Петър Анастасов: С народа сме

Петър АНАСТАСОВ
НАРОДЕ
Какво ти обещаха и какво получи,
народе мой, забравен като куче
в дворовете и в градските бордеи —
усмивката ти слънчева къде е?
Помръкна тя, разтури се хорото…
Понякога ми иде да заплача.
Едва ли друг народ с такава кротост
би чакал милост от палача!
* * *
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме…
Никола Вапцаров
С НАРОДА СМЕ. ОБИАМЕ ГО СЪЩО
И също сме готови да умрем.
Но той недоверчиво се отвръща,
когато ние в него се кълнем.
Дали защото нашите куплети
не може да запомни наизуст,
но крачи той след мъртвите поети —
не му е нужен нашият съюз.
Не му е нужна тая идилична
римувана любов и може би
душата му е вече безразлична
към личните ни драми и борби.
И може би с поети неизвестни
народът свойте горести дели,
а ние — самозвани, неуместни —
в съдбата му случайно сме дошли.
Мъдруваме, говорим епохално,
а той не чува нашите слова.
И няма по-горчиво, по-печално,
по-страшно неудобство от това.
Безплодно красноречие, тиради —
порой от гласове, а няма глас.
Огласяме салони и площади —
с арода сме, но той дали е с нас?
* * *
НЕ Е УДОЕН НИКОМУ ПОТА.
Не е удобен на съпрузите ревниви,
не е удобен на безгрижните момчета,
които спят с момичета красиви.
Не е удобен на бащите празнодумни,
които тъпчат синовете си с пари,
на майките, които имат умни
и много любопитни дъщери.
Не е удобен той, не е удобен
особено с това, което пише.
И всъщност не това, че е особен,
го прави неудобен и излишен.
Не е удобен той, не е удобен
с това, че в небесата само хвърка,
с това, че да пълзи е неспособен,
дори с това, че вечно е объркан.
Не е удобен той с бита си грешен
и неговите тайни са бодливи.
Дори когато стене безутешен,
щастливците съвсем не са щастливи.
Не е отчаян той, не е поробен,
дори когато вече е прободен.
Не е удобен той, не е удобен
особено с това, че е свободен.
Не е удобен той, защото вижда,
защото утре може да го каже.
Омразата всеобща го зазижда,
но никога не може да го смаже.
Не е удобен той да го убият —
убийството за него е награда.
Не могат да го снемат, да го скрият —
остава да го вдигнат на площада.
И мъртвият поет е неудобен,
макар че е останал без очи.
Успели са да го натикат в гроба,
но как да го накарат да мълчи?