствие искам да кажа, че министър на културата д-р Петър Стоянович прие да бъде патрон на тържествата, които ще се проведат. В тази връзка искам да зарадвам нашите зрители с информация в аванс, че през 2014 година ще се извърши основен ремонт на голямата сцена и изобщо на сградата на театъра, което ще стане, благодарение на спечелен от община Враца пореден голям европейски проект.
Предстои ни един хубав сезон с много международни участия. Нека не забравяме и факта, че куклената сцена получи покана да представи своя продукция по време на фестивал, организиран от театър "Додона" в столицата на Косово - Прищина, който е в края на месец септември. Вероятно ще имат и още едно турне през следващия сезон...
Хубаво е да се каже, че тези участия не са самоцел, тъй като почти нямаме участие зад граница, от което да не сме се върнали с отличие. А това говори достатъчно много за авторитета на врачанския театър, за неговите актьори и режисьори в чужбина.
- В същото време репертоарът на трупата е доста широк, само през последния сезон показахте 5 нови заглавия за възрастни и 2 за деца. Все в това темпо ли ще работите и през следващия сезон?
- Да, и следващият сезон ще е доста активен. Започваме с това, че сръбският режисьор Владимир Лазич ще постави "Женитба" от Гогол. Тази постановка ще участва във фестивала на руската класика през месец май догодина в Москва. Както виждате канят ни в много фестивали - от Торонто до Санкт Петербург...
- Значи не може да Ви критикуват за международното участие на театъра?
- Човек винаги може да бъде критикуван, но е важен критерият. Ние участваме в много фестивали, но е по-важно да участваме там, където се случват стойностни неща...
Ще завършим проекта, който има покана за Москва - "Женитба" от Гогол, ще довършим един започнат проект - "Мъжът си е мъж" от Бертолт Брехт - това е другият ни международен проект, с режисьор македонецът Мартин Кочовски, в който участва едно от популярните имена от българските телевизионни сериали... Предстоят много интересни неща, но нека все пак не издавам всичко!
Ще издам още - авторът на "Лизелоте и месец май" - унгарският драматург Жолт Пожгаи, който беше силно очарован от трупата и от режисьорската работа, от условията и атмосферата във Враца, предложи и аз се съгласих да режисира творба на Хенрик Ибсен с нашия театър. А г-н Пожгаи е един от най-известните режисьори на Унгария в настоящия момент и художествен директор на един от големите театри в Будапеща.
Както виждате очаква ни една много сериозна международна програма не само в областта на турнетата, но и в обмена на творци. Предстои и реализацията на идеята за размяна на актьори в постановката "Съвсем проста история" от Марина Ладо. Това ще ни даде възможност български актьори да играят в Битола, а македонски актьори да играят пред българска публика. Смятам, че този обмен също ще е много интересен.
Не бих искал да подминавам с лека ръка и фестивалът, който се провежда във Враца всяка година. Този фестивал показва, че е най-сериозният театрален фест в България - къде иначе могат да се видят 8 представления от 8 държави за една седмица?! Подобна среща на актьори от цяла Европа с жури от страни в Стария континент дава възможности не само на публиката, но и на театралния мениджмънт, който да бъде реализиран през следващия сезон.
- Въпреки трудностите, това значи ли, че фестивалът във Враца ще продължи да се провежда?
- Имал съм и друг път повод да го кажа: Който си мисли, че ще прекъсне провеждането на фестивала на малките театрални форми, е несериозен. Защото това е наистина най-старият театрален фестивал в България - провежда се от 1977 година и е една от гордостите на българската театрална общественост. Създаден е по инициатива на съюзите на артистите, на писателите и художниците, като противовес на официоза тогава - Фестивал на българската драма, който се провеждаше през 4 години. Замислен е, за да даде на артистите повод за изява на собственото им мислене в една неповторима, интимна среда със своята публика.
- Наскоро завърши конкурса за директор на врачанския театър - ясни ли са вече официалните резултати?
- Да, вече пристигна официално писмо от Министерство на културата, в което пише, че успешно съм издържал изпита за директор на Драматично-куклен театър - Враца и през следващите 4 години ще съм негов директор. ДКТ - Враца е една голяма културна институция с голяма история, която представя много рискове за управление в момента - освен световната икономическа криза, ние работим в най-бедния регион на Европейския съюз, а и при провеждащата се театрална реформа - всичкото това налага много голямо напрежение и изисква от мениджмънта и ръководството да дава всички сили, за да управлява тази продукция, така че тя да съществува нормално, а не да оцелява!
Още по-голяма увереност ми дава факта, че аз съм председател на най-голямата работодателска организация в областта не само на театрите, но и в читалищното, библиотечното дело, музеите, оперите и др., така че познавам в детайли процесите, които се случват в културата ни.
- Какво е да си директор на театър - призвание или наказание?
- Изумен съм от това, че повечето хора смятат, че да си директор на театър е голяма работа. Те би трябвало да разберат, че това в момента е едно много, много, много сериозно изпитание на личностните качества, на нервната система и че социалната цена за това е доста висока. На всички, които биха искали да пробват тази професия, желая много голям кураж, да бъдат готови да жертват личния си живот в името на това да ръководят една голяма институция.




 


 


 


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM