17.02.2025

Зов за истина

Електронен вестник за Враца, Северозапада, България и Света

Петър Анастасов: С народа сме

Петър АНАСТАСОВ

 

НАРОДЕ

 

Какво ти обещаха и какво получи,

народе мой, забравен като куче

в дворовете и в градските бордеи —

усмивката ти слънчева къде е?

 

Помръкна тя, разтури се хорото…

Понякога ми иде да заплача.

Едва ли друг народ с такава кротост

би чакал милост от палача!

 

* * *

 

Но в бурята ще бъдем пак със тебе,

народе мой, защото те обичахме…

                          Никола Вапцаров

 

С НАРОДА СМЕ. ОБИАМЕ ГО СЪЩО

И също сме готови да умрем.

Но той недоверчиво се отвръща,

когато ние в него се кълнем.

 

Дали защото нашите куплети

не може да запомни наизуст,

но крачи той след мъртвите поети —

не му е нужен нашият съюз.

 

Не му е нужна тая идилична

римувана любов и може би

душата му е вече безразлична

към личните ни драми и борби.

 

И може би с поети неизвестни

народът свойте горести дели,

а ние — самозвани, неуместни —

в съдбата му случайно сме дошли.

 

Мъдруваме, говорим епохално,

а той не чува нашите слова.

И няма по-горчиво, по-печално,

по-страшно неудобство от това.

 

Безплодно красноречие, тиради —

порой от гласове, а няма глас.

Огласяме салони и площади —

с арода сме, но той дали е с нас?

 

* * *

 

НЕ Е УДОЕН НИКОМУ ПОТА.

Не е удобен на съпрузите ревниви,

не е удобен на безгрижните момчета,

които спят с момичета красиви.

Не е удобен на бащите празнодумни,

които тъпчат синовете си с пари,

на майките, които имат умни

и много любопитни дъщери.

Не е удобен той, не е удобен

особено с това, което пише.

И всъщност не това, че е особен,

го прави неудобен и излишен.

 

Не е удобен той, не е удобен

с това, че в небесата само хвърка,

с това, че да пълзи е неспособен,

дори с това, че вечно е объркан.

Не е удобен той с бита си грешен

и неговите тайни са бодливи.

Дори когато стене безутешен,

щастливците съвсем не са щастливи.

Не е отчаян той, не е поробен,

дори когато вече е прободен.

Не е удобен той, не е удобен

особено с това, че е свободен.

 

Не е удобен той, защото вижда,

защото утре може да го каже.

Омразата всеобща го зазижда,

но никога не може да го смаже.

Не е удобен той да го убият —

убийството за него е награда.

Не могат да го снемат, да го скрият —

остава да го вдигнат на площада.

И мъртвият поет е неудобен,

макар че е останал без очи.

Успели са да го натикат в гроба,

но как да го накарат да мълчи?

Вашият коментар