27.09.2022

Зов за истина

Електронен вестник за Враца, Северозапада, България и Света

Плевнелиев – в Сибир!

Плевнелиев – в Сибир!

Силвия Драгомирова

35 минути държавният глава на България Росен Плевнелиев говори пред Европейския парламент в сряда, 8 юни 2016 г. Добре, че не беше на 9 юни – кървава дата в родната история, когато опозицията от комунисти и Военен сговор сваля правителството на Александър Стамболийски. Но Плевнелиев и отговорните за него в София, Брюксел и по света може и да са се съобразили с датата.

И макар че Сергей Станишев – лидерът на евросоциалистите, не уважи Плевнелиев, то социалдемократът и председател на Европарламента Мартин Шулц нарече българския държавен глава „скъпи Росен“.

Да се гордеем ли от височайшата чест? А защо да се гордеем? Росен Плевнелиев говори на английски пред депутатите в Брюксел. Може би искаше да демонстрира, че е модерен лидер и знае езици. Ами да се гордее. Но защо ли се гордее, че е български президент, след като пропусна факта, че българският език е един от 28-те официални в съюза на европейските държави, който той толкова много хвали в своята реч. И толкова пъти подчерта силата на тези 28, когато са заедно.

Как не се намери кой да му припомни, че братята Кирил и Методий, макар и живели през IX век, когато не е имало ЕС, са обявени за покровители на Европа? Но нека по-добре да признаем, че Плевнелиев може да говори на английски и да научи една дълга реч на този международен днес език. Да я произнесе страстно, с вяра, устрем и плам. Какво повече му е нужно на един държавен глава, когато може това?!

Само че как да се съгласим с господин президента и да признаем, че той е против няколко пъти споменатите от него Велики сили. „Разрушените общества могат да бъдат възстановени от хората, а не от Великите сили“, каза Плевнелиев. И наблегна: „Не искаме да се връщаме във времето, когато Великите сили разпределяха сферите си на влияние.“

Росен Плевнелиев има смелостта да назове само една т. нар. велика сила – Русия. И да каже колко много тя подкопава ЕС и руши мира и стабилността в Европа чрез Крим, Украйна и по всякакви други начини. Г-н президент, а кои са другите велики сили, които според вас се опитват да ни върнат във времето на Ялта и „когато разпределяха сферите си на влияние“?

Ако сме ви разбрали правилно, това е ЕС, за който направихте следното признание в речта си: „Много от проблемите ни имат европейски корени – социално изключване, маргинализация, лошо образование, неефективен диалог между религиите. Този комплекс от проблеми създава условия за радикализация. Тероризмът започва там, където се проваля образованието. Много от терористите и чуждестранните терористи-бойци са европейци.“

Или може би, г-н президент, други велики сили са задокеански или трансатлантически, както казахте: „Появата на нови икономически, демографски и политически сили определя необходимостта да се задълбочат връзките с партньори, които споделят нашите ценности. Трансатлантическите отношения са стратегически важни с оглед на растящите предизвикателства към нашия либералнодемократичен ред.“

И защо ли пламенната реч на българския президент пред Европарламента оставя усещането и прави внушението за лобизъм? За лобизъм на онези отново трансатлантически интереси, за които от месеци има протести в Западна Европа – протести против свободната търговия със САЩ, която би позволила навлизането на европейския пазар на нискокачествени и евтини храни.

Плевнелиев закле евродепутатите: „Новият икономически модел на Европа трябва да бъде динамичен и отворен. Трябва да възприемем нови подходи и механизми. Не трябва да се страхуваме от явления като съвместната и споделена икономика или електронната търговия -трябва да ги приветстваме и да ги използваме по най-продуктивния начин.“

И за да не бъдем обвинени съвсем в черногледство, да похвалим държавния глава за използването на високия стил с думи като „плебисцит“, „прокси войни“, „емпатия“, „синергия“. И да се почувстваме горди, че след като свърши мандатът на нашия президент, за него най-вероятно ще има свободно работно място я в Брюксел, а защо не и в централата на ООН.

Ще си е заслужил. Ясно е само, че в Сибир няма да отиде, защото там са пращали на заточение силните и талантливите. Така отговаряме на онези, които предлагат да отиде в Сибир след края на мандата си.

(„Vsekiden.com“)

Вашият коментар