Д-р Калоян Методиев: Пагубно за Борисов е, че се оказа в една лодка с Местан и Сидеров!

Валерия Велева
Автор:
Валерия Велева
– Изненадващо депутатите си гласуваха извънредна ваканция до изборите. Това предизвика остро негодувание както от страна на опозицията, така и гняв в интернет. Темата се превръща в поредна конфликтна точка на обществено недоволство. Това не е ли проява, д-р Методиев, на слабост от страна на управляващите, които изповядват тезата, че са носители на стабилност?
– Преждевременно разпускане на парламента не е добра атестация за състоянието на институцията и въобще за демократичния процес. Практиката досега е да се излиза в двуседмична ваканция преди вота, а не цял месец. Предложението дойде от „Атака“ и беше подкрепено от ГЕРБ. Опитът да се блокира използването на парламента за предизборна агитация е лишен от смисъл. Това се изтълкува като проява на слабост и бягство от дебати. Твърдението, че Народното събрание не бива да се използва за предизборни цели, е несъстоятелно, защото то е институция, съставена от политически партии, независими депутати – всички получили доверие на различни групи от българското общество. Да не забравяме, че НС има и контролни функции. Единственият ефект от цялата ситуация бе, че се нагнети още повече напрежение. Не може в парламентарна република толкова да се неглижира и маргинализира основополагаща политическа институция, пък била тя и с обидно ниско обществено доверие. Пренавива се пружината.
– За пръв път днес видяхме, че ДПС подадоха ръка както на БСП, така и на РБ. Това не поставя ли в изолация управляващите?
– Те вече са в своеобразна изолация. От известно време в политиката се очертава нова разделителна линия – системни срещу антисистемни партии. Размитият профил на управлението, което стана транзитна спирка за кой ли не, вече не работи – започва да дефектира. Няколко парламентарни партии вече призовават за общи действия. Преди седмица поводът беше за пресичане на евентуални изборни манипулации. Днес е за възстановяване работата на парламента.Това е абсурдно!
– Не е ли опасно за европейския имидж на Борисов той да остане с единствен съюзник „Атака“? Какво ще кажат в ЕНП? Чувството за самосъхранение като че ли напуска Борисов.
– По парадоксален начин Борисов се озова в една лодка с Лютви Местан и Волен Сидеров. Това не е опасно за Борисов, това е пагубно за него! Няма толкова да пострада имиджът му навън, колкото останалият му авторитет вътре. Мина се една граница на търпимост към подобни необясними, безпринципни действия. Всяко управление, лишено от базови принципи, от някаква цел, от стабилност попада в капсулата за обратно броене.
– Забелязва се отново силно напрежение в обществото – ожесточение, агресивност между политически сили, различни форми на локални протести? Причината не са само изборите. Вие съзирате ли и други причини?
– Социални, икономически, културни. Имаме натрупване на негативизъм, на недоволство във всички сфери. Протести, финансови пирамиди, миньорска стачка, кражби на имоти, планово и организирано вкарване на ново население в страната – това са новините от последните дни. Вижте медиите – няма нито една положителна новина. Ситуацията в страната е напрегната и виждаме, че проблемните точки не намаляват, а се увеличават. А няма и седмица от откриването на предизборната кампания. Средата играе пинг-понг с политиката. Има изхабяване на модела и водещите му лица. Безспорно президентската кампания е вид катализатор на напрежението, но не е причината. Не виждам как то ще се успокои с магическа пръчка, само след три седмици.
– Ситуацията днес ми напомня много на 2001 година, последната година на управлението на Иван Костов. Съзирате ли такъв паралел?
– Да, имате право. Епохата е бременна. Управляващите не преценяват трезво ситуацията, капсулираха се някъде из партийните си структури, загубиха ориентири за процесите, започнаха да правят грешки. Бих казал, че днес дори е по-драматично с оглед не само на вътрешната, но и на външнополитическата обстановка. В международен план ние, като държава, понасяме удар след удар.
Въпросът, който следва да се постави, е по какъв начин ще се случи промяната. Няма никакво съмнение, че държавата има нужда от нова основа, на която да се изгради. Вече не остана с кого да се сравняваме в Европейския съюз, толкова назад изпаднахме. Най-страшно е, че не останаха хора. Държава без хора не може да има. Те са ресурсът. Всичко друго е поправимо.