Днес православните християни отбелязват Лазаровден.

В основата за празника е библейската притча за възкресението на Лазар от Исус Христос.

В българските обичаи той се свързва със съзряването на жената и нейната готовност за встъпване в брак.

По традиция Лазаровден се отбелязва на осмия ден преди Великден – винаги в предпоследната събота преди Великден.   Великденският празничен цикъл отбелязва прехода между зимата и пролетта, между смъртта и живота.

Според вярванията, на празника Цветница (Връбница), който настъпва след Лазаровден, „разпускат, пущат починалите“ от гробовете. За да засвидетелстват почитта си към тях, вярващите отбелязват Лазарската задушница.

В навечерието на Лазаровден жените отиват на гробището, прекадяват и поливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им рангелов кравай, просфорка-малки пшенични хлебчета, варено жито и  вода.