ЕНЬОВДЕН
Всяка година на 24 юни се чества старият славянски празник Еньовден. Същият ден източно православната християнска църква чества Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат.
Празникът съвпада с лятното слънцестоене и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило, с култа към него. На Еньовден празнуват всички с имена Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо.
Източните славяни отбелязват празника с традиционно нощно къпане. Задължително има и огън, който се прескача, а около него се танцува.
Билките имат най-голяма сила именно в тази нощ.
Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Сутринта, когато изгрява слънцето , то „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината. По изгрев трябва да се обърнем с лице към слънцето и през рамо да наблюдаваме сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина — ще боледува.
Народът вярва, че преди да "тръгне към зима" слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която ще има особена магическа сила. Затова трябва да се измием преди изгрев в течаща вода или да се отъркаляме в росата за здраве.
Която мома първа види слънцето на Еньовден - ще има пари и от здраве няма да се отърве.
Има поверие, че на Еньовден жени (баятелки, магьосници) отиват на чужда нива, събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един стрък - царят на нивата. Магьосницата откъсва правия стрък и го носи на своята нива или на нивата на този, който е поръчал „краденето“. С „царя“ тръгва плодородието на нивата.
Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ — за всички болести и за ,,болестта без име".
От набраните билки се правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството.
Билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка. Еньовденските билки се използват за лекуване на хората.
РекламаИНТЕРВЮ СЕВЕР 
НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"
ХОРОСКОП АРХИВ ВИДЕО
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"РЕКЛАМА КОНТАКТ С НАС 
ТЕМИ
