Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

 

Марин БОТУНСКИ

ЩЕ Я ИМА БЪЛГАРИЯ

• Понякога ще идвам във съня ти...

През 1959 година, като войник в пети полк в столицата, един единствен път съм наказван с гарнизонен арест. И се случи така, че лежах в килията, в която е бил Никола Вапцаров, преди да го изкарат на разстрел в името на Негово Величество.
Наказан, а се чувствах горд. И го заявих на ротния командир капитан Ковачки, когото в поделението наричаха „Злото”. За моя изненада, вместо да ме накаже, или да изрече остри думи, той ме прегърна.

През 1953 година на Вапцаров бе присъдена посмъртно Международната награда за мир. Кубин-ският и световен поет Николас Гилен, гост на родния град на Вапцаров, казва: „Вашият поет е личност със световно значение, гигантско дърво, чиито корени са в земята на България, а стволът и короната му даряват отдих и сила на борещите се за свобода във всички краища на света.”
Тъжно е, че Никола Вапцаров не е предложен за наградата от България. Предложи го Испания. Страната на създадения от него Фернандес, страната, на която той посвети цикъл стихотворения.
Още по-тъжното е, че в годините на най-предателското време, наречено Преход към демокрация, на достойния син на Отечеството ни бе хвърлена сянката на съмнението и отрицанието. И в моя град, в една комисия по преименуването на улици и площади, в която участвах, се намериха прилепчиви към всяка нова политика хора, за съжаление между тях и творци, които поискаха да бъде преименуван Техникума по механотехника, носещ името на Никола Йонков Вапцаров. Все още в мен стои неизтляла капчица гордост, че тогава успях да защитя, заедно с други достойни мъже, името на много по-големия от цялата ни комисия поет.
Нобеловият лауреат Салваторе Куазимодо, поетическата гордост на Сицилия и на Европа, писа: „Народите, които имат личности като Никола Й. Вапцаров, растат в очите на света. Думата на Вапцаров ще звучи винаги съвременно за поколенията, които ще дойдат. Тя е кристално бистра и мъжес-твена, защото бъдната цивилизация се ражда от героичните страници на съпротивата. В нея, в съпротивата, Вапцаров бе пламенен и вглъбен творец”
Ние, българите, не искаме ли да растем „в очите на света“?
Най-ярките, възторжени оценки, стихотворения и есета, посветени на Никола Вапцаров са от видни представители на европейската и световна литература: Пиер Гамара, Янис Рицос, Дмитро Павличко, Питър Темпест, Олег Шестински, Рафаел Алберти, Ежиту Гонсалвеш, Петер Юхас, Ели Пеониду, Марио де Микели, Мануел Идалго и много други.
... Когато Траян Първанов донесе у дома екзем-пляр от отпечатаното на листовка и разнасяно по домове, институции, кръчми и редакции негово стихотворение - защита на Никола Вапцаров, аз го прегърнах и си помислих, че талантът, който дава сила и кураж и е полезен на всички, непременно и най-добре ще бъде защитен отново от талант. Ето стихотворението:

ЕКЗЕКУЦИЯ
в памет на Никола Вапцаров

Посред ехото на толкова гърмящи фрази
ти си мъртъв, но духът ти кой ли ще спаси,
щом над злата пустош на духовната омраза
пак безпомощно развяваш рехави коси?

И захласнати от собствени легенди често
ближните ти препоръчваха гигантски ръст,
и живота ти превърнаха на жалко ресто,
хвърлено в кесията на някой келнер тлъст.

Тъй било ти писано-орисано – вовеки
да се луташ в мрака на залостени врати.
Щом е много слънчево в душата на човека,
в сянката му винаги нищожество слухти.

С кървавите струпеи натегнали в перчема
няма ли за твойто мъченичество Предел,
та на съмване по стръмното обратно време
без амнистия вървиш към третия разстрел?

Ей го – идва екзекуторчето къдрокосо –
винаги благонадеждно, спретнато на вид,
и писалката си като люта брадва носи,
че душицата му е прекарала рахит…

Но край тебе няма никога да стане пусто
като в климатичен мрак на мъртъв мавзолей,
щом захапал белега на злото с крива устна
в твоята душа от упор стреля и пигмей.

„Екзекуторчето къдрокосо“ е български поет, чието име никога няма да спомена...
Много по-късно, във „Вместо послеслов“ към подготвената от мен и издадена книга „Русата волница - душата ми“ - избрани стихотворения на Траян Първанов, писателят-земляк Живко Сотиров ще напише: “Траян Първанов е роден в Криводол на 26 юли 1942 година.
Никола Йонков Вапцаров е убит от монархофашистите на 23 юли 1942 година!
Ще я има България! Ще го има българското слово, докато дни, след като убиват поет, България ражда поет!“

(“Ще я има България” се печати със съкращения)


 

 

 



 


 


 


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM