17.02.2025

Зов за истина

Електронен вестник за Враца, Северозапада, България и Света

Книги от „Контакт-92“

 

Излезе от печат книгата
„ЕТО ТАКЪВ ЧОВЕК“

Тя съдържа авторски материали – статии и интервюта на Козма Кузманов като изпълнителен директор на АЕЦ “Козлодуй”, ръководител на НЕК, член на Гражданския комитет за защита на АЕЦ „Козлодуй“, както и спомените на близките и приятелите му, на хората, с които е извървял професионалния си път на енергетик: Донка Кузманова, Марин Ботунски, Мария Иванова Кузманова-Добрева, Кирил Медникаров, Любомир Иванов, Богомил Манчев, Никола Балабанов, инж. Русчо Янков, Жан Пиер Делкасо, Станислав Георгиев, Иван Василев, Милко Торбов, инж. Дичко Прокопиев, Боянка Гъркова, Теменужка Радулова, инж. Войслав Бубев, Иван Кузманов, Надежда Кузманова, Кирил Човиков, инж. Георги Киров, Весела Ванева, Румен Воденичаров, Иван Генов.
Съставители са Донка Кузманова и Марин Ботунски, редактор е Марин Ботунски, художествено оформление – Стоян Стоянов.


Преди началото на Ботевите дни и за Деня на славянската писменост и култура – 24 май излезе от печат новата книжка на литературно-художествения алманах „Околчица“. Тя съдържа стихове от Христо Ботев, Дамян Дамянов, Георги Ангелов, Георги Константинов, Лиана Даскалова, Воймир Асенов, Светла Дамяновска, Евгений Евтушенко (в превод на Надя Попова), Атила Йожеф (в превод на Петър Анастасов), Владимир Соловьов (в превод на Андрей Андреев), Стефка Тотева, Кина Къдрева, Иван Пенев, Цветан Илиев, Яна Кременска, Вера Балева, Полина Лазарова, Камелия Кондова, Евдокия Марангозова, Виктория Иванова, Тодор Ваков, Орлин Орлинов, Александър Миланов.
Белетристиката е представена от Росен Стойнев, Диана Иванова, Петър Доневски; публицистиката и литературната критика – от творби на Захарий Стоянов, Атанас Далчев, Иван Пауновски, Иван Гранитски.
В „Околчица“ ‘2008 са представени най-добрите творби от участниците в Националния конкурс за стихотворение и есе „Живеем в земята на Ботев“: Ренета Г. Бакалова, Антония Маркова, Фериха Исмаил, Елеонора Г. Граматикова, Анета Светлозарова, Николина Г. Нейкова, Петилина Тихомирова.
Книжката е богато илюстрирана с творби на български художници.


Излезе от печат художествената публицистика на Марин Ботунски „Ранни дългове“ – книга първа. Тя съдържа размисъл за дългия път към художественото майсторство, докосвания до прозренията на големите творци и портрети на Христо Ботев, Владимир Маяковски, Евгений Евтушенко, Бела Ахмадулина, Константин Павлов, Йордан Радичков, Иван Динков, Стефан Цанев, Иван Фунев, Радосвета Бояджиева, Христина Лютова, Золтан Кирай, Борис Шаховски, Марк Колосов, Цветко Йорданов, Людмил Младенов, Владимир Ганецовски, Цанко Христов, Росен Босев, Траян Първанов и десетки още творци.
Редактор на книгата е поетесата Надя Попова, гл. редактор на в. „Словото“. Художник – Донка Павлова.



Траян Първанов е роден в Криводол на 26 юли 1942 година.
Никола Йонков Вапцаров е убит от монархофашистите на 23 юли 1942 година!
Ще я има България! Ще го има българското слово, докато дни, след като убиват поет, България ражда поет!
Трайо, Райо, мили, пред мен са все очите ти – чисти и сини като вировете на Ботуня от детството ни; пред мен е все тъжната ти усмивка на сирак; пред мен е все твоята походка – с едното рамо напред – да даваш път на тия, които те срещат; пред мен е твоят дарствен надпис от първата ти книга: „На Баце Жеко – Ботунски престилки, с надеждата, че са толкова умни като неговите „Нашенски престилки“!
Оше в шумерския епос за Гилгамеш е писано: „Най-трудно е да станеш светец в родното си място“. Ти стана повече от светец на Криводол – ти стана ПОЕТ НА КРИВОДОЛ. И то – в Криводол.
Последният път, когато се видяхме в Криводол ( колко тъжно е, че късно разбрах, че тази среща е Последна!) ти с радост ми показа стихове – с ученически старателно изписани букви, с трепетно гледащи големооки букви „а“, „е“, „о“. “ На Меньо Дръндеро една от дъщерите. Вече две стихотворения й пуснахме в „Септемврийци“. Милият поет на Криводол – той обгрижваше една Поетеса на Криводол! Жалко за тази поетеса – година след това дойде 10 ноември – Денят на Началото на Великото подивяване на България.
Не се сърди, че от твое име ще благодаря на Община Криводол, която се погрижи Твоите стихове, събрани от Марин Ботунски в спретнато томче, да четат децата на Криводол, младите на Криводол, нашите връстници и бацета и каки от Криводол! С това Общината, Кметовете на Криводол доказват: България, Българското слово винаги са били опазвани от селата и малките градчета на България, че 126 години вече София е била и ще си остане най-глухата провинция на България – вечно глуха за Воплите Български!
На добър час на поезията ти, Трайо, Райо мили!

Баце Жеко или ЖИВКО СОТИРОВ по купешки


Пред празника на славянската писменост и култура 24 май и в началото на Ботевите дни излиза от печат литературно-художествения алманах „Околчица“, 2007, събирателното място на най-талантливата и родолюбива част от българската интелигенция.
В книжката читателят ще се срещне с новите стихове на поетите Евгений Евтушенко, Любомир Левчев, Андрей Андреев, Петър Анастасов, Надя Попова, Лиана Даскалова, Орлин Орлинов, Стефка Тотева, Елка Няголова, Яна Кременска, Рени Митева, Георги Георгиев, Кина Къдрева, Иван Пенев, Цветан Илиев, Върбан Велчев, Васил Чавдаров, Камелия Кондова, Виктория Иванова, Галина Ганова, Евдокия Марангозова. Отпечатана е подборка от току-що излезлата от печат книга „Тая волница – душата ми“- избрани стихотворения на Траян Първанов, а така също и подборка стихове от Димитър Светлин.
В книжката се печата за пръв път откъс от подготвяната трета книга на Стефан Цанев „Български хроники“, разказиот Владимир Данкин (навършват се 80 години от рождението му) и Петър Доневски.
Читателят може да прочете в „Околчица“ статията на литературния критик д-р Кръстьо Кръстев „Историческите завети на Ботьова“, интересните публицистични размисли на Стефка Цветкова, есеистика от Светла Дамяновска, документално четиво от Кирил Андровски, сатиричните произведения на Живко Сотиров, Турхан Расиев, Кръстю Дамянов.
Книжката e богато илюстрирана с произведения на български художници.


МОРЯКЪТ,
КОЙТО НЕ ЗНАЕШЕ ДА ПЛУВА

Той има изключително чувство за хумор.
В българската литература тръгна от студентския вестник „Трън“ и от формирането на неизвестния, когото мнозина смятат за гениален, Трендафил Акациев. После разстилаше багрите и остроумието на нашенските престилки в „Стършел“, „Отечествен зов“. Колкото и да им се радвахме ние, любителите на литературата, времето не обичаше острите му усмивки.
Живко Сотиров.
… Повече от тридесет години вървим заедно с Живко. Ние можем да се виждаме и веднъж на годината – и пак постоянно да сме един с друг.
…Ето, дори да затворя очи, виждам как той идва във Враца, сяда в Клуба на дейците на културата и изпива девет коли и съответните кафета. И нищо че казва “ Хем ми „разплакват живота“, хем искат да ги разсмивам“, той е донесъл я от Криводол, я от Варна, я от чуждите пристанища пълната си чанта с остроумици и смешки и около него, и в самия него, се разнася смях – над себе си, над нищото около нас, над големства и празни тъпани, над важничещи самовлюбени бедняци на мисълта…
В един труден момент от живота си попребиваваше у нас – там още има един кухненски диван, който се нарича Живко Сотиров. Елена и децата ми го обичаха – той беше един от нас. И е. И както си носеше в огромната душа големите си лични проблеми, така сутринта имаше весела дума за децата, виц за закуска, „усмивки“ за през целия ден. Скокливата му мисъл не те оставя – тя броди из всички затънтени ъгълчета и събира я мъдрост, я ведър смях, я пресолени истини.
И щом си замине за Варна, хем я обича, а все го боли за Враца.
Той имаше щастието да е ученик и любимец на такива творци като Атанас Далчев и Александър Муратов. Това „щастие“само по себе си говори много и донякъде оправдава „престрояването“ на Живко в детската литература. Така той написа и издаде прекрасни книги за деца и юноши: „Преди изгрева“(1966г.), „Тетрадка в хралупата“ (1970),“ Приятел, с когото да си помълчиш“, „Писалка Пеликан“ (1975 г.) ,“Ванчо от Рударе“ (1985). Автор е и на художествената дневникова книга „Ако си имаш кораб“ (1987 г.)
Живко Сотиров насели детският свят с красота и запази Мечтата за толкова чистите детски души.
Но, чест му, нито за ден не изневери на изначалния си сатиричен талант, бавно и с усърдие събираше своите оригинални хрумвания, част от които вървяха сред народа без да носят името на своя автор…
Живко даде пречистваща усмивка на всеки българин, на всеки човек.
Какво да му пожелаем сега, на връх неговата 70 годишнина, отбелязана с избраните съчинения „Морякът, който не знаеше да плува“. Може би това, което пожелава той в началото на книгата „Усмивки за всеки ден“: „Да сте чисти и честити!“
И ти, Живко!
И вярвай в своята много показателна „усмивка“: „Винаги, когато кажат: „Говорят зад гърба ти“ се радвам – значи още съм пред тях“.
Още, още си пред тях, брате!
Да си ни жив, Живко!

Марин БОТУНСКИ



Вашият коментар