Проф. Михайлов: Защо не се задейства Планът при извънредни ситуации, а оставихме всичко на един щаб?

Автор:
Красина Кръстева

Проф. Георги Михайлов:
Социалната самоизолация е най-ефективната мярка в такава извънредна ситуация, но трябва да се търси точният баланс във времето, за да се намали максимално обемът на вредните последици

– Гледах вашето участие по БНТ снощи, проф. Михайлов. Останах с впечатлението, че не споделяте мнението на управляващите – че България е отличник в справянето с коронавируса?

– В такъв момент на изпитание на нацията не съм привърженик на отправянето на обвинения, но трябва и се въздържаме от хвалби. И вчера дадох пример с мерките, които се взимат в Европа и по света. Най-много тестуващите държави са Германия, САЩ и Русия. Това са големи държави със стратегически възможности в областта на здравеопазването – по отношение и на разбирането на инфекцията, и на нейния контрол.

Имам и други съображения, които ме карат да бъда въздържан по отношение на мерките – това, че парковете бяха затворени за хора и деца, а отворени за кучета, е меко казано непрофесионално.

Второ. В това – да бъде затворен „белият дроб на София“ – Витоша и парковете, а хората да могат свободно да се движат по улиците, също няма особена логика.

Българската нация е достатъчно интелигентна, тя можеше да бъде предупредена, да се вземат превантивни мерки, и нещата можеха да вървят по един по-гладък начин. Защото все повече става ясно, че коронавирусът, макар и нова инфекция, не се различава от повечето респираторни инфекции.

– Защо?

– Проблемите около пандемията не се състоят само в медицинския й ракурс. От една страна е проблемът с възрастните хора. Но според мен трябва да се откажем от тези апокалиптични прогнози – че те ще умрат, защото това не отговаря на истината. Както не отговаря на истината твърдението, че коронавирусът е толкова смъртоносен. Сезонният грип всяка година поваля между 260 хиляди и 590 хиляди души в световен мащаб. Нима жертвите на Ковид-19 след близо три месеца епидемия са толкова?

– Жертвите на болестта са 184 235 души по последните данни на Worldometers.

– Не бива да забравяме и нещо друго – за много възрастни хора, за хора с хронични заболявания единствената радост е да излязат и да се разходят през деня. Като ги лишим от това, ще задълбочим техните придружаващи заболявания, а няма да помогнем. Още по-голям проблем за мен като лекар е физиологията на подрастващите – децата, юношите и девойките. Отделен е проблемът с тяхната социализация. Но лишаването на един бурно развиващ се организъм от двигателна активност, го поставя в неприятна ситуация. Затова моето желание беше, при евентуална среща в парламента, да се разбере, че проблемите в тази ситуация са многопластови. С много ракурси, както казваме ние, специалистите. И затова в решаването им трябва да участват много голям кръг специалисти – психолози, специалисти по образованието, по вътрешната сигурност и ред. Това не е проблем нито само инфекциозен, нито само епидемичен. Освен това Министерството на здравеопазването си има институции като консултативни съвети – по епидемиология, по инфекциозни болести. Аз съм бил национален консултант повече от 11 години, познавам тези структури на министерството. Те трябва да се намесят и да помогнат в решаването на медицинската част на проблема. Но всички други министерства също имат своя роля. Мисля че още преди много години е приет План за действие в извънредни ситуации, който се оглавява от вицепремиер, участват отговорни служители от всички министерства.

Това трябваше да се случи още преди 40 дни, но след като не е станало – трябва да стане незабавно. Защото иначе последствията във всички направления биха могли да бъдат много по-сериозни, отколкото мислим в момента. Ние не сме голяма държава. Големите държави бързо ще завъртят оборотите. За нас оцеляването на нашия човешки и финансов потенциал е от съществено значение. Но това няма да стане точно по този начин, който сме възприели досега. С други думи – държавата трябва да се намеси активно, а не да оставя нещата на добрите усилия на няколко души, които се явяват пред нас всеки ден.

– Това ли бихте предложили, ако бяхте шеф на оперативния щаб?

– Този щаб можеше да бъде един добър съвещателен глас във възникналата ситуация. Но си има начин, по който се работи в извънредни ситуации. Ще дам пример, че в САЩ за справянето с Ковид-19 отговаря вицепрезидентът, но те все пак са президентска държава. Ние сме парламентарна република – излъчили сме Министерски съвет, той трябва да определи кой ще бъде човекът, председател на този щаб в извънредната ситуация и да включи представители на всички министерства, които смята за нужно.

– Призовавате за масово тестване, как може да стане това при положение, че ние не произвеждаме тестове, а в световен мащаб върви „битка“ за снабдяване с тях?

– Нима Хърватия, Сърбия, Румъния или Гърция произвеждат? А Македония, Словакия – произвеждат ли? Произвеждат ги най-развитите държави в света, но Хърватия, чието население е на половината на нашето, има повече тествани от нас.

– Как трябва да се организира масовото тестване?

– Както казват старите хора – трябва да си кажат думата специалистите, тези хора, които се занимават с това и следят чуждия опит. А не да слушаме разни „шамани“, като един, който се изпъна пред обществеността и от националните медии обяви, че тази инфекция е с 95 – 96% смъртност. Абсолютно невярно!

Инфекцията не е с едно лице в Румъния, с друго – в Унгария или у нас. Но въпреки това трябва да се отчита, че средната възраст на преживяемост в различните държави е различна и в някои от засегнатите държави е много по-висока от тази в нашата страна. Това предполага в тези държави да съществува много по-голям риск за контингента, особено над 70 години.

Както каза един висш държавник – трябва да оставим на докторите да говорят по докторските работи, на икономистите – по икономическите. Но това не се случва.

– Как си обяснявате строгите мерки по цял свят при положение, че не става дума нито за чума, нито за холера, нито за ебола?

– Това са особено опасни инфекции и когато става дума за такива, територията на засегнатата държава се „затваря херметически“ – никой не се допуска да излезе. Влизат хора със защитни облекла, с храна и медикаменти и тежката дума е „който оцелее“. Както бе при епидемията от ебола в Африка не толкова отдавна.

Това са строги мерки. Сега не става дума за такива мерки. В света, в който живеем такива мерки не са вземани. Пак ще припомня – Германия не си затвори парковете. А двама от най-великите учени, открили причинителите на болести като холера и туберколоза, са родени в Германия – Роберт Кох и Паул Ерлих. Германия е страната с най-голям принос в медицината през последните 150 години.

– Зададох този въпрос, имайки предвид, че моделът за справяне с епидемията от коронавирус – с изолацията, затварянето на градове, дойде от Китай.

– Алиенацията или доброволното самоограничаване безспорно работи и това е основната препоръка във всички страни в света. Но, до определена степен и за определено време. Във всяка една ситуация, когато се наруши балансът, нещата стават много лоши. Знаете ли, че в Сърбия имаше дори вечерен час?

– А в Гърция се излизаше от къщи с есемес.

– А колко са болните в Сърбия? Повече от нашите! Повече е и броят на починалите. А Швеция, пък не затвори дори заведенията, а само предупреди нацията и особено възрастните хора да се самоизолират. Така че има много модели в света. Ако се върнем на нашия, аз бих могъл да попитам как може пазарите да работят в понеделник, вторник и сряда, а в останалите дни да са опасни? Аз не мога да си обясня това нито от епидемиологична, нито от каквато и да е друга гледна точка.

– Аз пък не мога да си обясня нещо друго. В последните 20 години имаше случаи с други две „нови“ епидемии, които отново тръгнаха от животни и отново от Китай – птичия грип и свинския грип. Но тогава не виждахме кадри от болниците с хора, които изглеждат като космонавти, нито се затваряха цели градове. Кое е по-различното сега?

– Тогава също имаше възможност за световна паника, но тя не придоби днешните размери. Което не означава, че свинският грип не взе достатъчен брой жертви. А що се отнася до Китай, опасявам се, че с обвиненията, които чуваме към Пекин, може да се стигне до степен на напрежение, което няма нищо общо с медицината. Китай обаче ни показа урок по епидемиология и справяне с проблема върху една десетмилионна провинция. А целият Китай е милиард и триста милиона. С други думи – епидемиологичните мерки не засегнаха и 1% от населението на страната. И в България, ако мерките засягат само 1% от населението, икономиката няма да пострада. Но когато е засегната цялата територия на страната, нещата могат да станат много сериозни.

Не искам да влизам на територията на теориите на конспирацията, но от времето на свинския грип изминаха 12 години, през които информационните технологии се развиха бурно. Интернет е един от факторите, които управляват световната политика.

– И политиците следват страховете на народа, така ли? Както казва Андрей Райчев – „демокрацията“ победи.

– Напротив, има голяма опасност за състоянието на демокрацията. Но мисля, че светът няма да позволи да надделеят различните тенденции за нейното ограничаване, които виждаме в една или друга държава, оправдани с противоепидемиологичните мерки.

– Имам един лаишки въпрос. Стриктните и законопослушни граждани дисциплинирано си стоят в къщи повече от месец и се изнежват като стайни цветя. Когато рано или късно излязат на улицата, няма ли да ги повали дори най-безобидното в обичайни ситуации вирусче и те уплашени да се втурнат към кабинетите на личните лекари? Които на свой ред да се видят в чудо как да отличат човека със сериозен проблем от хипохондрика с по-силна хрема?

– Въпросът ви може да е на лаик, но е абсолютно основателен за един гражданин. Затова твърдя, че колкото по-бързо започваме да се връщаме към нормалния живот, толкова по-малко ще бъдат травмите във всички направления на нашия живот. Защото това не е особено опасна инфекция. Да не забравяме, че една въздушно-капкова инфекция не може да бъде спряна, тя минава като килим по цялата земя. И това е учудващото, че на кръстопътя, на който се намира България ние имаме по-малко заболели, отколкото съседните нам държави. Това говори, че имаме нужда от тестване, което да направи картината реалистична.

– Чувала съм една лекарска поговорка – няма здрави хора, има недостатъчно изследвани.

– Тя има своите основания. В нашия случай този въпрос ще намери много скоро своя отговор и дано той не бъде в наша вреда.

– Смятате ли, че е възможно такова нещо като „здравен паспорт“? Предложението дойде от гръцкия министър на туризма – който има такъв паспорт, получава достъп до плажовете на страната.

– Да и аз прочетох тази новина. Нищо конкретно не се казва. Но нека бъде ясно – вие вчера може да сте били „отрицателен“, а днес вече да сте „позитивен“. Искам да припомня времето, когато се появи вирусът на СПИН-а. Тогава го наричаха новата чума. Нямате представа какви страхове изживяваха хората навсякъде по света. Сега имаме подобна ситуация, но окичена с огромни информационни възможности. Но днес болните живеят десетилетия с вируса на СПИН, инфекция, която е далеч по-сериозна от Ковид-19. Аз много харесвам една английска поговорка – „Умните хора се учат от грешките на другите, глупаците – от своите собствени.“

– Маските ще станат ли задължителен атрибут от нашето облекло, щом трябва да се научим да живеем с коронавируса?

– Не, няма да станат. Човечеството хиляди години живее с вируси. Човекът е най-съвършеното творение на Господ, той не е загинал от вируса на едрата шарка, та камо ли от Ковид-19!

(„Епицентър“)