Владимир Костов: За САЩ и за света – голямата заслуга на Тръмп

Владимир Костов

Бъдещето на Доналд Тръмп е непредвидимо. Дори и само за тези десетина дни, които остават до 20 януари.

Ще дочака ли Байдън на вратата на Белия дом, за да му предаде ключовете?

Или ще бъде отстранен под някаква форма, както настояват група сенатори?

Какво остава за следващите четири години?

Ще успее ли Тръмп да ги изживее като „критичен поглед и глас“ за президентството на Байдън – Харис, или ще бъде хвърлен в политическо заточение, както мечтаят противниците му демократи и не само те?

За бъдещето, както казал онзи старшина – някои ще загинат, но ние, живите, ще го видим.

Но сега, в края на четирите години на президентството на Тръмп, е моментът, в който и САЩ, и светът, имат дълга – най-първо в свой собствен интерес – да признаят голямата заслуга на тази спорна и оспорвана личност към нашето време.

Няма как да зная, дали и доколко, Доналд Тръмп, в борбата за президентството и сетне в изпълнението на поверената му власт, е действал обмислено и съзнателно за това, което направи за света и за самите САЩ.

Възможно е да го е мислил. Възможно е то да се явява последица от действията му, която той да не е предвидил. Както и да е. Резултатът е пред очите ни. И на Съединените щати. И на света.

Тръмп с действията си по време на своя мандат, и особено в последната половин година – в хода на изборната кампания и с финала с демонстрациите на своите привърженици срещу избора на Байдън, раздра декорите и натика в очите на всички истината за САЩ, такива каквито са. Тази истина не е да не се знаеше. Но за управляващия елит – най-първо този в самите САЩ, а в съответна степен и в света – бе по-удобно да приема декорите и да живее с тях. След Тръмп това става невъзможно. Въпреки че новият екип, който се готви да поеме властта в САЩ, си поставя като първа цел да върне нещата такива, каквито са били „преди Тръмп“. Амбиция не само невъзможна, но пагубна за действителните интереси най-първо на самите САЩ. Но то е тема за друго разсъждение.

САЩ, такива каквито ги вижда света като последица от президентството на Тръмп, не са плод на последните четири години. Те са резултат от десетилетия на политика, водена зад мамещи декори и с помощта на измамни речи. Донесла огромни печалби на заинтересованите и разрушителни процеси на самото американско общество и оттам и на света.

Явлението е познато в световната история. Голяма, мощна държава. В про- дължение на десетилетия, някои и векове, тази държава съществува, побеждава, печели, завладява, прикривайки и премълчавайки, язви и престъпления в собственото си тяло. Докато идва един момент, когато става ясно, че няма нищо по-важно за нея от това да бъде разкрита истината. И тогава обществото на могъщата държава поема риска – да живее, или да загине – но с знание и признаване на истината.

Ето до такъв момент доведе президентът Тръмп Съединените щати.

В хода на последния половин век и нещо, светът бе на два пъти свидетел и в определена степен участник, в откриването на подобен период на риск за живот от големи държави. Едната е Русия. Няколко години след смъртта на Сталин, тогавашното съветско ръководство начело с Никита Хрушчов, пое риска да разруши декорите, които прикриваха голяма част от истината за живота в СССР. Борбата за и против делото на Хрушчов продължава и сега. Втората страна подела подобна борба, заради собственото си изживяване и желан възход, бе Китай. Там Дън Сяо пън успя да свали застрашаващите бъдещето на Китай декори на маоизма и да изведе страната на нов път. В Китай също борбата за развитие в условия на истина и прогрес продължава.

Всяка от тези три големи страни си има свои особености и присъщи условия. Но имаме основания да очакваме, че така както го виждаме в Русия и в Китай, така и в САЩ – при техни си особености и специфични условия – борбата за истина в общественото развитие и против лъжливите декори и внушения, нито ще бъде лесна, нито кратка. И тези, които ще я водят, сигурно ще оценят по достойнство и приноса на президентството на Тръмп.