Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

 

ОРЛИН ОРЛИНОВ НА 80 ГОДИНИ

Българският поет Орлин Орлинов, член на Съюза на българските писатели и на Дружеството на писателите - Враца, навърши осемдесет години.

Орлин Орлинов Василев е роден на 7 ноември 1931 година. Работил е като редактор в списание "Български воин" (1952 г.), очеркист във в. "Отечествен зов" -Враца (1959 -1962 г.), драматург на Врачанския театър (1961-62 г.), Държавен сатиричен театър (1962 -1964 г.), Народен театър "Иван Вазов" (1971-1973 г.), главен редактор на сп. "Български воин", сп. "Пламък" и в. "Стършел".
Автор е на книгите: "Първи стихотворения", 1953 г.; "Войнишко сърце", стихотворения", 1954 г.; "По неписан закон",лирика, 1958 г.; ""Проверка", стихове, 1959 г.; "Парнас", стихове, 1963 г. "Милин камък"; "Небеса", поеми 1965 г.; "Откоси", стихове, 1966 г.; "Магьосникът", поема, 1967 г.; "Целувка с клюн", сатири, 1969 г.; "Черешова земя", стихове, 1969 г.; "Герои на моето време", стихове, 1970 г.; "Дочакана среща", стихове, 1970 г.; "Ода за СССР", стихове, 1970, преиздадена 1975 г.; "Стихотворения. 1950 - 1970", 1971 г.; "Фаталната депеша", комедия, 1971 г.; "Защо сме в шинели", стихове, 1972 г.; "Кукли в гората" -приказна сценка, 1972 г.; "Попътен вятър", стихотворения, 1973 г.; "Първа атомна", стихотворения и поеми, 1973 г.; "Чилийска фиеста", поема, "Антрацитни дяволи", стихотворения , 1975 г.; "Четири поеми" 1976 г. "Нужен си ни и днес, Апостоле"…
В последните две десетилетия написа книгите "Кунински елегии", "Дивият лебед" и "Нови стихотворения"(последната излезе през 2006 г.) Сега под печат са избрани стихове на поета.
Сценарист е на 3-серийния телевизионен филм "Чичовци" по Иван Вазов и либретист на операта "Тревога" (композитор Александър Райчев) по едноименната пиеса на Орлин Василев.
Да е честита осемдесетгодишнината на поета Орлин Орлинов!

Редакция на "Zovzaistina. com"

"НОВИ СТИХОТВОРЕНИЯ"
ОТ ОРЛИН ОРЛИНОВ

Излезе от печат стихосбирката на Орлин Орлинов "Нови стихотворения". След седемнадесетгодишно мълчание на поетическата сцена се връща един от нейните главни герои. Те, главните герои, биват всякакви - обичани, недолюбвани, горди, горделиви, отчаяни, честни и безчестни, мразени, еталони за подражание или мишени за убийства.
Орлин Орлинов е прехвалван и сърцето му е препилвано за едно и също: за вяра, за патриотизъм, за непреклонност в художествен и обществен план. Но как може да бъде друг поетът, когато е син на най-борбеният и непокорен прозаик, публицист и драматург Орлин Василев!
Враца има всички основания да е благодарна на поета за дългогодишното му творческо съучастие в духовното й израстване. Орлин Орлинов отдаде на Врачанския край най-яростната си младост и най-свидната си обич. Той дойде за завеждащ отдел "Поезия" във в. "Отечествен зов" след като беше редактор в списание "Български воин" и автор на книгите "Първи стихотворения", "Войнишко сърце", "По неписан закон" и "Проверка". Всъщност - точно тук, в подножието на "Околчица", той идваше за своята истинска житейска проверка. Слънчевият "Пробив" в мъгливата душевност на врачани взе от душата му най-святата надежда. Но Орлин не се предаде, не се сви в утайката на мъката, а продължи да хвърля искри в мрака, да създава почва за духовни изгреви. Тогава се правеше жаравата край огнището, от което по-късно се разцвети литературното приложение "Дъга", а малко по-късно и неповторимият Клуб на дейците на културата.
През 1960 година Орлин Орлинов организира и оглави първия Кабинет на литературния работник във Враца. Много по-късно, през 1987 година, когато се създаде дружеството на писателите (към СБП), бе избран за негов председател.
След промяната, шестнадесет години поетът бе "печен" на най-бавния, тих и убийствен огън. В нито един литературен вестник, литературно списание, в нито една културна радио или телевизионна програма не го поканиха. Без ответ оставаха и редките му "юначества" да изпрати стихове до литературните бъзльовци.
Единствена Надя Попова публикува негови стихове в "Словото днес". И, естествено - редакцията на алманах "Околчица".
Какво бе съгрешил поетът? Непонятните литературни "демократи", пишейки оди за новите "големи братя", не можаха да му простят за "Ода за СССР". Не съм бил и не съм защитник на Орлин Орлинов, но защитавам правото на всеки писател сам да избира за какво и как да пише. Пък читателят решава кому колко да отдаде.
Книгата "Нови стихотворения" (ИК "Жанет 45", редактор - Първан Стефанов, художник - Христо Гочев) идва да препотвърди, че авторът й е поет и гражданин от висок разред. Той няма страх да погледне в "очите" собствените грешки или изсилвания, да си направи нужните изводи. Същевременно да ни каже изстраданите истини за времето, събитията и човека в тях ("Голямата стена" , "Без заглавие", "Кошничка с ябълки", "Кунински титули", "Откъс от поема", "А вие още питате", "Най се плаща", "Свободно място в рая", "Блъф", "Хор на риби говорящи", "Мисли насаме").
Има и едни други, още по-искрени и още по-човешки стихотворения, по-голямата част от тях ("Невидима", "Тъга за Таня", "Късно откритие", "Декабристка любов", "Въздъх") посветени на починалата съпруга на поета.
Има и едно друго "вслушване в себе си", пречистващо и пречистено:

                                     Отивам си при нивите зелени,
                                     отивам си - при тихата река.
                                     Тя даже няма име, но за мене
                                     е много, много по-добре така.

                                     Дошло е време да се вслушам в нея,
                                     как ромоли, невидима, в нощта
                                     и като нея ден и нощ да пея -
                                     без да очаквам нищо от света.

Озлобен ли е поетът от случилото се и от случващото се? Смея да кажа - не! По-скоро е помирен - със себе си, със света. Непроменен, но помирен. Обмислил всяка своя, волна и неволна, стъпка и простил чуждите залитания.

                                     Плисни се летен, селски дъжд,
                                     отмий ръжди, вражди и тиня
                                     и нека - чисто - изведнъж
                                     съзрем небе - като светиня.
                                                                          /"Молба към дъжда"/

Непредубеденият читател може да чете тази книга, да си набелязва мисловни точки, в които е съгласен с поета и такива, в които му се противи, може да упреква, или да застава в защита, но не може да не усети искрената изповедност, тъжните изводи, хуморът и самоиронията на една преболяла и пречистваща се душа. И тогава ще разбере двуредовата му "Прашинка" :

                                     Забравих вече как се пишат стихове.
                                     А може би започвам да се уча?

Марин БОТУНСКИ
(из подготвената за печат "Ранни дългове", книга втора)

 



 


 


 


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM