Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

 

АНТИЧНАТА СИМВОЛИКА

През целия си съзнателен живот се занимавах със старогръцката литература: и като ученик, и като студент, и като преподавател. Затова мисля, че доста добре я познавам и мога да извлека някои от най-ценните неща, на които тя е научила цивилизованото човечество.
Да почнем от самото начало. Още първата истинска литературна творба на древните елини - "Илиада" поставя един кардинален въпрос: За взаимоотношението човек - общество. Въвеждащите думи на поемата са за "пагубний гняв на Ахила, що докара мъки безброй на ахайци". Най-личният герой, съзнаващият, че без него гърците няма да победят, накрай сам е победен и се смирява (а преди това се обижда за незачитане с на- гради), връщайки се на бойното поле. Така Омир ни внушава, че обществените интереси винаги са над личните. Не случайно много по-близък до нас е другият главен герой в творбата - Хектор. Той приема двубоя с много по-силния от него Ахил, защото "едничък забраняше Троя", т.е., колкото и да му е мъчно за очакваната тежка участ на близките му, дългът към родината за него е над всичко.
От втората Омирова творба "Одисея" ще откроя стоицизма на едноименния главен герой и силната любов към него на жена му. Не случайно хилядолетия вече откак Пенелопа се е превърнала в символ на съпружеската вярност. А самият Одисей е автор на коня, с който е превзета Троя. От по- стъпката на "многомъдрий Одисей" латините (най-верните ученици и продължители на елинската култура) извличат сентенцията: "Timeo danaos, et dona ferentes." ("Бой се от гърците, дори когато ти правят подаръци.")
Сега за античните драми. Макар прикован на скала и търпящ ежедневни ужасни страдания, Прометей не загубва ни разсъдъка, ни гордостта си. На Океанидите, дошли да изразят състраданието си, казва: "Да, чуйте: исках, исках и така сгреших!" А за бившия приятел и настоящ свой мъчител Зевс, отсъжда: "Да, болест е, вродена на тираните, да нямат вяра в своите приятели." В символ на предател- ството към другаря и ласкателство към властимащия Есхил превръща друг свой персонаж - Океан. Чрез мъченицата Йо пък поетът ни внушава, че при тиранията страдат и опълчилите се като Прометей, но и обичащите Зевс, каквато е Йо. Т.е., есте- ството на деспотията носи на всички само страдания. Пък на "слугата на боговете" Хермес титанът заявява: "За твоята робия - запомни добре - не бих отстъпил моите страдания."
В друг символ на до- стойно човешко поведение се превръща Софокловата Антигона. Изпълнила погребалния ритуал към оня свой брат, който е воювал срещу града и затова е непочетен след смъртта си, тя се изправя твърдо пред властника Креон и му хвърля в очите: "Не роб е този, който падна - брат ми е." И още: "Но Хадес иска равенство за мъртвите." Ето я голямата поука: Каквото и да е сторил през живота си човек, със смъртта си изкупва всичко. Тук пак ще се позова на римляните. Те измислят сентентенцията: "De mortuis aut bene, aut nihil." ("За мъртвите или добро, или нищо.") А Антигона ни учи и на друго - че не инатлива горделивост ръководи действията й, а любовта: "Не за вражда - за обич съм родена." Съвсем различна (антиподна) поука извличаме от постъпката на друга героиня от античната трагедия - Медея, която за отмъщение към съпруга погубва децата си.
Накрая ми се иска да напомня за още едно поучение от старогръцка трагедия - "Едип цар". Онзи Едип, силен, умен, обичащ близките и съгражданите си, който узнава, че е живял без да иска в кръвосмешение с майка си и децата му са едновременно негови братя и сестри. Неволна жертва на сляпата съдба, Едип ни учи да не се самозабравяме и възгордяваме, когато сме на върха на щастието, защото всеки момент може да се сгромолясаме в бездната. Ето последните му крилати думи: "И не наричайте блажен човека, преди да е настъпил сетният му час."
Много още символи ни е оставила античната гръцка литература: майкоубийците Орес и Електра, самодръжците Уран и Кронос (а в такъв се е превърнал и техният син и внук Зевс), незаслужено пренебрегваните прорицатели Лаокоон и Касандра ... и още колко и колко!
Надявам се, че и с това, което припомних, показах защо литературата (в частност) и изобщо културата на древните гърци изгражда европейската (а и световната) цивилизация.

Димитър МАРКОВ


 

 

 



 


 


 


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM