Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

 

СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ И ПОСТНИЦАТА
НА БИСТРЕШКИЯ МАНАСТИР
"СВ. ИВАН ПУСТИ"

Множеството познати и популярни легенди за свети Иван Рилски са част от култа към най-обичания и най-почитания български светец. Фактът, че легендите за него са свързани с определени географски реалии, изследователите обясняват главно със злополучните му стран- ствания, познати предимно от Народното житие, както и с разнасянето на мощите му цели пет века из разни краища на страната и извън нея.

Документираните и изследваните текстове образуват два основни цикъла - Софийски и Рилски. Публикувани са от Никола Фекелджиев в издадената през 1979 г. монография "Народни легенди за Иван Рилски". Проучванията в последните десетилетия на северните предели на Риломанастирското културно пространство и записаните фолклорни материали от Западно Врачан- ско и Монтанско дават достатъчно основание да бъде отчетен нов, трети цикъл - наречен "Врачански". В текстовете доминира сюжетът "Движение (летене) на светец (без глава) за пренасяне на святост".
Материалите, които ние събрахме в периода 2008 - 2010 г. от селища, разположени в непосредствена близост до Бистрешкия манастир "Св. Иван Рилски - Пусти (Касинец) - (с. Бели извор, кв. Бистрец и гр. Враца) - и от самия манастир не само обогатяват този цикъл с мотиви, но образуват ново сюжетно ядро, в центъра на което е темата за пребиваването и чудесата на свети Иван Рилски в Постницата на Бистрешкия манастир.

Легендата за пребиваването на свети Иван в Постницата на Бистрешкия манастир се появява през 70-те години на ХХ в. в местния периодичен печат (в. "Отечествен зов", Враца), съвсем лаконично предадена (в статия на историка Цено Воденичарски и художника Людмил Младенов) и в издадената през 1976 г. "История на град Враца", без да бъдат посочени източници.
По същото време (1972 г.), като оповестява резултатите от своето проучване на манастира, изкуствоведката Велда Марди-Бабикова (Институт за паметниците на културата) я цитира: "Северозападно от Враца, в ляво от шосето за Михайловград, високо в планината се намира манастира "Св. Иван Богослов" или "Св. Иван Рилски", наричан още "Св. Иван Пусти" или "Иван Касинец" от местността Касината (така се нарича тази част от Стара планина, разположена между Враца и Берковица). Според преданието тук се подвизавал Иван Рилски." Изследователката се позовава на сведения, получени от отец Инокентий, който живял в манастира "Иван Касинец" от 15 септември 1928 г. до 20 септември 1933 г и бил очевидец на освещаването му, състояло се на 16 септември 1928 г. под името "Св. Иван Рил- ски". В заключение тя изтъква: "Името на манастира "Св. Иван Касинец (Пусти)" е свързано с историята на първия български отшелник, национален светец Иван Рил- ски, косвено свидетел- ство за което са сцените от житието му в Постницата над манастира."
Тези и записаните от нас текстове можем да причислим към по-късните монашески легенди, създадени, за да се пре- хвърли святост към новоосновани или вече съществуващи, но ограничили (по една или друга причина) своята културна територия манастири. Повод за създаването на подобни текстове откриваме в пътя на процесията с мощите на свети Иван Рилски при последното им пренасяне от Търново в Рилския манастир през 1469 г. Според хипотезата на д-р Росен Малчев пътят на процесията минавал през манастира "Иван Пусти". В подкрепа на тази хипотеза можем да добавим и много пъти преповтаряните думи на историци, краеведи и изкуствоведи, че още през ХV век, според предание, манастирът, наред с името "Иван Богослов", получава името "Иван Рилски" както и фактът, че в последвалите десетилетия и особено първата половина на ХVI век той не само е възстановен и обновен, но и процъфтява, радвайки се на ктиторска под- крепа.
Друг повод за създаване на легенди за пренасяне на святост са мно- жеството възстановявания на светата обител след разрушения и за- пуствания, особено това през 20-те и 30-те години на ХХ век, когато е осветена с името "Свети Иван Рилски". В нашите теренни проучвания голяма част от информаторите се позовават на думите на монаси от манастира (живели тук в различни години), които, водейки ги до Постница, разказвали легендата за това как "лежал" в нея "свети Иван" и после отишъл в Рила. Сведенията ни дават възможност да определим и проследим един от основните пътища на поддържане и разпро- странение на легендите за рилския светец - чрез монашеството.
Разполагаме с дванадесет теренни записа, снети от дванадесет информатори - пет от град Враца, три от Бистрешкия манастир, един от Бистрец и три от село Бели Извор. В пет от тях се повтаря най-общо разказваната легенда за това, че в Постницата лежал някога не друг монах, а именно свети Иван (според едни - Рилски, според други - Пусти, според трети - "те са един и същи"). Интересен е вариантът на легендата, който ни разказва 78 годишната информаторка (Спаса Филипова Василева) от съседното на манастира село Бели извор, наречен от нас (според възприетата традиция на наименоване на легендите за светеца) "Първа белоизворска легенда за свети Иван Рилски". Според нея Постницата (скалата) сама се отворила, за да излезе св. Иван след четирийсет- дневно пустиножител- ство. В още няколко предания тя дава ценни сведения както за живота на манастира след 1944 година, така и за някои традиции и вярвания, свързани с него - "харизването" на деца "за живот и здраве" на св. Иван, брането на билки за здраве на добитъка на Светлия Петък и др. В легендата, разказана от монаха в манастира (дядо Антоний) се съдържат любопитни допълнения и по- дробности за живота на светеца - например, че се хранел с трева и живеел в Постницата сред дивите зверове - мечки, вълци, лисици, сърни идвали при него "смирени, смирени…". Отишъл си оттук тайно през нощта, за да не го видят хората. В неговия разказ свети Иван Рилски е смирен постник-лечител, който се подвизавал на много места. В легендата от Бистрец също са разказани някои подробности от пребиваването на светеца в Постницата. Един от текстовете, записан от работник, взел участие в последното възстановяване на манастира, съдържа любопитни твърдения за това как около Постницата на св. Иван и днес "се навъртат" множество диви зверове. Следва разказ за намерен от него млад - три годишен сръндак. В разказа пък на манастирския пазач се споменава, че след като прекарал четиридесет дни в Посницата, свети Иван заминал оттук на магаре, отбил се в "някаква" църква в Софий- ско и оттам отишъл в Рилския манастир. По-обстойно внимание за- служават и текстовете, в които Бистрешкият манастир е представен като умален модел на Рилския, където също има пещера-постница и място, през което се провират "за здраве" и за да узнаят дали са грешни, разположени в близост до извор. Друга тема в записаните от нас наративи е тази за "лековитата вода" в Голямата пещера - традиционните методи за водолечение и климатолечение, практикувани на територията на манастира.
В записаните от нас легенди главен герой е свети Иван (Пусти, Рилски) - чудотворец, маг и лечител, а чудото е доказателство за неговите свръхчовешки, висши качества и действителната връзка на постника-пустинник с Оня свят и Бога. То е свидетелство за присъствие на божественото и в същото време проява на неговата свръхестествена сила. В резултат на чудото и пребиваването тук на светеца тези качества придобива и мястото. Най-важното, според нашите информатори, е допира на свети Иван Рилски със скалата, обитаването й (точно от него, не от друг монах), което прави мястото сакрално: място, където близостта между световете, "установена" в мига на чудото, продължава от този миг насетне - "докато свят светува".
***
Запустван загадъчно и многократно възстановяван, Бистрешкият манастир все още е изпълнено с тайнственост и божествени послания свято място за богомолците и "едно от най-любимите места за планинарите". Това се дължи не само на природните дадености на местността и на богатата история и култура на светата обител, но до голяма степен и на името, личността и силата на нейния патрон, на живата легенда за пребиваването тук на свети Иван Рил- ски, на култа към него - "За българите от Средновековието и Възраждането рилският светец е не само един канонизиран и наложен от църквата светец, а местен, български Христос. През вековете той придобива онова, което нито един от църковните дейци и ересиарси не може да получи - вековната обич и почит на "…единородния му български народ".

Калина ТОДОРОВА

 


 

 

 



 


 


 


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM