Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

 

ЗА ВЛАДИКАТА ДЯДО КАЛИНИК - НЕЩО ЛИЧНО

На 11 март 2011 година, Негово Високопреосвещенство
Врачанският Митрополит Калиник навършва 80 години.

Като журналист и дългогодишен председател на Клуба на дейците на културата имах привилегията и ме осени щастието да бъда в близко човеколюбиво интелектуално общуване с Владиката дядо Калиник. По повод рождената му дата 11 март и радостната 80-годишнина ме облада мисълта да напиша тези редове. Притеснявам се, обаче, че няма да мога да „обхвана необхватното“.

През тази есен ще се навършат 37 години откакто Митрополит Калиник (със светско име Димитър Райчев) е на трона на Врачанската епархия. Едно трудно и ползотворно време, в което младият архиерей трябваше да доказва себе си като достоен следовник на Светеца и титан на Възраждането Св. Софроний епископ Врачански, дошъл в този край в далечната 1794 година.
Като проследим живота през годините ще видим какви доброплодни и благодатни са църковните и гражданските дела на дядо Калиник. С името му са свързани ярки и осезаеми промени: оживява се църковно-религиозната дейност, широкомащабно става строителството на църкви и параклиси, благоустрояват се манастирите. Черепишкият старинен религиозен комплекс се превръща в истински шедьовър сред 170-те манастири в страната. Със завидно старание и активност през последните зимни месеци Владиката вложи нови идеи и лично активно участва в оформянето на забележителен музеен кът с три уникални експозиции – за историята на светата обител, за Софроний Врачански и оригиналния кът на така наречената Вазова тераса. С особена страст и любов архиерея се зае преди години с възстановяването на списание „Духовно възраждане“. Личи безспорният му почерк в обособяването и дълготрайното съществуване на представителния епархийски хор, с впечатляващи високопрофесионални изяви у нас и в чужбина.
Впечатлен бях от осъществената богата висококултурна програма по време на юбилейното честване на 250-годишнината на Софроний Врачански през пролетта на 1989 година. Няколко дни гражданите на Враца преживяха незабравими празници на духовността. В подготовката и отпразнуването на голямото събитие Владиката се прояви като ненадминат организатор и човек с вроден природен талант, силна воля и борбен характер.
Без да изразявам личното си пристрастие, като човек бил близко до живота на Митрополията свидетелствам, че Врачанският владика е личност в драматичната и конфликтна деятелност на Българската православна църква. Инициативен и импулсивен, дръзновен и неспокоен, активен и изключително находчив, обаятелен, с впечатляващ физически красив ръст на човек даруван от природата и Бога, с бодрост и висок дух.
Дядо Калиник боготвори словото, което проповядва доброта и красота между хората и освобождава човека от омразата. В първите години на XXI век излезнаха от печат три авторски книги на Митрополита: „Обет и дълг“, „Предано служене на църквата в задъхано и бурливо време“ и „Ярко светило в родната история“.
На много и различни срещи съм бил с Владиката. Разказвал ми е, че е изпълнявал високоотговорни международни мисии в САЩ, Русия, Австралия, Ватикана, Гърция, Македония и в десетки държави на Европа, Азия, Африка и Латинска Америка. Възрадвах се на служението му в българската църква „Св. Стефан“ в многомилионния Истанбул.
В родното му градче Мъглиж го славят и боготворят. В своето „Малко Отечество“ той се чувства като истински стопанин и често споменава думите на Гео Милев „Мъглиж беше пръв...”
Изумявало ме е общуването му и познанството с толкова много политици, държавници, обществени и културни дейци, вярващи, обикновени хора.
Когато сме сядали на трапеза, при различните срещи или след църковни служби, той не чете молитва, ако не е сложен хляб. По думите на безсмъртния Айнщаин „хлябът е най-високото човешко постижение“.
Преди години изявеният богослов проф. Д-р Тодор Събев писа: “В съзнанието на мнозина дядо Калиник е запомнен с лювовта си към храма и неговото благолепие, с изрядното богослужение, сладкогласно и стройно пение на псалти и хористи,с обновяване на църкви и исторически обители, достойна защита на църковни и обществени интереси. Той ще остане известен с голямото си умение да устройва и развива епархията си с основните аспекти на църковната дейност на всякакво ниво и в сътрудничество с всички дейни епархисти: духовници и миряни, възрастни и младежи.
Църквата учи, че небето и слънцето са на всички хора. Нека тези природни сияния стоплят живота на видния наш архиерей и му вдъхнат още по-голяма вяра и сили за дълговечно служене на църквата и за просперитета и възхода на Отечеството ни!

Илия БОРИСОВ



 


 


 


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM