Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

 

ДЕЛИКАТНАТА
И СКРИТА ПРЕЛЕСТ

• Коледните песни и пожелания

Празникът Рождество възниква едва след IV в. като четвърти важен празник на християнската черква. Дотогава са били празнувани само Богоявление, възкресение и Петдесетница. Когато нуждата от специален ден за Рождество започва да се чувства по-силно, черковните отци се опитват въз основа на вехтозаветни пророчества и евангелски сведения да уточнят датата на празника. Макар и авторитетният богослов от III в. Ориген да отхвърля празнуването на рождените дни като езически обичай, само един век по-късно мнението по този въ- прос се променя основно и папа Либерии установява в 334 г. под влияние на гностиците като рожден ден на Исуса 25 декември. Тази дата е била вече отдавна чествана у езичниците като рожден ден на непобедимия слънчев бог под името Коледа. За да се отвърнат някак хри- стияните от веселите и шумни езически тържества на този ден и за да се създаде нова опора на правата вяра, Христос бива обявен за lux mundi, за истинско слънце, озарило света и спасило човечеството от мрака и заблудата. ...още

На укора, че християните са започнали да празнуват деня на слънцето тъкмо като езичниците, св. Августин е отговарял: „Ние го празнуваме не като неверниците, заради слънцето, а заради оногова, който е дал слънцето.“ Върху празника, смятан и като начало на астрономическата година, упражняват силно влияние зимните празници на древния Рим, именно сатурналиите от 17 до 20 декември, брумалиите на 24 декември и януарските коледни, които дават и славянското име на Рождество Христово (Коледа). В чест на едни или други божества римляните са принасяли на тези дни жертви, уреждали са игри, резменявали са си дарове, устройвали са угощения, казвали са пожелания за щастие, гадаели са за това, което носи или трябва да бъде бъдещето...
С приемането на християнството (а може би и по-рано в някой области) славяните на юг се приобщават както към новия официален култ, така и към прикритите от него гръко-римски обичаи на Коледа, с техните поверия, магии и наричания, които в основата си не са се различавали много от по-старите славянски традиции. Настъпва така една верска обредна смес, в която християнските елементи биват силно засенчени от езическите, безразлично новозаети или по-стари. Християнската обредност със своите таинства, молитви и свещени предания, усвоени съвсем повърхностно, не е могла да изтласка онова, което се е сраснало с бита и светогледа на миналото и което е стояло по-близо до практическите нужди на народа. Оставайки глух за отвлечената догма или проповед на черквата, народът се е придържал в конкретната и ясна за съзнанието му езическа обредност, при което и песните, изпълнявани на някои календарни празници, са отговаряли не толкова на християнската вяра, колкото на чувства, поверия и мит от старината. Тези песни, тържествено величални или магическо-заклинателни по характер, се обогатяват през вековете с нови мотиви, но като запазват изобщо духа на основното си ядро. Специално коледните песни, изтекли от повишено празнично настроение, са обредно-церемониално и облечено в художествена форма пожелание за мечтаното от всички щастие в семеен кръг и в стопанството.
Станенине, господине,
тебе пеем, домакине,
тебе пеем, бога славим:
колко звезди по небето,
колко шума из гората,
толко здраве в тая къща!
За тези обредни песни важат думите на Монтен от XVI в., думи на философ, който като един от първите е разбрал правилно естетиката на народното творчество: „Ние съглеждаме хубавото, пише предвестникът на френския класицизъм, само когато то е пресилено, надуто и хитро преувеличено. Представи ли се то в наивен и прост вид, грубият вкус на нашето време не го забелязва. А тъкмо това хубаво притежава деликатна и скрита прелест. Трябва човек да има ясен и съвсем чист поглед, за да открие тази потулена светлина“...

акад. Михаил АРНАУДОВ


 

 

 



 


 


 


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM