25.09.2022

Зов за истина

Електронен вестник за Враца, Северозапада, България и Света

България няма място в псевдосъюз, който е насочен срещу трета страна

България няма място в псевдосъюз, който е насочен срещу трета страна

Каракачанов: Плевнелиев и Ненчев първо разкулачиха военното разузнаване, сега искат да ни изправят срещу Русия с румъно-турски съюз

Аз не мога да разбера с какъв акъл и президентът, и военният министър са били поддръжници на тази идея за тристранна черноморска флотилия. Явно е, че държавният глава на България не мисли.

Автор:
Красина Кръстева

– Каква трябва да бъде позицията на България по отношение на разговорите за флотилия между Румъния, Турция и Украйна, г-н Каракачанов? Видяхме, че има разнобой в позициите на премиера Бойко Борисов от една страна и министъра на отбраната Николай Ненчев и президента Росен Плевнелиев от друга.
– Позицията на премиера е изключително правилна. България няма място в подобна инициатива, която е насочена срещу трети страни. И за слепите е ясно, че инициативата на Турция и Румъния е насочена срещу Русия. Защо? Защото Турция се намира в едно предвоенно положение с Русия, сваляйки руския самолет в Сирия през ноември м.г. Тя абсолютно демонстративно и целенасочено целеше конфликт. Турция свали самолета и буквално един час по-късно поиска НАТО да задейства чл.5 от колективния вашингтонски договор, който засяга защита на страна членка, която се намира във война, т.е. – е нападната. А Турция свали руски самолет, а не Русия – турски.

От друга страна Румъния и Русия имат конфликт за Молдова. Не са тайна амбициите на Румъния да присъедини Молдова към своята територия. И ако Румъния има някакви исторически основания за това, това е факт, в същото време Русия има огромно руско малцинство в Молдова и е против. Да не забравяме, че в Молдова има сто хиляди българи и сто и и петдесет хиляди български гагаузи. В настоящия момент прорумънското правителство в Кишинев се опитва административно да разбие българския район и по този начин българите да загубят правото си на културна автономия, което сега имат. Това е политика, която се подкрепя от Руминия. Е, трябва ли България да застане срещу свойте сънародните, влизайки в този румъно-турски съюз?

Т.е. това е друг конфликт, който пак не засяга ЕС и НАТО, а отношенията между Русия и Румъния. От тук следва, че България няма място в един псевдосъюз, който е насочен срещу трета страна. И много правилно тук българският премиер отхвърли тази идея. Аз не мога да разбера с какъв акъл и президентът, и военният министър са били поддръжници на тази идея. Явно е, че държавният глава на България не мисли. Помните как още в началото на мандата на този парламент пак Плевнелиев и Ненчев разкулачиха военното разузнаване.

– Какво имате предвид?
– Предаването от архива на военното разузнаване в архива на комисията по досиетата на досиетата на онези български граждани, които са работили за военното разузнаване. След като с подобни експерименти 25 години бяха унищожени разузнавателната служба и контраразузнаването, дойде ред и на военното разузнаване.

Така че премиерът постъпи много правилно. И забележете – веднага и Румъния, и Турция се опитаха да ни изнудят. Румънският президент постави въпроса за изучаването на румънски от т.нар. влашко население в България, а Турция заяви, че ще денонсира споразумението за реадмисия, с което на практика ни заплаши, че ще ни пуска емигранти, които ние няма да можем да връщаме. Това е изнудване, извиване на ръце! Това не трябва да се позволява. Влашкото население в България е дошло тук още през IV – V век, когато не имало Румъния. Власи има и в Албания и Македония. Това е едно романизирано население, но не от Румъния, а от Римската империя. Тук не става въпрос за хора, които живеят на територии, които България е окупирала от Румъния и те са румънци. Това не са хора, които след създаването на Румънската държава, са се преселили от Румъния в България.
С други думи – България трябва ясно да се противопоставя на опитите да бъде въвлечена в конфликти на други страни, пък било те и членки на НАТО, с трети страни. В конкретния случай става въпрос за конфликт с Русия.

– Трябва ли българската делегация да замине за срещата на върха на НАТО във Варшава на 7 и 8 юли с мандат от Народното събрание?
– Хубаво е, след като имаме подобни безумни прецеденти. Първото нещо, което може да направи Народното събрание е да инициира дебати, в резултат на който да излезе с решение. След като има решение на Народното събрание, то става задължително – България е парламентарна република. Добре е България да си формулира политическите цели, а не един или друг – било то президент, включително, или министър, да се изхвърлят и да ни поставят пред свършен факт – и то цялото българско общество. Проблемите на Турция с Русия ме вълнуват само в един аспект – ако Турция се опитва да ни въвлича в конфликт, от който ние нямаме никакъв интерес. А едно присъствие на България в подобен черноморски военен съюз, защото това си е военен съюз, означава на практика България да подкрепи политиката на Турция на неоосманизъм и ислямизация на турското общество. Ние трябва да сме безумци, ако го направим!

– Могат да ви възразят, че това следва от членството ни в НАТО.
– Това, че три страни членки на НАТО участват в подобен съюз, не означава, че той е част от политиката на НАТО.
Този случай показва едно – крайно време е българските политици да научат, че политик лесно се става – по един или друг начин някой може да те назначи за депутат, дори за президент, но държавник се става трудно. А да станеш държавник, означава да взимаш решения в полза на държавата, а не на собствените си комплексчета за малоценност или многоценност или пък в резултат на фикциите, които ти се въртят в главата. Това е разликата между политика, попаднал случайно на сцената, и държавника. За съжаление, през последните 25 години държавници – много малко, но политикани – много.

– Отношението към Русия обаче ще бъде тема и в разговорите между Патриотичния фронт и „Атака“. Вашият колега Валери Симеонов постави условие „Атака“ да се откаже от русофилството си.
– Смятам, че всички български партии не могат да бъдат нито русофилски, нито русофобски, нито американофилски, нито американофобски. Препоръчвам на политиците ни да четат „Строители на съвременна България“. Когато българските политици са се разделяли на русофили и русофоби, германофили и германофоби, българското общество е губило. Българският народ е губил и територии, и политическо влияние. Патриотизмът не може да бъде филски и фобски, той трябва да бъде насочен към изграждането на силна и просперираща българска държава.

– Докъде стигнаха разговорите между ПФ и „Атака“?
– Беше проведен един кръг. Има основа разговорите да продължат, имам надеждата, че те могат да доведат до консолидиране на усилията на всички патриотични партии и организации в България. Не само с оглед на предстоящите президентски избори, а и с оглед на общи бъдещи действия.

– Говорите ли вече за фигурата на кандидата за президент?
– Не, защото разговорите за това дали ще се състои подобен обединяващ всички патриотичен формат, са в самото начало. Първо трябва да си изясним дали това е възможно. После ще говорим за кандидатурите.

– Лансира се вашата кандидатура.
– В медиите може да се лансира всичко. На медиите това им е работата – да анализират, прогнозират, лансират. Но ние още нямаме конкретни разговори в тази посока.

– Имаше напрежение между ПФ и ГЕРБ по отношение на гласуването в чужбина, когато в края на април бяха приети първите поправки в Изборния кодекс. В петък гласувахте други, с които смекчихте забраната в чужбина да се гласува само в дипломатическите и консулски представителства. Преодоляхте ли напрежението с ГЕРБ?
– ПФ държеше да няма възможност да се манипулира избирателният процес. Никой в ПФ не е бил против това българите в чужбина да могат да гласуват, включително и аз. Макар че, подчертавам, подобна практика няма никъде в света. Нито една европейска държава не открива безразборно секции във всяка една държава, в която има нейно население. Но от чувство на вина, че прогониха милион и половина българи за 25 години кражби и разрушаване на държавата, българските политици сега се опитват да им се извинят, като им казват – ето, ще имате право да гласувате. Хората са избягали, защото са отвратени от това, което се случва в България. Но това е друга тема. Истината е, че в Турция, особено откакто на власт е Ердоган, изборите са манипулирани. Там турската държава организира изборния процес.

– Вие непрекъснато твърдите това, но не казвате какво означава турската държава да организира изборния процес.
– На последните избори в Турция имаше 139 избирателни секции. В тези секции имаше представители само на две партии – партията на Касим Дал и ДПС. Тъй като нито една друга партия не може да изпрати 139 души, които владеят турски и да им осигури пребиваването в Турция. Освен това, тези хора ще попаднат в една напълно чужда среда, в която се правят избори къде ли не – в баничарници, в ресторанти. И какво се случва – изборният процес в Турция върви на турски. В деня за размисъл се прави пропаганда. Нещо, което, ако аз или вие направим на територията на България, ще бъдем санкционирани жестоко от ЦИК. В Турция това няма как да стане. Българският закон на турска територия не важи. В деня за размисъл и в самия ден за гласуване тече пропаганда, избирателите са докарвани под строй от т.нар. изселнически организации и гласуват за партията, която те им кажат. Да не забравяме, че от България още през 50-те години на ХХ век се изселват 200 000 души по изселнически спогодби. Техните наследници обаче са български граждани, нищо, че не владеят български и въобще не ги интересува какво се случва в България.

С други думи – не бива да позволяваме на Турция да казва кой да влиза в българската политика. Турция си създаде нова партия – ДОСТ. Когато в Турция гласуват 100 000 души, това вдига избирателната активност и накърнява интересите на нормалните български граждани, които гласуват в България.

– От това най-много трябва да са потърпевши партиите, които са на ръба на бариерата за влизате в Народното събрание, така ли е?
– Не само това. Това ощетява другите партии, ГЕРБ, например, като най-голяма партия е загубила три мандата, защото тези 100 000 гласа формират десет мандата. Не смятам, че България има интерес в българския парламент да има партия, която се ръководи от друга държава. Това не е нормално.

– Арбитражният съд ни осъди заради „Белене“. Какви трябва да са действията на България според вас?
– Проблемът „Белене“ е едно от престъпленията на българските политици. Още когато се роди идеята за „Белене“, много от българските политици се изкушиха под добрия предлог да изградим нови български ядрени мощности, да откраднат по нещо. Затова проектът „Белен“ се оскъпи двойно. Проектът „Белене“, както и проектът „Южен поток“ бяха изкуствено натоварени от български политици с едни суми, защото се боричкаха кой да открадне повече от тях.

– От кои партии?
– От тези, които управляваха в съответния момент, като се започне от НДСВ. И двата проекта бяха добри за България, само че двата проекта бяха развалени не, защото българските политици осъзнаха, че някой преди тях е надул цените, а защото имаше външен натиск. Абсолютно безпрецедентно – идват американски сенатори при българския премиер и той след половин час вдига белия байрак. Това също е унизително. Както е унизително да крадеш от българските граждани, така е унизително и да се подчиняваш на чужда воля. България обаче се нуждае от нови ядрени мощности. За мен няма никакво значение какви са реакторите – руски, канадски, японски, американски, важното е да са на нормална цена и да произвеждат евтин ток.

Но тъй като проектът „Белене“ с това решение на съда влиза в нова фаза, въпросът е какво трябва да направи България. Беше ясно от самото начало, че ще бъдем осъдени, защото разваляме договор. Другото – в този проект са налети много пари. Затова най-нормалното нещо е той да бъде възстановен, но при предоговаряне на условията между България и Русия. Ако се появят и други страни, които желаят да инвестират в него, те са добре дошли, но това трябва да е в интерес на българските граждани. А не да става под политически натиск. Защото, както САЩ, така и Русия разглеждаха тези проекти като част от своята геополитика на Балканите и в Европа. Точно по тази причина Русия настояваше те да се случат на всяка цена и нямаше нищо против да се вдигат цените. Смятаха, че по този начин ще направят политиците, които искаха „да си намажат филийката“, по-лесни за управление.

Не приемам и намесата на американците. И ще попитам българския министър-председател, когото преди малко похвалих – ще постави ли въпроса пред тези външнополитически фактори, които настояваха да спрем проектите, сега да поемат загубите, които България ще търпи.

Вашият коментар