17.02.2025

Зов за истина

Електронен вестник за Враца, Северозапада, България и Света

БОКОВА ЩЕ ДОКАЗВА, ЧЕ Е №1 ЗА ООН

Мария Незнакомова

Ирина Бокова приема поздравления след избирането си за генерален директор на ЮНЕСКО през 2009 г.

За първи път от 70 години изслушват кандидатите за генерален секретар

За първи път в 70-годишната си история ООН публично ще изслуша вижданията и идеите на кандидатите за поста генерален секретар на организацията.
Така всички държави членки чрез своите представители ще получат възможността да
задават въпроси на претендентите,
което е безпрецедентно „отваряне“
на суперсекретния процес
на селекция на шеф на световното правителство, практикуван досега.
Първите изслушвания са насрочени между 12 и 14 април в седалището на ООН в Ню Йорк.

Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова – официалният български кандидат за поста – ще говори втора поред във вторник след бившия черногорски премиер и сегашен външен министър Игор Лукшич. Нейните виждания за развитието на организацията вече са били разпространени сред държавите членки, за да могат те да конкретизират въпросите си, научи „24 часа“ от свой източник. В тях

Бокова се опира

на няколко

основни стълба

– акцент върху усилията за превенция на конфликти чрез стабилизиране на обществата, които са застрашени от тях, борбата с насилствения екстремизъм, защитата на човешките права и достойнството на всички хора, част от която е и равенството между половете и премахването на насилието над жените, постигането на целите на устойчивото развитие.

Мир, устойчивост и достойнство –

това е новият хуманизъм на

XXI век, ще наблегне българката

във встъпителното си слово, в което ще изложи и предложенията си за оптимизиране на работата на ООН и засилване на връзките между отделните и? агенции в полза на засилването на многостранната дипломация.

Бокова отдавна е смятана за един от фаворитите за поста.

Тия дни това припомни не кой да е, а нейната съперничка за поста Весна Пусич, бивша хърватска министърка на външните работи. В интервю за авторитетното седмично издание „Глобус“ на въпрос за кандидатурата на Бокова Пусич казва следното: „Мисля, че

наистина е фаворит в този избор. Самият

факт, че тя бе толкова дълго време

начело на ЮНЕСКО,

една от организациите в състава на ООН, има придобит институционален опит и това e мощен аргумент в нейна полза. Освен това е и жена от Източна Европа.“

Огромно е значението на опита на Ирина Бокова в управлението на ЮНЕСКО, където в продължение на два мандата тя не само демонстрира уменията си на успешен преговарящ, инициативността и решителността си, но и способностите си на умел мениджър на най-голямата агенция в състава на ООН. Така че българката ще застане пред своите слушатели не само с теоретични идеи, но и с резултати от практиката.

Самите изслушвания, всяко от които ще продължи точно 2 часа – ще протекат по една и съща схема –

на кандидата ще бъде дадена

думата за 10-минутно изложение

на вижданията си, след което членовете на Общото събрание на ООН ще задават въпросите си. Всъщност тук не става дума за изпит в буквалния смисъл, в ООН предпочитат термина „неформален диалог“.

Председателят на Общото събрание – датчанинът Могенс Люкетофт, подчертава в свое писмо от 26 февруари тази година, че няма да има предварително определен списък и представителите на страните членки ще задават въпроси от местата си на принципа – който първи поиска думата, на него първи ще му се даде.

Той моли също държавите, членки на Общото събрание, да обединяват въпросите си в групи, както и да не ги дублират. Люкетофт посочва още, че задаващите въпроси не трябва да се разпростират повече от две минути, а тези, които ще питат в група – повече от 3 мин, като се заканва много строго да следи за спазването на регламента.

Как обаче се стигна до тази

немислима доскоро промяна

на процедурата? Миналата година Общото събрание на ООН отговори на очакванията на голяма част от страните членки, главно по-малките, които настояваха наследникът на Бан Ки Мун да бъде определен по много по-прозрачен начин. Те наложиха гласуването на резолюция, която изисква публично изслушване на кандидатите, за да чуят от тях как смятат да отговорят на глобалните кризи и да управляват огромния бюрократичен апарат на ООН.

Седалището на ООН в Ню Йорк

Според Хартата на ООН генералният секретар се избира от 193-членното Общо събрание на организацията по препоръка на 15-членния Съвет за сигурност. На практика това означава, че петте постоянни държави членки –

САЩ, Русия, Китай, Великобритания

и Франция – притежават право на вето

върху кандидатурите

Това няма да се промени и при избора на наследник на Бан Ки Мун, чийто мандат изтича в края на годината, припомня АП.

Председателят на Общото събрание Могенс Люкетофт обаче е на мнение, че двучасовите публични дискусии с кандидатите ще променят правилата на играта. Според него, ако по време на изслушванията един от кандидатите ясно се очертае като лидер и голям брой страни – членки на огранизацията, се обединят около него или нея (изборът на жена ще е световна премиера – б. р.), то „ще е много трудно, а вероятно дори невъзможно Съветът за сигурност да застане зад друг кандидат“. Люкетофт все пак уточнява, че

ако няма ясен водач, то тогава

„Съветът за сигурност ще има

по-решаващо влияние“

Приетата през септември резолюция настоява за „полов и географски баланс“ при избора на новия ръководител на ООН. По традиция отделните региони получават поста на принципа на ротацията. Източноевропейците, включително Русия, подчертават, че тази част от света никога не е имала своя шанс да управлява световното правителство. Никога начело не е имало и жена, поради което редица държави подкрепят идеята за първи генерален секретар в рокля. Това обяснява защо от досегашните 8 официално представени от държавите си кандидати още 3 освен Бокова са жени и защо още 5-има освен нея са от Източна Европа. (Кои са останалите в надпреварата за поста – виж по-долу.)

В общо писмо на 15 декември 2015 г. шефът на Общото събрание Могенс Люкетофт и председателката на Съвета за сигурност Саманта Пауър, която е постоянен представител на САЩ в ООН, призоваха всички страни членки да предлагат кандидати.

„Сигурен съм, че ще има повече кандидати, но колко ще са, не знам“, казва Люкетофт. Причината е, че няма краен срок да влезеш в надпреварата, но според дипломати Съветът за сигурност очаква да проведе първото си заседание за обсъждане на кандидатурите в края на юли. 15-те членове на съвета

ще гласуват с „окуражавам“ и

„не окуражавам“ за всеки кандидат

и резултатът ще бъде обявен публично. Сред късните възможни влизания в състезанието все още се споменава името на германския канцлер Ангела Меркел, макар че според мнозина тя нямала мераци за поста. След всяка нова кандидатура ще има и ново изслушване.

Анализатори твърдят, че до момента генералните секретари са

се избирали на принципа „онзи,

който няма да блъсне кораба в скалите

и който ще ни създава най-малко проблеми“. Те обаче са на мнение, че новата процедура променя динамиката и че постоянните 5 в Съвета за сигурност няма как напълно да игнорират публичните изслушвания.

Новият шеф ще търси решение на конфликта в Сирия и за бежанците
Следващият генерален секретар на ООН ще се изправи пред тежки световни проблеми, за чието решаване ще му трябват силни лидерски качества и голяма упоритост, посочват анализатори.

През следващите месеци ООН се очаква да има основна роля в прекратяването на войните в Сирия, Либия и Йемен и в организирането на доставка на помощи за милиони бежанци, които бягат от домовете си в Сирия и други засегнати от въоръжени конфликти райони. Новият генсек ще наследи и вътрешни проблеми, сред които огромния скандал с разкритията за сексуални посегателства, извършени от членове на мироопазващи мисии в Африка, който нанася тежък удар върху репутацията на ООН. Световната здравна организация, която бе остро критикувана през 2014 г. заради неадекватната си реакция на епидемията от ебола, също ще трябва да получи внимание от негова страна.

Затова и в ООН се шегуват, че генералният секретар трябва или да е секретар, или да е генерал. Но дори и това се смята, че е малко за него, тъй като освен функциите да администрира и да ръководи той има и още много други.

На първо място сред качествата му мнозина посочват нуждата от безупречен морал. Той е човекът, който трябва да бъде гласът на най-онеправданата част от населението на планетата и да олицетворява идеалите, ценностите и целите на световната организация. Трябва да е независим, да не се поддава на натиск, да бъде посредник за постигане на мир в конфликтните райони и да защитава винаги и навсякъде правата на човека.

И не на последно място да е и много добър организатор, за да успее да дирижира сложен механизъм от над 40 000 служители и бюджет от над 10 млрд. долара.

Още 7 са мераклиите за поста


Черногорският министър на външните работи и евроинтеграцията Игор Лукшич подаде оставка, за да се посвети на кандидатурата си за генерален секретар на ООН. Той е убеден, че бъдещият ръководител „ще бъде от нашия регион“.



Португалия издигна свой кандидат за поста генерален секретар на ООН – бившия министър-председател Антониу Гутериш. Той беше върховен комисар за бежанците на ООН в периода 2005-2015 година.



Словенският кандидат е Данило Тюрк. 63-годишният професор по международно право бе президент на Словения от 2007 до 2012 г. Опозицията е против кандидатурата му, защото открито защитавал левицата в страната.



Председателката на Хърватската народна партия и бивш министър за външната и европейската политика на Хърватия Весна Пусич е кандидатът на Загреб. Новото правителство, което междувременно встъпи, може и да не я подкрепи.



Молдова предложи бившия министър на външните работи и европейската интеграция Наталия Герман. Сред главните и? постижения са споразуменията за асоцииране и зона за свободна търговия с ЕС.



Македония се бори за поста с кандидатурата на бившия си външен министър Сърджан Керим. Правителството на Никола Груевски го номинира през 2015 г. „заради неговото познаване на глобалните процеси и квалификацията му“.


Хелън Кларк, бившата министър-председателка на Нова Зеландия, обяви последна кандидатурата си за поста генерален секретар на ООН засега. Тя обеща да подобри прозрачността и да използва лидерския си опит, за да стане първата жена начело на ООН. Кларк бе премиер на Нова Зеландия между 1999 и 2008 година, а в момента ръководи Програмата за развитие на ООН.


24 часа

Вашият коментар