Кеворк КЕВОРКЯН Из „ЗАЩО СЕ РАЗПАДАМЕ“
Днешните властници нямат нужда да опознават не само Народа, но и каквото и да е друго, те дори не се стараят да се запознаят със себе си.
***
На всички, които по някакъв начин се отъркват в политиката, гушите им се влачат по земята.
***
Ошашавиха държавата, а и Народа – и той вече не знае, пред кой олтар да се кръсти. И налита на все по-големи откачалки.
***
И така се изнизва Българското Време – през далавери, през негодници и елементарни простаци.
Скоро целокупното население ще се чумери пред въпроса: какви сме, сме ли изобщо нещо или сме някаква безволева тълпа, съпровождаща неизкоренимата кирчовщина.
***
Тукашната „левица“, поне „вихрушката“ й – както се изразява КироСлучайното – този Чингиз хан на сакатото говорене, сякаш отдавна е заприличала на френската „хайверена“ левица.
За фалшивите „десни“ да не говорим – тяхната пък „вихрушка“ носи в гена си, извън всички останали примеси, и грехът на единственият в българската История предварително амнистиран Грабеж, и то чудовищен – криминалната приватизация.
Хайверена левица, крадлива десница, съсипан народец.
***
Политиците ни, понеже са безподобни подмазвачи, имат под ръка цели три букета: един за старата вечна дружба, втори – за новата вечна дружба, а третият – за всеки случай.
***
Една известна поговорка гласи: „Къде отиваме, зависи от това, какво знаем – а какво знаем, зависи от това къде отиваме“.
Ами ние – какво помним, за да знаем посоката.