Поетите се поклониха пред поетическия си Воевода

. ЛИТЕРАТУРНО ЧЕТЕНЕ, ПОСВЕТЕНО НА ХРИСТО БОТЕВ

И ПРЕДСТАВЯНЕ НА АЛМАНАХ „ОКОЛЧИЦА“

На 29 май в Художествената галерия „Иван Фунев“ към Регионалния исторически музей се проведе Литературно четене, организирано от Съюза на българските писатели и Дружеството на писателите – Враца, посветено на Христо Ботев. Представена бе и новата книжка на литературно-художествения алманах „Околчица“.

В своето слово при откриването на Литературното четене Марин Ботунски, главен редактор на алманах „Околчица“ каза:

“Христо Ботев даде всичко, което имаше, на България. Живя малко – 28 години, 4 месеци и 25 дни. Изгоря като комета, но онова, което ни остави – гениалната поезия и безценния пример – „освети – по думите на Дмитро Павличко – черните нощи на България“.

„Нито над една негова мечта на гря слънце“, както би се изразил обичащият го литературен критик Боян Пенев, нито някой изръкопляска (тогава) на стихотворенията му, нито бе полят с народен възторг легендарния път от Козлодуй до Околчица. Но той извървя този горд път целеустремен: с поезията и публицистиката си даде началото на новия български художествен език. „Той преизкова българската реч в език на модерната българска литература“. Неговите стихотворения са ненадминати в поетическата си магия. Няма да се уморя да повтарям – преди да станат песни, те са минали през огъня на душата му и през пожарите на България. Те са нейния плач, но и нейния живот.

Нашите художници го рисуват най-често с извадена сабя, но истината е, че Ботев прободе Османската империя с перото си. След 500 годишно тлеене в отоманските окови, езикът ни заблестя в невероятен, съвършен вид в Ботевата поезия и публицистика.

И е естествено да бъде завинаги редом с вечно големите – Петьофи, Пушкин, Байрон, Хайне, Юго.

Със своя, и на легендарната си чета безпримерен подвиг – Христо Ботев отвори вратите, за да мине толкова дълго очакваната от българите Свобода.

Ето защо:

Той не умира… Него жалеят

земя и небе, звяр и природа

и певци песни за него пеят.“

Като представи новата книжка на литературно-художествения алманах „Околчица“, неговият главен редактор заяви:

„Бездушието на властта към литературата, към художественото възпитание ще има тежки и грозни последици за народния живот. Българските властници, след робските векове, винаги са страдали от липса на историческо познание – изпълнени от онова измамно удоволствие на посредствеността, че света започва от нея и свършва с нея. Последователност и зависимост в събитията, уроци от предшестващото и предшествениците – това е трудна територия за тях. От там – липса на последователност и уважение към значимите достижения и значимото в народната традиция.

И – колкото са по-такива, толкова по-отчетливо Ботевата поезия и Ботевата публицистика намират Родина в душите ни, спасяват тази своя Родина, т.е. спасяват душите ни. И съвестта ни!

Платените отрицатели на Ботев, Захари Стоянов, Иван Вазов, Йордан Йовков, Христо Смирненски, Гео Милев, Никола Вапцаров… толкова ли са далеч от народа си, не разбират ли, че произведения като „Хайдути“, „На прощаване“, „Хаджи Димитър“, „В механата“, „Патриот“, „До моето първо либе“; „Аз съм българче“, „Език свещен“, „Епопея на забравените“, „Записките…“ и т.н. са истинската духовна Родина на българина!“

Свои стихове пред любителите на поезията четоха Петър Анастасов, Валери Станков, Атанас Капралов, Елена Алекова, Иван Пенев, Яна Кременска, Людмил Рашев, Виктория Иванова, Джордж Георгиев Петров.