ВЯТЪРЪТ ПИЩЯ В ПОКРИВИТЕ…

Марин Ботунски
Марин БОТУНСКИ
Порязан от жици, клони на дървета и стълбове, на втори срещу трети януари 2020 година вятърът пищя в покривите, комините и водосточните тръби на абърдийнските къщи.
Не мигнах тази нощ. Синът Стоян и Деси трябваше да летят от Испания за София. Стоян ми е писал в 21.15 ч., че полетът ще закъснее с около час, да не се притеснявам. Този силен вятър, мислех си, може и там да бушува и заради това да не могат да излетят навреме. В 24 ч., нетърпелив, писах: „Ехо, Стойко, пристигнахте ли в София“. В 00.30ч.(2.30 българско време) получавам успокоителното: „Кацнахме. Всичко е наред“. Но им предстояха още час и половина – два път до Враца.
Опитвах, но не можех да заспя. А навън вятърната „музикална“ вакханалия продължаваше.
В 4.45 ч. българско време телефонът протрептя: “У дома сме“ и отвори, най-после, „възможността“ да заспя за два часа…
Такъв, поразнебитен, ме свари обаждането на Фьодор Цеков, зетят на Петър Генов. Фьодор е второто, след Петър, „усмихнато лице“ в печатница „Полипринт БГ“- Враца. Петър Генов внимателно, но последователно прехвърляше основната „роля“ в „Полипринт“ на Фьодор. Аз харесвам този млад, сърдечен и жизнелюбив човек… Той се опитва да ми честити Новата година, „да си жив, да си здрав“, но още с първата дума, по тона усетих и кимнах на дъщерята „Нещо не е наред!“ И Фьодор го потвърди: „Твоят приятел Петър Генов почина“. Оперирали го във Врачанската болница – преплитане на червата, но сърцето не издържало…
Затова е пищял вятърът на втори срещу трети януари. „Земя и небе, звяр и природа“ непременно усещат, когато си тръгва светъл човек. А Петър беше светъл човек. За шейсетгодишнината му, през 2008 година, съм писал: „Ако ме накарат най-кратко да го характеризирам, ще кажа: усмихнати пъстри очи, доброта и професионализъм.“
Той бе сред най-добрите полиграфисти на България. Врачанската печатница „Васил Александров“ навремето израсна в много важно звено на българската полиграфия върху неговите усилия и умение. Той бе двигателят в това израстване. Той и съпругата му Галя, също инженер полиграфист.
…И както често се случва у нас, веднага след промените бе „изхвърлен“, за да дойдат онези, които знаят как се затрива доброто дело. Тогава, от нищото Петър създаде „Полипринт БГ“ и за няколко години я превърна в нов културен център, приласка там врачанските творци, които винаги щедро е подкрепял.
Преди две години, когато Галя почина, нещо се счупи и у Петър. Петър живя щастливо с Галя – най-близкия сътрудник в Печатницата и най-скъп човек в живота… Дали не побърза да отиде при нея?
Отиде си, но пък оставя след себе си незаличима съзидателна следа – двете прекрасни дъщери Маша и Оля, стотиците, хилядите книги, издадени в най-привлекателен вид, с чудесно полиграфическо оформление, десетките учебници, алманаси, списания, врачанските и столични вестници… Оставя печатница „Полипринт БГ“. Оставя огромното дело в годините, в които ръководеше дружеството за приятелство и връзки с народите на Русия и ОНД. Оставя ни поръката да пазим приятелствата, както ги пазеше той, да бъдем благодетелни, какъвто бе той, да подкрепяме всеки, който има нужда от подкрепа… Оставя усмивката, която сияеше на неговото добродушно лице.
Сбогом , приятелю! Усмихни се и от там така, както само ти можеш.
5 януари, 2020 г.
Абърдийн