Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

 

ГОЛЯМАТА ДЪЩЕРЯ НА ВРАЦА

• Радосвета Бояджиева, първата
жена-диригент в България, на 88 години

...На 31 март 1946 година, в залата на Народния театър, на диригентския пулт пред Софийската държавна филхармония за пръв път застава жена – абсолвентката Радосвета Бояджиева, дъщерята на известния юрист Анто Бояджиев. И дирижира увертюрата „ Оберон“ от Вебер, концерт за цигулка и оркестър от Чайковски и Симфония №7 от Бетховен.

На 10 януари 2011 година нашата съгражданка Радосвета Бояджиева навърши 88 години.
Радосвета Бояджиева завършва Музикалната академия в София като възпитаничка на Панчо Владигеров и Марин Големинов. После учи диригентско майсторство при големия педагог и диригент Борис Хайкин. В Ленинград има щастието да дирижира Радиооркестъра, Ленинградската филхармония, оперната студия. Стажува в Московската филхармония и в Малий оперен театър - Ленинград. Защитава дисертация и получава званието кандидат на изкуствознанието.

С професор Борис Хайкин

През 1950 г. става диригент в Софийската опера, където работи двадесет и три години.
Репертоарът на Радосвета Бояджиева включва едни от най-прелестните музикални произведения: симфонии и концерти от Бетховен, Бах, Моцарт, Менделсон, Шуберт, Берлиоз, Мусоргски, Чайковски, Шостакович, Прокофиев, Стравински и много други. С любов дирижира произведенията на българските композитори- Владигеров, Пипков, Големинов, Христов…
От музикално сценичните творби е дирижирала "Аида", "Травиата", "Риголето", "Отело" на Верди, "Мадам Бътерфлай", "Тоска" и "Бохеми" на Пучини, "Кармен" на Бизе, "Борис Годунов" на Мусоргски, "Дама Пика", "Евгений Онегин", "Орлеанската дева", "Лешникотрошачката", "Чародейка" и "Лебедово езеро" на Чайковски, "Дон Жуан" и "Отвличане от сарая" на Моцарт, "Ромео и Жулиета" на Прокофиев…
За високи художествени постижения й е присъдено званието „народен артист“.
През 1973 г. се завърна във Враца и стана главен художествен ръководител на Врачанската филхармония.
По-късно, през 2002 г. създаде Камерен симфоничен оркестър, който получи високи оценки за художествената си продукция.

Преди три години, на юбилейният концерт, посветен на 85-годишнината и 60 години творческа дейност на изтъкнатата диригентка, в столичната зала "България" Софийска филхармония, Националния филхармоничен хор "Светослав Обретенов", солистите Диляна Георгиева, Румяна Петрова, Иван Ангелов, Марио Аппен, Христо Чешмеджиев изпълниха новосъздаденото музикално произведение от Радосвета Бояджиева „Молитва за България“ - реквием за солисти, хор и рецитатор. Произведението е посветено на 130-та годишнина от Освобождението на България и възстановяването на българската държавност.

Големият руски диригент Евгений Мравински казва за Радосвета Бояджиева: "Ненадминат талант, с нищо несравнимо излъчване, притежаваща уникална музикална памет и култура на интерпретацията на произведенията, музикант до дъното на душата си."


ПЪРВАТА

.

.

• Интервю на
Сребрина ЙОРДАНОВА
с първата жена-диригент в България

- Г-жо Бояджиева, Вие сте първата жена диригент вБългария. Разкажете как стана възможно това, началото, пътя…?

- Ами... дълга история, трябва дълго да разказвам. Първо, музиката в нашата къща беше едно от най-главните неща. В къщи се пееше. Имахме си домашен хор. Баща ми дирижираше този хор. Учеше ни да пеем. Пеехме класически пиеси, пеехме хорове от опери, изобщо - занимавахме се с музика. Не пропускахме концерти, не пропускахме явления като това - през войната Франкфуртската опера дойде с "Пръстенът на нибелунгите" от Вагнер. Всички бяхме на четирите представления, защото в нашата къща вкупом се ходи. Бяхме пет деца. Майка ми, баща ми, петте деца ходехме вкупом на концерти, на представления и на всяко по-важно културно събитие. Не само на музика. Като дете много мразех художниците, защото всяка неделя баща ми ни дигаше рано, не ни оставяше да се наспим - да ни води на изложба. Не е имало изложба, която да не сме посетили. Мразех художниците, но първият ми приятел беше художник… Така… съдбата ме наказа по тоя начин. Като бях в трето отделение се преместихме от Враца в София. Всички ние заедно с най-малкият ми брат, който беше на 5 години, участвахме в хор "Бодра смяна". Водеше го Бончо Бочев, бащата на Лиляна Бочева. Този хор беше направен от учениците на прогимназия "Антим I" на ул. "Оборище". Там учехме. ...още


 

 


 


 

 

 



 


 


 


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM