25 юли 2011 г.
ЕДНА ГОДИНА
БЕЗ ЦВЕТКО САНДУЛОВ
Поклон пред светлата му памет!
ТЕРИТОРИЯ НА ДУХА
През април 2008 година Цветко Сандулов, дългогодишен председател на Клуба на дейците на културата във Враца, който клуб завоюва признание в страната и неколкократно бе обявяван за Национален първенец, навърши 70 години. Отбелязаха това „събитие” двадесетина приятели в сиротния днешен Клуб на дейците на културата, приютен в малко помещение на площад „Христо Ботев”, предоставено на творците не от държавата и не от общината, а от собствениците на „Империал”(!). Нямаше нито представител на Областната управа, нито кмет на Враца или негов заместник, нито един представител на която и да било политическа „слабост”. Ето защо ние събрахме сила, за да се обърнем със заслужените добри думи към седемдесетгодишния Цветко Сандулов:
Така и не се разбра в щастливия ни, но и объркан престой тук, в подножието на „Околчица", радост ли е или задължение да се родиш в с. Охрид. Но е видно, че си получил ДНК от Св. Климент Охридски, Учителя и Книжовника, та и твоят живот за постоянно се свърза с хората на духа, с развитието на културата в усойната зиме и жарка лете Враца. За идващите по-късно ще кажем, че тук пътят ти започна от ОКС (Окръжния кооперативен съюз) и от един юрган, свиван на две - за постилка и завивка - в квартирата на Иван Кошничарски. И стигаше за всички. Ех, ако можеше да говори или пише този юрган, но не - господ му е отредил само да сгрява изстудените, да събира отлъчените, да извлича временно щастие и по-продължителна тъга.
Някак естествено околните разбраха, че дарбата на Цветко Сандулов не е за кооперативен съюзник, че е по-голяма близостта му до младежкото - и го „издигнаха" за шеф на Лекторската група. И той взе да учи и поучава. Времената бяха други и в другите времена другите искаха да се учат. Някои пък държаха и да бъдат поучавани. И започна Цветко да се сродява с римските и общочовешките мъдрости, за да може от полученото имане да приписва на близки и познати. Вземаше с пълни шепи (броеха си шепите с Ангел Вушков кой повече е нагребал), после обикаляше квартали, селца и малки градчета - да раздава имането.
Много имане раздаде, затова сега стои обран откъм имот, почти пролетарий!
Особено плодородни бяха годините му като градски ръководител на Враца, но най-богатски - тези в КДК. Председателството на Клуба на дейците на културата от Цветко Сандулов бележи най-радостното състояние на духа на творците на Враца. Една голяма група художници, писатели, журналисти, архитекти, музиканти, танцьори хвърляше огромни усилия да докаже таланта си не само във Враца, и не само в България. И Клуба се превърна в най-желаното място, където се обменяха идеи и творчески постижения, където нагорещеното желязо на таланта се оформяше в търсените изискани форми.
Тези години са незабравими и врачанските творци няма да ги забравят.
Сега какво - бог е наспорил нивата както с плод, така и с бурен, животът ни - както с радости, така и с трудно преодолими мъки. Ние не бяхме глезени деца на живота, но през целия път край нас вървяха деца на известни или заслужили родители, богатски деца, закриляни деца. Беше ни чоглаво, че всяко най-дребно или по-голямо постижение в пътя ни бе рожба на упорит, невероятен по обем труд. Ето, пак можеш да цитираш мъдростта, че животът се познава по утринта. И сега, в икиндията на живота, пак няма кой да ни поглези, пак край нас вървят деца на известни и заслужили, борчески и богатски, закриляни, партийни велможи и трафиканти. И толкова евтини пари.
Дръж се, приятелю! Какво като сме бедни, и не можем да раздаваме пари. Ние раздавахме най-скъпото нещо в живота - любов и надежда. Защо да не можем да продължим да я раздаваме - на себе си и на околните. В каквото и състояние да сме. И каквото и да ни струва.април, 2008 година
Марин БОТУНСКИ
РекламаИНТЕРВЮ СЕВЕР 
НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"
ХОРОСКОП АРХИВ ВИДЕО
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"РЕКЛАМА КОНТАКТ С НАС 
ТЕМИ
