Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

 

ПИСАНОТО СЛОВО - ХХ ВЕК

"Запитвали ли сте се защо буквите върху клавишите на една пишеща машина са поставени точно в този ред?...
Нека да наречем този вид клавиатура QWERTY, понеже така са подредени буквите от първия ред. Запитах се каква е причината за това подреждане и намерих отговора: първата пишеща машина е била изобретена от Кристофър Шолс през 1873 година, за да бъде подобрен краснописът. Възникнал обаче проблем: когато човек пишел много бързо, буквите се удряли една в друга и блокирали машината. Тогава Шолс измислил клавиатурата QWERTY, която принуждавала машинописците да работят по-бавно…
Повтарям: клавиатурата на пишещите машини и компютрите е проектирана така, че да се пише по-бавно, а не по-бързо, разбрахте ли?"

Любопитният текст е от романа на популярния бразилски писател Паулу Коелю "Вероника решава да умре". Действително първата пишеща машина, която има практическо значение за развитието на производството на пишещи машини е патентованата в САЩ от Кристофър Шолс на 23 юни 1867 г. От края на XIX век до появата на първото производство на персонални компютри, пишещата машина става едно от лицата на ХХ век. Още една интересна информация: последната компания, която произвежда пишещи машини - Godrej and Boyce в Мумбай, Индия официално прекратява дейността си само преди броени дни - на 26 април 2011г. Сега тези придобивки на цивилизацията стават предмет на колекциониране.
Първите пишещи машини се появяват в България чак през 1902 г. Тъй като кирилицата била напълно непозната за производителите, всеки от тях подреждал буквите върху клавишите както сметне за добре и затова всяка машина вървяла с машинописеца и никой не бил в състояние да работи с друга марка. Парламентът бил сред първите купувачи на пишещи машини и стенографите му се сблъскали с проблема. На 13 декември 1907 г. (по стар стил) е свикана първата национална конференция на българските машинописци. Тя заседава три пъти през три дни и накрая на 30 декември 1907 г. втора конференция приема "Обща българска знакова мрежа на българските пишещи машини", отпечатана в малка бяла книжка. Разпращат я на производителите и така се ражда подредбата БДС. Латиницата е почти еднаква на всички клавиатури, при кирилицата не е така. Руснаците имат друга подредба на кирилицата върху клавиатурата. Според наши специалисти българската е по-удобна. Те привеждат като доказателство факта, че на международни състезания по бързо писане българите винаги са превъзхождали руснаците.
Разбира се, днес пишещите машини изчезнаха, но техни наследници станаха компютърните клавиатури и принтерите. Всъщност първите матрични принтери са създадени по подобие на последните модели електронни пишещи машини, а клавиатурите следват подредбата на машините.
Стремежът ни при реализирането на настоящата изложба е чрез развитието на техниката да се докоснем до произведенията на нашите сладкодумци - майсторите на писаното слово и да преминем с тях през кръстопътния ХХ в. по родните книжни полета. Тя е своеобразно продължение на предизвикалата голям зрителски интерес организирана от нас изложба през 2010 г. "В ученическата чанта на прабаба", в която показахме старинни пособия за писане - дървената паникида и калема, гъшето перо и мастилницата, както и множество възрожденски и следосвобожденски издания. Пишещата машина е символа на писаното слово на ХХ в. Още преди да влезе в историята, като резултат от масовото навлизане на компютрите във всички свери на дейност, тя е музеен предмет с богато минало. Пишещите машини на големите майстори на словото, заедно с техните ръкописи са част от богати музейни сбирки и задължително присъстват в литературните къщи-музеи като един от централните експонати. В случая тя не е възприемана толкова като средство, чрез което въображението и словото се материализират, за да реализират творческата идея, а като онази магическа вещ, атрибут на магьосника - поет или писател, която реално го свързва с неговите читатели не само в настоящето, но и в бъдещето. Писаното слово, което остава…

"….Млади човече, натискай по-леко клавишите ми. Имай уважение към старица като мен, все пак съм на повече от шейсет години. …Родих се в един цех за сглобяване на детайлите. Работниците, които бабуваха при раждането ми, говореха някакъв непонятен за мен език, който ми приличаше на гласа на моята приятелка леката картечница, която се беше родила в същия завод. После научих, че се нарича немски. Чудно нещо - хората германци, а езикът им немски! Аз нищо не разбирах от него, защото по рождение съм българка и мога да пиша само на кирилица. Ние, предназначените за износ в България, бяхме само българки, нищо че ми окачиха табелка, на която пише "Райнметал".
Прототип на главната героиня в "Разказът на пишещата машина" на младия автор Кръстьо Йорданов е някоя сестра-близначка на нашия първи експонат. Антикварна машина "Райнметал Борсик", произведена в германските военни заводи по време на Втората световна война - 1942 г. Повече от половин век служи на общинските власти във Враца. Притежание на Община Враца. Въпреки възрастта си е в пълна изправност и работи безотказно!
Най-старите механични пишещи машини, които днес излагаме са на немската компания "Адлер", започнала производство на пишещи машини през 1889 г. Стогодишните антики са част от личната колекция на Борис Врачовски и антикварна къща "Ценкулов". Притежание на антикварната къща са и други два ценни експоната - "истинска американка" - "Роял" - безшумна, Кралски пишещи машини Ню Йорк, също от началото на ХХ век и интересният модел на фирмата "Зайдел и Науман" - "Идеал".
Чест за нас е, че можем да ви покажем още една стара дама с минало, притежание на читалище "Развитие" - гр. Враца на която е работел не един читалищен деец от началото на ХХ век, а до последните години преди да се пенсионира и незабравимият и обичан от поколения врачани библиотекар и председател на читалището Иван Докев. Част от архива му, съхраняван днес в читалището е изложен тук - писма до неговата учителка Елисавета Багряна, чернови на статии и разработки, по различни проблеми и различни области на знанието които и днес са изключително актуални - така популярната програма "Учене през целия живот" има своят предшественик в програмните негови четива "През целия живот човек е длъжен да се самообразова!" и "Читалището е призвано за доживотен университет". Разбира се може да видите броеве от гордостта на читалищните творци - вестник "Читалищно дело", излизал в периода от 1926 до 1944 г.
С удоволствие ви представям пишещата машина "Ерика 5" на немската фирма "Зайдел и Науман" - Дрезден (модел, произвеждан от 1933 до 1945 г.) на писателя Стоян Ц. Даскалов, която е част от постоянната експозиция на Регионална библиотека "Хр. Ботев", създадена през 2004 г. с лични вещи, документи и книги на писателя, дарени от неговата съпруга - поетесата Лиана Даскалова. В произведенията на нашия земляк оживяват герои и култови за града ни и околностите духовни и културни средища. "Улица Петропавловска", "Предшественикът", "Вода от манастира", "Път", "Мелницата Липовански", множество романи и повести, в които се разпознават личности и събития от историята на града и регона. Те са един "художествен" извор за миналото на родния край.
Пишещите машини на сърдечно и професионално свързаните с нашата библиотека поети Иван Пенев и Виктория Иванова, които са част и от днешната творческа бохема на града… Въпреки компютърното време все още не са излезли от употреба… Поведената от Ерато напевна мелодия от ударите на клавишите често изпълва лунните вечери на прословутите Врачански лозя… Като послание или като поредното откровение на поредното романтично поколение…
Можете да видите първата пишеща машина на легендарния врачански ежедневник "Отечествен зов", сега част от личната антикварна колекция на Борис Врачовски. Започнал да излиза като нелегално издание на Отечествения фронт през 1943 г. Въпреки, че е обявен единодушно след 9.ІХ. 1944 г. за "боен орган на партията" и е част от еднопартийната система за агитация и пропаганда на социалистическия строй, официален орган на Окръжния комитет на БКП, той е безценно богатство за краезнанието във Врачански регион. До ден днешен страниците му се разгръщат ежедневно от десетки читатели. Исторически, научни, статии, обзори и репортажи за строителство на емблематични за края обекти - АЕЦ Козлодуй, Химко, Двореца на културата и много други: животът на град Враца и областта, през погледа и "златните пера" на талантливи журналисти и фоторепортери. Регионална библиотека притежава почти пълно течение на вестника от легалния му период, подвързано в отделни томове, които поради честото читателско търсене са първи списъка за една бъдеща дигитализация на фонда. На тази машина са писани почти всички материали за вестника до 1986 г.
Спирам пред пишещата машина на дългогодишния редактор на вестника Марин Ботунски. Разтварям не без пристрастие страниците на литературно-художествен алманах "Околчица" - родил се от творческия кръг около притурката за изкуство и култура на вестника - незабравимата "Дъга" преди 31 години. Още един символ - "златното перо" на поети, писатели и журналисти от Враца, България и цял свят, посветено на Христо Ботев. Тук младостта и приемствеността вървят ръка за ръка.
Пишещата машина "Марица 13", произведена в българския завод за пишещи машини в Пловдив е притежание на журналиста Кирил Андровски, чиято творческа биография е свързана с множество местни и централни периодични издания - "Вечерни новини", "Отечествен зов", "Първа атомна", "Септемврийско дело", "Дума", "Антени" и "Кооперативно село". В последните години негово дело е познатият и чакан в цялата страна юбилеен вестник, издаван по повод второюнските тържества от Ботевския организационен комитет във Враца - "Ботев лист".
Чаровната кореспондентка на БТА във Враца Цветана Евгениева по време на своята журналистическа кариера сменя няколко пишещи машини. Тук сме изложили последната - тази, на която е написан в края на ХХ век ръкописът на "Шарената река на времето", престоял в "едно чекмедже 20 години" както споделя авторката, за да тръгне към сърцата на своите читатели преди броени дни. Използвам повода да честитя на г-жа Евгениева и от нейно име и името на Регионално краеведско дружество и Регионална библиотека да ви поканя на официалното представяне на сборника, което ще се състои на 17 май от 16.00 в малката зала на Регионален исторически музей.
Посветеният на журналистиката ансамбъл е допълнен от друг интересен експонат - личния фотоапарат на фотографа Борис Врачовски. Неговите запомнящи се фоторепортажи красят страниците на вестниците "Борчески Борован" и "Отечествен зов".
Показваме няколко пишещи машини, притежание на Регионална библиотека "Христо Ботев" - чрез тях в буквален смисъл е написана историята на културния институт и описани нейните книжни богатства, обединени в различни колекции, наброяващи 247 000 библиотечни единици. Отново произведена в Германия "българка" - механична пишеща машина "Оптима М10" от 1950 г. Тя е почти "връстница" на нашата библиотека, открита четири години по-късно. Тук са и пишещите машини на отделите "Краезнание" и "Изкуство" на които е написана първата книга от популярната поредица "Роден край" "Крал-баир" - легенди и предания от Врачанско. Това са различни модели на марката "Марица" - родно производство - Завод за пишещи машини гр. Пловдив.
Можете да видите фиши за традиционни каталози и картотеки, които днес са замразени поради електронната обработка на документите, извършвани с най-нов модел компютри Хюлет-Пакард, дарени по програмата Глобални библиотеки от фондация "Бил и Мелинда Гейтс". Тук сме показали и символът на прехода за нас - един от първите компютри, с които започна автоматизацията на библиотеката - "Правец-8", като и матричен принтер за размножаване на фиши. През 1995 г. са закупени първия компютър " Leo ", принтер и 7 модула на АИС "Библиотека" с модул "Машинен каталог", с които в отдел "Обработка" се поставя началото на първата база данни.
Броени години по-късно той вече е музеен експонат. Светът се променя с невероятна бързина, но остава едно - писаното слово: на хартиен носител или в електронен вид! Или и на двете?! Бъдещето ще покаже.

Искам да изкажа благодарност на нашите творци и съмишленици, които приеха идеята и донесоха своите дългогодишни приятелки - пишещите си машини и на домакина Милчо Петров, благодарение на когото библиотеката не изхвърли на вторични суровини тези антики, а ги запази, за да може днес чрез тях да ви разкаже историята си. Смятам, че изложбата "Писаното слово - ХХ в." е нагледно доказателство за изключителния резултат от едно добро партньорство на Регионалната библиотека, Регионално краеведско дружество и Антикварна къща "Ценкулов".

Калина Тодорова



 


 


 


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM