25.09.2022

Зов за истина

Електронен вестник за Враца, Северозапада, България и Света

Ще бъдат ли удовлетворени амбициите на Първанов с подкрепата на БСП?

Ваня Ставрева

Наивно би било да се мисли, че случващото се в БСП е резултат на естествените вътрешни процеси в най-старата българска партия. Ако се следваше политическата логика, отдавна трябваше да е сложен край на шизофренната ситуация, в която „червени мобифони” и „червени бабички” вървят под общо знаме.

Защото зад левия етикет на БСП кариера и пари направиха не един и двама, някои от тях успяха да феодализират партията по места и въпреки че резултатите им се топяха, те си бяха самодостатъчни, за да реализират личните си амбиции. А цената я плащаше БСП – с ерозиране на доверието и загубите на избори.

Крачка към излизане от тази шизофрения беше опитът през последната година и половина за идейно изчистване, за връщане на изгубения морал в политиката и поставяне на въпроса за властта на принципна основа.

Михаил Миков рискува и загуби.

Загуби битката, но войната за лявото и за социалистическата идея, за почтеността и морала, за истинската алтернатива и за хората ще продължи.

В или извън БСП.

С или без него.

Защото ако левият курс, който той започна, стесни терена и в голяма степен обезсмисли появата на ново ляво движение от типа на „Подемос” или „Сириза”, то вече има индикации, че вратите може да бъдат широко отворени и то съвсем скоро.

И сигналите за това идват не от Миков, а от първите действия на новата председателка на БСП Корнелия Нинова. Лявата й риторика е едно, а  делата – съвсем друго. Достатъчно е да се види присъствието на някои от новите лица в Изпълнителното бюро, които говорят сами за себе си, както и очевадното отсъствие на представители на така нареченото ляво крило. Защото дъвката „Аз предложих на Миков от кумува срама, но той ми отказа” е за наивници и просъществува точно три дни.

Не бива да се заблуждаваме, че случващото се в БСП след конгреса е резултат от волята на Нинова  и не бива да й приписваме чак такива възможности. Безспорно, тя притежава качества, качества на изпълнител. Като лидер трябва да се доказва.

С тази си претенция за истински лидер обаче не успя да премине първия Рубикон – определянето на състава на Изпълнителното бюро. Защото приемането му от Националния съвет можеше и да бъде стъпка към утвърждаване на авторитета й, но вместо това се видя един зависим човек, който си плаща сметката.

Инженерингът около избора й за председател подсказва, че големият сценарий е писан другаде, а Нинова е само медийният продукт, който го продава на публиката.

Част от сценария директно обслужва ГЕРБ.

Трайната тенденция на намаляване на подкрепата за ГЕРБ се регистрира от всички социологически проучвания през последните няколко месеца. Наистина бавно и с малко, но с натрупване става опасна за бъдещото  представяне на управляващата партия на поредицата предстоящи избори.

Цялата власт – президентска, законодателна, изпълнителна и местна, е в ръцете на партията на Борисов и това амортизира. Вече няма виновник, с когото да се оправдават провалите, няма и персонализирана битка, която да мобилизира и сплотява електората на първосигнално ниво.  Силовакът Борисов не се чувства в свои води и образът му бледнее без враг, който да го сочи с пръст – него, Бойко.

Трябва му лична (псевдо) битка, в която някой да кряска истерично, че той е лошият, а пък той да го играе добрия. На това поле на елементарното, трябва да признаем, той е ненадминат. За разлика от полето на идеите, където ми е трудно да си спомня някога да се е проявявал.

На Борисов му трябваше спаринг-партньор по зададени от него параметри, който контролирано да го удря и да го поставя „под угроза”, с което всъщност да го прави по-силен, а и да активира инстинкта за самосъхранение в редиците на ГЕРБ, за да не се успиват и разлагат в доволството на властта.

Михаил Миков по никакъв начин не се вписа в сценария му.

Първо, през ноември 2014 г. отказа на почти неустоимото предложение да вкара БСП в коалиция с ГЕРБ и да стане председател на 43-тото Народно събрание ( не ми трябва особено въображение, за да си представя как би постъпил който и да е от „прагматиците” в БСП, ако беше на негово място). Факт, който днес повечето му съпартийци от елита удобно забравят и се държат, сякаш опозиционността започва днес и от тях самите.

Миков не пожела да бъде спаринг-партньор на Бойко Борисов на неговия терен, защото, както многократно е изтъквал, въпросът не е за персоналната битка, а за политическата.

През последната година и половина той избра пътя на опозиция, за да има време, през което БСП да укрепне и стане по-силна. И резултатите започнаха да се виждат в регистрираното нарастване на доверието през всеки месец от началото на 2016 г.  И можем само да предполагаме как щеше да се развие тенденцията в следващите месеци.

Но Борисов и ГЕРБ нямат нужда от силна БСП, а от креслива и подобна на тях партия, която да се интересува преди всичко от властта на всяка цена.

Веднъж не успяха да изкушат Миков да влезе в коалиция, така че нямаха причина да очакват, че ще го направи следващия път. Виж, обявеният от Корнелия Нинова курс за връщане на БСП във властта до 2 години, дава съвсем различна перспектива за бъдеща колаборация.

В нейно лице вече го има и спаринг-партньорът, който, по думите на Борисов, се прави на ястреб и само дрънка оръжия.

Сценарият на Георги Първанов

Нито е нов, нито е оригинален. Не е нов, защото това е старата му лесидренска идея за обединеното ляво. Не е оригинален, защото това трябва да е български вариант на гръцката ПАСОК. И какво по-удобно време за реализирането му от президентските избори?

Ако проследим говоренето на председателката Нинова, то напълно се припокрива с тезите на Първанов. Незначителен нюанс за пред публиката е, че единият казва, че той ще е обединителят, а вторият театрално потропва с токчета, че нямало АБВ да задава тона. Остава да видим как ще се развие и пърформансът с вътрешнопартийния референдум.

Силна кандидатура на левицата за президентските избори наистина е задължителна. По това две мнения не може да има.

Остава въпросът не дали ще бъде намерена такава убедителна и обединителна фигура, защото изявени и некомпрометирани личности има,  а дали ще превъзмогнат егото си няколко политици с нескрити амбиции за „Дондуков” 2.

Името на Калфин беше използвано като мюре и самият той, изглежда, е бил наясно с тази част от сценария, съдейки по неудоволствието, с което напусна вицепремиерския пост.

Затова пък могат да бъдат удовлетворени личните амбиции на Първанов.

С подкрепата на БСП. Ако не на първи, то на втори тур.

Което, в случай, че вътрешното допитване отхвърли общи действия с АБВ, трябва да мине през издигането на слаба или нееднозначна кандидатура от страна на БСП, която да не стигне до балотаж.

Нинова заявява, че няма договорки за коалиция с АБВ и нямам причини да не й вярвам. Още повече, че такава коалиция не е и нужна, след като Първанов (смея да твърдя, че и Бойко Борисов) имплантира свои хора в тясното ръководство на БСП.

И ако този сценарий за БСП, в който се преплитат интересите на ГЕРБ и АБВ, е лоша новина за социалистическата партия, в дългосрочен план той може да доведе до непредвиден страничен ефект – появата на истинско ляво движение.

И това ще е добрата новина, но не за сценаристите и актьорите им.

Не и за авторите (сред които Костадин Паскалев, Румен Овчаров, Юрий Асланов, Калоян Паргов) на двете „кървави писма”– едното срещу Станишев от  юли 2014 г. и другото срещу Миков  от ноември 2015 г.

Автор: Ваня Ставрева, журналист

hashtag-bg.com

 

Вашият коментар