Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

 

ДЪЛГ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПОЛИТИЦИ И ДЪРЖАВНИЦИ

През 1999 г. бе приватизирано едно от най-печелившите български предприятия, златната кокошка на химическата промишленост - „Химко“ АД, осигуряващо 3% от световния износ на карбамид. (Известно е, че през годините 1995-1996 българската торова индустрия, чийто главен „локомотив“ е „Химко“, произвежда карбамид, който е на четвърта позиция в българската експортна листа).
„Химко“ бе „продадено“ за 1 милион и 1 лев и погасяване дълга към държавните НЕК и „Булгаргас“. Пред очите на няколко правителства и на Агенцията за следприватизационен контрол новите собственици източиха и фалираха предприятието.
В годините на Прехода Врачанския край, а и цяла Северозападна България, видимо бяха поставени в изключително затруднено положение. Поминъкът на населението бе основно подменен – само във Врачанско бяха затрити Чугуно-леярния комбинат „Веслец“, Заводът за машинни инструменти, завод „Уника“, Фабриката за медицинско оборудване, Текстилният комбинат „Вратица“, машиностроителните заводи във Враца, Б.Слатина и Оряхово, Целулозно -хартиения завод Мизия... В Белоизворският циментов комбинат от 7 линии работи една.
От град на химици, машиностроители, леяри, циментопроизводители, текстилци, Враца се превърна в град на шивачки, работещи за чужди фирми, на еднолични търговци, и ... безработни... Враца е сред областните градове с висок процент безработица.
Приватизираното дружество „Химко“ на няколко пъти променяше собственика си, пред „затворените очи“ на Темида, без „продаващият“ да е изпълнил приватизационните клаузи. (И забележете: фирмите-собственици се променяха, а изпълнителният директор оставаше един и същ!)
Дългът на дружеството нарастна.
И никой нищо: нито мажоритарните кредитори, нито министри, депутати, Областна администрация, Общински съвет предприеха решителни стъпки, за да се изпълни разписаното по закон и да проработи печелившето предприятие.
Остава да очакваме, че сегашното правителство ще предприеме нужните законови мерки , както и възможности за възстановяване на производствената дейност на „Химко“, и това ще бъде част от обявената Стратегия за развитие на Северозапазна България.
На нашите читатели предлагаме авторския материал – анализ на Кирил Петков „Химко“- вчера, днес и утре“, който защитава възможността от частично възстановяване дейността на дружеството.


Доц. д-р инж. Кирил Петков е дългогодишен (до 1997 г.) и успешен изпълнителен директор на „Химко“, в последните години – бизнесконсултант.
Той е ръководител на Професионален екип, изготвил както представения по-долу Анализ на „Химко“, така и на авторски колектив от топ-експерти, разработил в началото на 2011 година обзорен анализ „Минералните торове в България през годините на прехода (1989 -2010 г.) - производство, търговия, инвестиционна политика и употреба“, в обем от 130 стр.
Резюме на двата Анализа и възможностите за придобиването им са представени в сайта на Българската стопанска камара www.sfb.bia-bg.com


Доц. д-р инж. Кирил ПЕТКОВ

„ХИМКО“ ВЧЕРА, ДНЕС И УТРЕ

. Възможности и целесъобразност от частично възстановяване

В ъ в е д е н и е

През февруари – март 2011 г. професионален екип от бивши дългогодишни ръководни кадри и консултанти на/в ХИМКО изготвиха поредната „Оценка на актуалното състояние на „Химко“ и анализ на възможностите за и целесъобразността от възстановяване на дейността му” – за краткост по-нататък в текста – Анализ. Резюме на Анализа през март беше надлежно изпратен/представен на: Министъра на ИЕТ, Изп. директор на БУЛГАРГАЗ – мажоритарен кредитор на „Химко“, Областния управител – Враца и на някои потенциални стратегически инвеститори.
По внесена молба от мажоритарните (87 %) кредитори БУЛГАРГАЗ и НЕК в средата на м.януари 2011 г., на 01.03.11 г. Врачанският Окръжен съд е дал ход на дело № 290/2004 г. за „възобновяване на производството по несъстоятелност на ХИМКО” с мотиви за неизпълнение на одобрения от тях „План за оздравяване”.
Поради повишения обществен интерес към хода на делото и обявените в някои медии възможности за възстановяване (чрез ликвидация) на производствената дейност, на 29.06.11 г. в продуцентското предаване „На фокус” в областната телевизия „ТВ Михайлов” в продължение на ~ 70 мин. част от членовете на Професионалрния екип представиха мотивите, целите и основните изводи от Анализа. Даден бе „на живо” и професионален отговор на множеството въпроси и твърдения по време на телевизионното предаване.
Главните цели на настоящата публикация, както и на самия Анализ, са:
    * Експертно доказване пред заинтересованите за съдбата на ХИМКО страни, че има алтернатива на досегашното статукво на „нищо позитивно правене през последните 9 години”. И тази алтернатива е: „все още е възможно и целесъобразно частичното възстановяване на дейността на ХИМКО”;
    * Да се възбуди интереса - както на потенциалните стратегически инвеститори от придобиване на ХИМКО, с цел производствена дейност, така и на обществеността, Областните Управи от Северозападна България и на Правителството за включване на мярката „Частично възстановяване на ХИМКО” в разработваната от тях в последните няколко месеца „Програма за развитие на Северозападна България”. Защото ХИМКО е бил и е възможно отново да бъде един от основните „локомотиви на икономиката” в този регион и не само в него.

1. Кратка история. (актуална към 30.06.2011 г.).
* Основните производствени мощности на ХИМКО са изградени по технологии и инженеринг на водещи европейски фирми и въведени в експлоатация по години и с производствен капацитет, както следва:
* През 1968 г. – 400 х.т амоняк (по технология на ICI – Англия) и 600 х.т карбамид (по технология на СТАМИ КАРБОН, Холандия);
*През 1972 г. – 20 х.т сяровъглерод (СНИА ВИСКОЗА – Италия);
* През 1983 г. – 100 х.т амоняк (ХАЛДОР ТОПСО – Дания) и 200 х.т карбамид (СНАМ ПРОЖЕТИ – Италия).
* За дълбочинна преработка и квалифицирана употреба на отпадни технически газове са въведени в експлоатация инсталации за производство на 2 млн. нм? аргон (1976 г., ЛИНДЕ – Германия) и 30 х.т въглероден диоксид (1992 г., ЛИКИД КАРБОНИК – Испания/САЩ).
* В периода 1990 г. – 1997 г. ХИМКО се утвърждава като безспорен лидер в торовия сектор на химическата промишленост на България, в т.ч. по: използваемост на производствения капацитет за амоняк и карбамид (90-100 %), експорт (90 % от продукцията), финансов резултат (20-30 % печалба). През юни 1997 г. е сертифицирана от ТЮФ – Рейланд фирмената Система за управление на качеството по стандарта ISO 9001:94.
През този период на всеобщ спад на икономиката и инвестициите в нея, в ХИМКО са реализирани важни инвестиционни проекти за модернизация и развитие на обща стойност ~ 60 млн$, в т.ч.:
>Интензификация и модернизация на VII-ма Гранулационна кула в Карбамидно производство (1993 г.), с цел мокра очистка на отпадните газове от карбамиден прах и амоняк, UTI – САЩ;
> Хидролизно-стриперна инсталация (1994 г.) за дълбока очистка на процесните отпадни води от Карбамидно производство, UTI – САЩ;
> Регионална транспортна система на пристанище Варна Запад (1993 г.) за експорт на насипен карбамид (400 т/час), в т.ч.: склад за насипен карбамид (30 х.т), собствени корабно място и коработоварна машина;
>Изграждане на нова Водоподготвителна инсталация за деминерализирана вода – 400 т/час (1995–96 г., РАУМА ЕКОПЛАНИНГ, Финландия).
* През юли – август 1999 г. ХИМКО АД е приватизирано от неудачен, неизвестен в реалния сектор на торопроизводителите, собственик – офшорната компания IBE TRANS OF N.Y. Inc., Ню Йорк. Чрез провеждане на стратегия за агресивна декапитализация/източване за 2 години дружеството е доведено до несъстоятелност – свръхзадлъжнялост от 130 млн.лв и неплатежоспособност.
Реализирани са „успешно” различни схеми на преструктуриране – както на акционерния капитал, така и на обособени производствени части и/или функционални дейности от ХИМКО. Всичко това е правено с цел източване на дружеството по схемата „дълг срещу собственост”.
В края на юли 2002 г. последните производствени мощности за производство на амоняк и карбамид са спрени окончателно.
* От ноември 2002 г. до декември 2004 г. се води съдебна процедура за „производство по несъстоятелност на ХИМКО”.
Междувременно през този период обособената част ХИМЕНЕРГО, включваща ТЕЦ-а и Заводската железопътна гара на ХИМКО (като обезпечение по банков кредит) става собственост на КАМИБО АД (придобила вече ТОПЛОФИКАЦИЯ АД Враца).
* До 19.02.2007 г. се провеждат процедури и съдебни дела по одобряване от Събранието на кредиторите на „План за оздравяване на ХИМКО” и негов изпълнител (НОВО ХИМКО).
Планът за оздравяване предвижда:
• редуциране (с 50 %) до 85,7 млн.лв и разсрочване до 18 г. на задълженията на кредиторите, в т.ч. 3 години гратисен период;
• прехвърляне на всички активи на ХИМКО на НОВО ХИМКО – след изплащане на първата вноска към кредиторите;
• възстановяване на производствената дейност, в т.ч. до шестия месец (от датата на прехвърляне на активите) до производствен капацитет 50 %.
С Решение от 04.05.2007 г. на ВрОС се обявява за сключен Договор за продажба на търговско предприятие, с който ХИМКО в несъстоятелност прехвърля на НОВО ХИМКО правото на собственост върху търговското си предприятие с фирма „ХИМКО”, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, срещу цена в размер на 85,7 млн.лв, представляваща непогасените задължения на ХИМКО.

* През януари 2010 г. излезе публична информация за придобиване на НОВО ХИМКО/ХИМКО от ГАЛЧЕВ ХОЛДИНГ ГРУП (чрез дъщерна фирма ЕКОЕН 3 ООД) за цена 500 лв и поети задължения за:
- погасяване на остатъка от задълженията на ХИМКО (~ 78 млн.лв);
- извършване на необходимите ремонтни работи на производствените мощности и етапно възстановяване производството на амоняк и карбамид (в т.ч. 25 % до края на 2010 г.);
- инвестиции на 35 млн. евро за развитие на дружеството.
По информация на Професионалния екип, към 30.06.11 г. не са започнали никакви дейности на производствената площадка по ремонтни работи и възстановяване на производството.
Междувпрочем, с достатъчни основания – от гледна точка на резултати, може да се каже, че както няколкото собственици на ХИМКО (след приватизацията), така и одобряваните от кредиторите изпълнители на „План за оздравяване” на предприятието, никога не са имали нито реален бизнес-интерес, нито необходимите ресурси за осигуряване на производствена дейност (до спирането й), респективно за изпълнение на оздравителен план след това.

. По внесена Молба в средата на януари от мажоритарните кредитори БУЛГАРГАЗ и НЕК, на 01.03.2011 г. ВрОС дава ход на съдебно дело № 290/2004 г. за възобновяване на производството по несъстоятелност на ХИМКО, поради неизпълнение на Плана за оздравяване. След трикратно отлагане – поради отсъствие на вещо лице, следващото съдебно заседание е насрочено за 19.07.2011 г.

2. Възможности днес.
* Към 15.06.2011 г. в ХИМКО все още съществуват производствени мощности (въведени в експлоатация след 1982 г.) в добро техническо състояние и с остатъчен работен ресурс над 15 г. След извършване на необходимите ремонтно-възстановителни работи в предвидения с Анализа обхват и обем е възможно те да бъдат обособени в самостоятелна производствено-технологична верига „природен газ-амоняк и въглероден диоксид-карбамид” и въведени в редовна експлоатация с производствен капацитет 22,5 %: 105 хил.т/г. амоняк и 180 хил.т/г. карбамид.
Тази производствено-технологична верига (за краткост по-нататък ПТВ) включва основни технологични инсталации, компресорни агрегати и енергийни мощности, както следва: Реформингова инсталация 5, въздушен компресор К421, газов компресор К431, Инсталации за синтез на амоняк 1А и 3А, Инсталация „Абсорбция-десорбция на амоняк”, Склад за течен амоняк и Амонячно-хладилна инсталация, Компресор СО2 К1, Седма карбамидна инсталация, Склад и опаковка на карбамид, Аргонова инсталация, Инсталация за течен СО2, Азотокислороден блок АК-1,5, Нова (1996 г.) водоподготвителна инсталация, Парогенератор № 1, по 2 бр. нови Водоохладителни кули от водооборотни цикли № 1 и 2.
Ограниченията, поради които не се предлага възстановяване и пуск на старите (1968 г.) 4 реформингови инсталации и 6 карбамидни инсталации са екологични, технически и кадрови:
- Вредните емисии от амоняк и карбамид в атмосферата и отпадните води от старите карбамидни инсталации съществено надвишават нормите за допустими емисии по актуалната разрешителна/регулаторна нормативна уредба;
- Техническата надеждност на старите инсталации (оценена чрез броя непланирани спирания) е неколкократно по-ниска от тази на новите (след 1982 г.) такива. Тяхната поддръжка, ремонт и модернизация е икономически необоснована;
- Почти невъзможно е едновременното кадрово осигуряване на новите и старите производствени мощности с квалифициран експлоатационен персонал.
* Някои обобщени твърдения за „невъзможно възстановяване” с аргумента, че „всичко е ръждясало, продадено или откраднато”, са най-меко казано „силно преувеличени”. В най-малка степен - от чисто техническа гледна точка, те се отнасят за избраната за възстановяване и пуск технологична верига от новоизградени (след 1982 г.) мощности.
Вярно е, че след приватизацията има известна част и продадени, и откраднати, и ръждясали съоръжения, комуникации и материали, като например:
- продадени са на безценица по-голяма част от наличните в складовете резервни части, сменно оборудване и материали;
- откраднати са по вандалски начин значителен обем медни токозахранващи кабели и елементи (за някои от цеховите подстанции);
- недостатъчно технически надеждни (поради корозия) са отделни тръбопроводи (ниско налягане) по вода, пара и кондензат, като например тези по свежа речна вода от Помпена станция „Дъбника”, охлаждаща вода – първи и втори водооборотен цикъл, парообогревни системи и др.
Но изготвените от нас през пролетта на 2008 и 2011 г. експертни оценки на техническия потенциал и анализи ни дадоха необходимите и достатъчни професионални основания да се направят следните обобщени изводи:
Първи: Няма разкъсване (поради липса или негодност) на предлаганата от нашия професионален екип за възстановяване и пуск основна производствено-технологична верига, включваща въведени в експлоатация след 1982 г. производствени мощности за амоняк и карбамид и съответни – съществено редуцирани количества, енергоносители (вода, пара, ел.енергия).
Втори: Обемът липсващи и негодни съоръжения и комуникации е известен и по-голямата част от него се отнася за старите (1968 г.) амонячни и карбамидни инсталации, чието възстановяване и пуск ние не предлагаме.
Трети: Обхвата, обема и необходимите финансови средства за РВР и пуск на предлаганите от нас за възстановяване производствени инсталации са определени професионално и добросъвестно от нашия екип. В общия случай видовете и натуралните количества ремонтно-възстановителни работи и техните стойности съответстват на извършваните такива при обичаен капитален ремонт (извършван през ~ 5 години), увеличени с ~ 30 %.
Увеличените обхват, обем и ресурси се дължат преди всичко на предвидените необичайни или в значително по-голям обем видове РВР, като например: възстановяване на откраднати медни кабели и тоководещи елементи; подмяна на водопроводи за свежа речна вода и за охлаждаща вода от/за водооборотните цикли; техническа диагностика и евентуална подмяна на по-бързо износващи се елементи от реактора, стриперната колона и кондензатора на 7-ма карбамидна инсталация; саниране и нова антикорозионна защита на производствената сграда в цех Склад и опаковка на карбамид и др.
* Възможностите за кадрово осигуряване на РВР, пуска и последващата експлоатация на предлаганите производствени мощности при ограничен капацитет от 22,5 %, са с повишена трудност. При своевременни, целенасочени, разумно управляеми мерки и подходяща мотивация е възможно да бъдат обезпечени необходимите (~ 550 човека) кадри, притежаващи изискуемата професионална компетентност и добра производствена практика в ХИМКО.
Стимулиращи кадровото осигуряване могат да бъдат следните основни фактори/условия:
- Новият собственик да е различен от досегашните такива. Той трябва достатъчно убедително да докаже, че има както истински бизнес-намерения за възстановяване на производствената дейност, така и възможности за своевременно обезпечаване на необходимите ресурси за това;
- Да бъдат изплатени дължимите, съдебно признати вземания на бившите служители на ХИМКО, желаещи да работят в ХИМКО;
- Да бъдат по разумен начин мотивирани бъдещите кадри на предприятието.

3. Целесъобразност.
Частичното – при годишен производствен капацитет 105 х.т амоняк и 180 х.т карбамид, възстановяване на ХИМКО е не само възможно от гледище на технически и кадрови потенциал. То е и екологосъобразно и пазарно и икономически целесъобразно. Ето и основните аргументи:
* Екологосъобразно, защото в периода 1992– 94 г. - по технология на UTI – САЩ, бяха целево реализирани инвестиционните проекти:
- „Надстройка и монтаж на водооросително устройство и капкоуловител на 7-ма Гранулационна кула”. Резултат: очистване на вредните емисии в атмосферата от карбамиден прах (до 12 mg/Nm?) и амоняк (до 8 mg/Nm?), което е под Нормите за допустими емисии на актуалната нормативна уредба – съответно 15 и 30 mg /Nm?;
- Изграждане и пуск на „Хидролизно-стриперна инсталация” за дълбока – под 5 ppm, очистка на отпадните води от амоняк и карбамид. Очистените отпадни води вместо на канал бяха върнати за оползотворяване във воднопаровата система на амонячните инсталации.
* Пазарно-обосновано и перспективно, защото:
- В последните години все повече големи и квалифицирани фермери търсят за употреба карбамида – като най-ефективен (несбиваем и с 46,3 % съдържание на азот) от агрохимическа гледна точка азотен тор. Вносът достига равнище от 130-150 х.т годишно, с тенденция за растеж;
- Реалистична е и прогнозата за износ на минимум 50-60 х.т. карбамид годишно в съседните ни страни от Балкански полуостров (Турция, Гърция, Македония, Черна Гора и Сърбия), които са дългосрочен нетен вносител на карбамид в количества над 800-900 х.т.
* Икономически целесъобразно, защото:
- Агрегираният разход на енергия за производство на тон амоняк (единствена суровина за производство на азотни торове) в ХИМКО до 1997 г. е била ~ 38,5 GJ/t, което ниво е с 8-10 % по-ниско от това на останалите производители на азотни торове в България, в т.ч. и през последните години.

В същото време енергийните разходи при производството на амоняк и азотни торове представляват 75-80 % от производствените разходи;
- За последните 10 години цените на внасяния от Русия природен газ в България и Европа са нарастнали ~ 3 пъти, а на ел.енергията – около 50 %. Само ХИМКО от торопроизводителите в България използва ел.енергия за задвижване на големите консуматори на енергия в производствения цикъл – въздушните и газови компресори, вместо пара – високо налягане, получавана чрез изгарянe на допълнително количество (~ 20 %) природен газ;
- Направените от нас финансови разчети и анализи при текущите за I –во тримесечие на 2011 г. цени на ползваните енергоносители (природен газ, ел.енергия, пара и вода) и на карбамида показват рентабилност над 7 %.
Комплексният анализ на посочените икономически аргументи убедително опровергава някои разпространявани голословни (или ангажирани!) твърдения, че при повишените цени на природния газ производството на амоняк и карбамид във Враца нямало да бъде изгодно и конкурентоспособно. Най-краткото и безспорно доказателство е, че НЕОХИМ и АГРОПОЛИХИМ продължават повече от 10 години след приватизацията да работят, печелят и инвестират в модернизация и развитие в условията на конкурентна на входа и изхода пазарна и икономическа среда, в т.ч. и като изнасят ~ 50 % от произвежданите азотни торове.
4. Необходими ресурси*.
     * Необходимото време (като срок) за извършване на РВР, подготовката на кадри и въвеждането в експлоатация на производствените мощности с капацитет 22,5 % е 8 – 10 месеца. Лимитиращи дейности се предвижда да бъдат: възстановяване на откраднатите медни токозахранващи кабели и елементи, вноса на специфични резервни части, диагностичния технически преглед и ремонта на реактора за синтез на карбамид, подготовката и издаването на Комплексно разрешително от МОСВ, подготовката на кадри.
     * Необходимата численост на персонала по трудови договори за РВР и за по-нататъшна експлоатация и техническа поддръжка е 550 човека, в т.ч. за експлоатация и техническа поддръжка – 77 %. Предвижда се ~ 2/3 от ремонтно-възстановителните дейности и ремонтните дейности след пуска да се извършват чрез възлагане на специализирани външни фирми.
     * Финансовите средства, необходими за извършване на цялостната дейност по РВР и пуск (без средствата за работна заплата на персонала по трудови договори и за енергоносители), са в рамките на 10 ? 15 млн.лв, в т.ч. ~ 85 % за ремонтни дейности.
     * Инвестиционната възвръщаемост на посочените еднократни финансови разходи при посочената по-горе рентабилност на продажбите от ~ 7 % е по-ниска от 3 години. По обичайните критерии за рентабилност в този сектор от индустрията такава рентабилност се оценява като добра за стратегическите инвеститори.
Логичен е извода, че разпространяваните твърдения, че „възстановяването на ХИМКО е неизгоден инвестиционен проект, защото струва много пари – няколко десетки милиона лева или дори 100 млн. eвро” са крайно необосновани. Такива твърдения са или плод на дълбока некомпетентност, или злонамерени – от представители или лобисти на търговски субекти, които са силно заинтересовани производствената дейност на ХИМКО да не бъде възстановявана, докато това стане и нецелесъобразно, и невъзможно. Например така наречения едър скрападжийски бизнес!
* Посочените количествени измерения за необходими ресурси са валидни само при условие, че в реализацията на проекта участват членовете на ПЕ, изготвил Анализа!

5. Ползи и заплахи.
* При възстановяване на производството на 180 – 200 х.т карбамид:
> Ще се разкрият ~ 550 нови работни места по трудов договор с дългосрочна и устойчива перспектива за работа. Отделно работи по обслужване на дружеството (строително-ремонтни, транспортни, търговски и други бизнес-услуги) – около 350 – 400 човека;
> Българските фермери и особено тези от Северозападен, Югозападен и Средния Север региони ще получават на по-приемлива за тях крайна цена най-ефективния (46,3 % N) азотен тор – карбамида, внасян в последните 9 години. А това е възможност за по-интензивно и рентабилно земеделие;
> Възстановеното (макар и частично) ХИМКО ще стане още един необходим „локомотив на икономиката” в Северозападна България. Заслужава си тази икономическа мярка да бъде заложена в изготвяната в последните месеци от Правителството „Програма за развитие на Северозападна България”!

* Евентуалните заплахи за реализация на проекта „Частично възстановяване на ХИМКО” се свеждат главно до следното:
^ Да се проточи (както е тръгнало) повече от 6 – 8 месеца стартиралата на 01.03.2011 г. съдебна процедура за „възобновяване на производството по несъстоятелност на ХИМКО” и свързаните с нея последващи „процедури и методи за осребряване”:
- или поради формално и неефективно участие в тези процедури на мажоритарните кредитори БУЛГАРГАЗ и НЕК,
- или поради недобросъвестно водене на делото от съответните съдебни органи.
При такъв сценарий е реалистично да се прогнозира/очаква, че кадровия потенциал, а по-късно и техническия такъв, ще се понижи под нивото на критичната маса за възстановяване;
^^Собствеността върху ХИМКО да се придобие за пореден (може би 5-ти) път от неудачен купувач, без необходимите ефективни гаранции за намерения и ресурсно осигуряване на инвестиции във възстановяване на производството.
* Логично възниква въпросът „Има ли днес потенциални стратегически купувачи на ХИМКО?”. Нашият отговор е: все още да, но с тенденция за намаляване с времето на инвеститорския интерес.

--------

В заключение: Практическата успешна реализация на проекта „Частично възстановяване на ХИМКО” е възможна при две съществени условия:
Първото: Че мажоритарните кредитори БУЛГАРГАЗ и НЕК и съответните органи по компетентност от Изпълнителната и Съдебна държавна власт най-после се окажат на висотата на значимия държавно-обществен интерес по делото и съдбата на ХИМКО чрез своевременни и ефективни действия;

Второто: Че в реализацията на проекта бъде своевременно привлечена преобладаващата част от членовете на Професионалния екип, пряко участвали в изготвянето на последните (2008 и 2011 г.) разработки „Оценка на актуалното техническо състояние и кадрови потенциал на ХИМКО и анализ на възможностите за и целесъобразността от възстановяване”.

10. 07.2011 г.


Инж. Д. МЕТОДИЕВ, дългогодишен началник цех, началник отдел „КИП и А“ ,
един от 1000-те кредитори на „Химко“ по трудово правни отношения:

- Ние сме обезверени за съдбата на „Химко“, защото досегашните собственици, след приватизацията, многократно са ни лъгали. Считаме, че ликвидацията на „Химко“ е последния реален шанс предприятието да бъде закупено от реален нов собственик, който да потърси знаещите и все още можещи специалисти и работници.
Възстановяването на „Химко“ чрез съответни ремонтно-възстановителни работи, от гледище на техническо състояние и остатъчен работен ресурс, е възможно и целесъобразно при капацитет 200 х.т. карбамид, т.е. - чрез пуск на изградените и пуснати след 1982 година амонячни, карбамидни и енергийни мощности. Вярно е, че са откраднати много медни кабели и тоководещи елементи и че са продадени много резерни части и съоръжения от складовете. Но повечето от тях се отнасят за старите (1968 г.) технологични инсталации, компресори и помпи. Ние, ръководителите на отдели по техническа поддръжка и ремонт, сме установили липсите и негодните съоръжения, комуникации и средства за измерване и контрол и сме предвидили тяхната доставка за ремонтно-възстановителните работи на V Реформинг, 7-ма карбамидна линия и свързаните с техния пуск енергийни мощности.
Необходимите финансови средства за РВР са 10-12 млн. лв., а времето за извършване на техническите прегледи, ремонти и технонадзорни изпитания – 8-10 месеца. За извършвавне на тези видове работи ще са нобходими около 200 работници и специалисти, като по-голямата част от ремонтните дейности по части строителна, механо и електроремонти и изпитания ще бъдат възложени на специализирани външни фирми, като например: „Енемона“
„Атоменергоремонт“, „К............“, „Химремонт“ и др. Във всички тях има много бивши работници и специалисти в „Химко“.
Макар и трудно, необходимият персонал за възстановяване и производствена дейност на „Химко“, при капацитет 200 х.т. карбамид, може да бъде осигурен при условие, че новият собственик ни убеди, че:
иска и може да осигури ресурси за възстановяване на производството;
бъдат изплатени дължимата ни част присъдени вземания от „Химко“;
бъдат предложени подходящи за труда ни възнаграждения.

Инж. СЕРГЕЙ ТОДОРОВ, началник „Карбамидно производство“ до 2003 г.:
-Целесъобразно е възстановяване на производството на карбамид чрез ремонт и пуск на Седма карбамидна линия, въведена в експлоатация през 1983 г. по технология на Снам Прожети, Италия.
Разходните норми на основните суровини амоняк , СО2 и на топлоенергия за нея са най-ниски. Освен това емисиите от амоняк и карбамид във въздуха и в отпадните води са по-виски от НДЕ след модернизацията на Гранулационната
кула и изграждането на Хидролизно-стриперната инсталация през 1994 г.
„Химко“ е необходим на Враца, защото ще осигури нови работни места за безработните и за младите хора.

Инж. АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ, главен механик на „Химко“ в последните 20 години:
- Световната практика показва, че при добра поддръжка и редовни ремонти подобни на нашите амонячни инсталации имат безопасен работен ресурс приблизително четиридесет години, а карбамидните – около тридесет и пет години. Нашите стари (от 1968 г.) инсталации са натрупали фактически работен ресурс 34 години, а новите (от 1983 г.) инсталации – Пети реформинг и Седма карбамидна инсталация и съответните компресори и помпи до сега имат фактически работен ресурс около 17-18 години. Нашият професионален извод е, че те имат още 15-20 години остатъчен работен ресурс, поради което тяхното пускане е технически възможно и ще бъде успешно. За извършване на ремонтно-възстановителните работи и бъдещите ремонти ще използваме преди всичко външни ремонтни фирми.

Доц. д-р инж. химик ГЕОРГИ ХРИСТОВ, бивш началник цех „Реформинг“ в Амонячно производство и над 25 години ръководител на развойната и проектантска дейност в „Химко“:

- От технологична и екологична гледна точка не е целесъобразно възстановяването и пуска на старите (1968 г.) амонячни и карбамидни инсталации. За тяхната модернизация са необходими големи капиталовложения.
Пети реформинг и Седма карбамидна инсталация са пуснати през 1983 г. по съвременни технологии и инженеринг. Те имат остатъчен работен ресурс над 15 години.
Енергоемкостта на амоняка от Пети реформинг е 38-39 GJH. През 1995-97 г. започнахме да реализираме технологичен проект на английската фирма Хъмфри Глазгоу с цел намаляване на енергийните разходи с приблизително 10 %. За съжаление след 1997 г. неговата реализация беше замразена, а след приватизацията оборудването продадено.
Производството на амоняк от Пети реформинг и карбамид от Седма карбамидна линия е екологично – емисиите от амоняк и карбамид са по-ниски от НДЕ.

ВЕНЦИ ГЕОРГИЕВ, икономист, дългогодишен (от 1992 г. )началник отдел „Икономика“ в „Химко“:
Възстановяване на производството на амоняк и карбамид от новите (след 1982 г.) амонячни и карбаамидни инсталации е икономически целесъобразно.
Пазарът го има - може да стигне в близките години до 200 х.т. Карбамид само за вътрешния пазар. Възможен е износ н съседните балкански страни (без Румъния) – 50-60 хил. тона.
Марката „Химко“ е все още добре приета сред потребителите. Произвежданият карбамид от „Химко“ е с добра рентабилност и при добро и професионално управление ще е достатъчно конкурентоспособен.






 


 


 


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM