Протестът - различни погледи
КОЙ ОРГАНИЗИРА ПРОТЕСТИТЕ?
Законният и мирен протест в столицата е на път да тръгне в "друга посока", да бъде яхнат, исканията - пренаписани, за да обслужат нечии не само партийни интереси.
Миналата седмица бе блокиран булевард "Брюксел", пътят за летището, а после щастливите "млади, красиви и богати", кактко нарекоха участниците в протеста, опитаха да спрат премиерския кортеж. Медиите отбелязаха, че демонстрантите "пляскаха във възторг, че мисията им е успяла". Протестът им не бил организиран от никого. Ей така - тръгнали. Не стана ясно как на "неорганизирания" протест е присъствал фоторепортер на столичен вестник, както и съпругът на доскорошната пиарка на Министерския съвет на служебния премиер Ивет Добромирова! Писаха медиите, че Добромирова била назначена на този пост от Росен Плевнелиев. Добромирова по-рано е активен участник в кандидат-президентската надпревара на страната на Плевнелиев.
Живата верига пред жилището, в което живее премиерът Пламен Орешарски, е организирана от хората от същия кръг. Там е и съпругът на Добромирова Румен Петров, брат на Бойко Василев, водещ на "Панорама" в БНТ. Той също е "млад, красив, богат", бивш консул в Лондон. И гласовит - вика "Оставка".
Ивет Добромирова, писаха и информационните агенции, "дирижира мнението на протестите пред Министерския съвет и по телевизиите". Служителка в частната й пиар агенция Зорница Миткова, "млада, красива и богата", е вклинена да говори от името на демонстрантите в "Лице в лице" на откровено привързаната към протеста Би Ти Ви. Тя "е определяна и като пиар на "Типинг пойнт"", "основният гръб на олигарха Иво Прокопиев". А правителството има "неблагоразумието" да предприеме мерки за сваляне цените на тока, и по този начин "ощетява" Прокопиев. На протестите в дъждовните дни се видя Галя Прокопиева, съпругата на Иво Прокопиев - също "млада, красива и богата".
Пък ние си мислим, че народът от мъка пие сутрин кафе пред Народното събрание, а вечер от глад и мъка върви със знамена, деца и домашни любимци по улиците между Министерския съвет, Народното събрание и Орлов мост. Ние, от другата България - дето не върви по жълти павета, а по дивите пътища на Северозапада…zovzaistina.com
СОФИЯ НЕ Е БЪЛГАРИЯ!
. АЗ НЕ СЪМ ОТ "КРАСИВИТЕ И УМНИ" ПРОТЕСТИРАЩИ, АЗ СЪМ ОТ "ПРОСТАЦИТЕ":
ОБЯВЕНИЯТ "РЕФОРМАТОРСКИ БЛОК" Е БЕЗПРИНЦИПЕН СБИРОТАК, ЧЕ ПРИЛИЧА НА ЗОМБИ!
08.07.2013 / 9:42 ч. afera
Надявах се на силна дясна партия и силен десен блок - нормална държава не може да съществува без силно дясно, точно както не може и без силно ляво, и силен център! Обявеният "Реформаторски блок" е такъв безпринципен политически сбиротак (ДСБ, Кунева, Касим Дал и Корман Исмаил с подкрепата на Ердоган, Зелени и някакви неизвестни ми Синьо единство), че прилича на зомби, сглобено от няколко бивши живи организма… Майната му, ще си живеем в тиня, а аз искам да емигрирам в "Хогуъртс" - там поне злата сила е една и си има име !
Открай време не ми понася Явор Дачков, ама като е прав - прав е !
Истина е, че в огромната си част хората се дразнят от този (вече) фризиран протест. Истина е, че това не е протест, а фино дирижиран реваншизъм - не 20 дни, а 100 дни да протестират 20 000 души в София, това не променя резултатите от изборите. Щото отидем ли на предсрочни избори, повече от 2 000 000 гласували на 12-ти май, също имат правото да протестират, че заради тези (примерно) 20 000 хиляди протестиращи в София, не е зачетен вота им. Вот, даден на легитимни избори.
Новите сини влизат в коалиции, от които срам да го хване човек, и вместо да градят структура, се занимават с глупости. Предсрочните избори сега ще навредят най-много на тях.
А хватката с употребяването на младежкия ентусиазъм за лични цели го гледаме (поне аз) за трети или четвърти път. Болно ми е за приятелите ми, които са на протестите, и които искрено вярват в идеите си - защото познавам самоомерзението на момента, в който осъзнаят как са използвани.
Та си мисля следното - щом протестите не преминаха в национални, и щом вече 20 дни няма улични барикади, палки, водни струи, обърнати коли и строшени витрини (да пази Господ, ама протестите винаги преминават в това - ако са протести, това е логиката на масите срещу властта), време е партито да приключи. С балони, хепънинг, китари и прочие, не се сваля власт. Власт не се сваля без водеща политическа платформа, без лидери, без програма, тактика и стратегия. Без конкретни отговори за "после"-то. И екипи за реализирането им.
София не е България, колкото и да звучи еретично!
А ако уличните протести искат властта, да вземат за начало да прочетат ръководствата на класиците (Ленин, Робеспиер, и още много) как се прави революция. И каква цена се плаща за това също. И ако могат да я платят, тогава да го направят. Щото какво е това - протестираме 3 часа, после отиваме да пием в кръчмата… стана малко като на браилски хъшове работата.
Аз не съм от "красивите и умни" протестиращи. Не мога красиво да крещя "Бойко курво", "Станишев гей", "Червени боклуци" и още такива поетични протестни фрази.
Аз съм от "простаците", които предпочитат истината на барикадите.
Другото е снобария.Ирена Андреева
Петьо БЛЪСКОВ:
ПРОТЕСТИТЕ СА ОРГАНИЗИРАНИ
ОТ "ТИПИНГ ПОЙНТ"Политико-иконимическата група, която издигна Плевнелиев и Дянков, създава нова синьо-зелена партия с люспи от ГЕРБ. Протестите са политически и цяла София знае, че те се дирижират от една политикономическата група, която е архитект на провалилия се кабинет "Борисов". Те дърпат конците задкулисно. Този протест от самото начало е политически и всичките опити да бъде опакован в розово или в топли полуромантични, полулигави дрешки, не издържат. Във всеки протест има романтика. Без нея не става. Но цяла София знае, че протестите са организирани от "Типинг пойнт". Много ми е интересно защо всички си мълчат.
Политикономическата група е създадена за политическо инженерство и включва Цветелина Бориславова, Иво Прокопиев, Светльо Божилов и Иван Кръстев. Божилов е бивш съдружник на Прокопиев в една банка от близкото минало. Кръстев пък е политолог, но си живее във Виена. Никой не пита откъде са му парите. "Типинг пойнт" е продуцент на правителството на Борисов. Проектът го правят 5-6 години. Те са проектантите и на кабинета му и изобщо на Бойко Борисов като политик. Провалиха се и сега трябва да поправят грешката си, защото се отчитат пред други хора, които се намират на Запад. Това са едни тръстове за влияние, които са маскирани като организации за подпомагане на граждански движения, които са разпознаваеми на протестите.
Най-ясната физиономия на протестите са т. нар. неправителствени организации. Говорим за диалог, но защо тези хора се изнесоха от преговорите. Не мога да ги разбера. Знаете ли кой държи европейските пари, които финансират НПО-тата? Оператор е институтът "Отворено общество" на Джордж Сорос. Една американска организация контролира парите на ЕС, които трябва да получават българските НПО-та. И точно тези организации отказват диалога. Може да ги видите на площадите. Ето как чрез тях се влияе на политиката в една държава. Всички говорят за задкулисие, но никой не обелва и дума за това реално задкулисие.
Когато революцията няма байрак, изтича в гората. Виждаме, че тези протести нямат физиономия. Исканията им са противоречиви. Нормално е да се събират техните представители да решат какво точно искат и да си внесат предложенията в парламента. Протестиращите обаче отказват диалог. Техният протест е чисто политически.
Бойко Борисов да не се прави на мушморок, а да отиде в парламента, защото десните не са представени в Народното събрание заради него.
Президентът Плевнелиев е една от основните фигури на "Типинг пойнт". Другите в правителството на Борисов бяха Симеон Дянков, Николай Младенов и Трайчо Трайков. Те са семейни приятели с Прокопиев. Никой не говори за фактите, а се гледа само пяната. А кой я разбърква, излиза, че няма значение. Подготвя се нов служебен кабинет начело с Огнян Донев, който да проправи път на бъдещата нова сила в парламента - синьо-зелена партия, която да е водеща в следващото Народно събрание.Георги Н. НИКОЛОВ
ОТНИКЪДЕ ВЗОРЪТ КОНСЕНСУС НЕ ВИДИ…
От февруари насам, когато бяха първите протести на "Орлов мост", България прилича на гневен кратер. Който все се мъчи да изригне конкретни резултати за политическото ни и икономическо оцеляване. Ала в последния момент загадъчно се сецва в кръста и бълва само пушеци, прах и неприлични звуци.
Страната отново чу определението "червени боклуци" и разбра, че комунистите трябва да се заточат на връх Бузлуджа. След грандиозния изборен провал сини таласъми хукнаха ин витро да баят на нов партиен организъм. За жалост - така накокържени един срещу друг, че вместо политическа сила правят основно сеир на безработните у нас. Които, ако все още имат ток, превключват унило телевизионни канали. Дано чуят, че някоя партия се е сетила и за тях. Обаче, има още много да превключват. Най-вероятно: до припадък…
Халът на безработните, сред които младежката безработица е 40%, а тази на 50 и повече годишните никой не знае, е най-последен дерт на политическите наглеци у нас. Парламентарно избраните копроними имат основна цел да останат в Народното събрание. И да изпълняват послушно заповедите на онези, които ги пратиха там след уж честните и демократични избори. След грандиозния гаф с Делян Пеевски БСП и ДПС още се почесват, дето най ги сърби - под кръста. Защото отпушиха масовия гняв за разнородни недоволства, протести и искания. Впрочем, доколко гневът е масов, може да се спори. 25 хиляди - 35 хиляди протестиращи, основно в столицата и тук-там из страната, още не е лицето на цял народ. Столичани не са единни в исканията си. Едни настояват за избори веднага. Други - правителството да продължи работа. Сградата на Парламента е замервана с домати, всяка сутрин пред нея се пият кафета и се крещи "оставка!". Издигат се умнички, иронични плакати. Но цялото начинание започва да приема облика на безкраен хепънинг. С много дървени философи пред телевизионните камери, с много самозвани лечители на държавните язви и с много платени отрицатели на ланшния сняг. Които, срещу 30 лв. на ръка и парче пица поддържат духа на демокрацията. Преди полицията да ги хване за яките като явни провокатори. Пред всички протестиращи "за" и "против" предсрочните избори не стои един едничък въпрос: "Какво реално става в държавата и какво ще стане с нея утре?" Защото е труден, нелицеприятен и е по-лесно да се крещи, вместо да се мисли. Още по-трудно пък: да мислим обединени, загърбили собствените си предпочитания пред общото благо. Българските партии дават най-фекален пример как трябва люто да мразим инакомислещия - до сетен дъх, до сетен изборен глас и до сетен бащица-монопол. Пък след нас идвал потоп? Голям праз - нека другите се давят…
Депутатите от партия ГЕРБ не влизат в заседателната зала. Верни на пубертетския си нрав, тропат с крак и поставят условия: "Да се отнеме имунитета на Волен Сидеров!" БСП да им се извини за незнам какво си. Избори веднага, най-късно: наесен. И оревават Европа колко лош е Сидеров, че дал гласа си в името на националното разбирателство. Забравяйки, че благодарение на "Атака" в миналия парламент направиха мнозинство и дълго време си прокарваха лобистките закони. Сам шефът на "Атака" пък се появи в парламента с пистолет и палка, зовящ за арести и гражданска война. В БСП страстите кипят и вътрешнопартийната опозиция срещу Сергей Станишев е факт. Още една погрешна стъпка ще срине столетницата - тя е превърната чрез неумело ръководство в истукан на глинени крака. Министрите й в правителството на Орешарски няма да успокоят духовете с мимолетни социални придобивки и щедри обещания в бъдеще време. Лакомията на ДПС за областни управители докара безкрайни протести в Пловдив, Благоевград и в други места на страната. Колосът на мисълта Росен Плевнелиев пък се изтъпани пред нацията със слово, че не е против предсрочни избори. С което наля вода в мелницата на ГЕРБ и доказа, че им се отблагодарява за президентския пост. Вдъхна нови сили и на Сидеров в мечтите му за президентски импийчмънт - подписката вече си върви. Не стоят мирни и ампутираните от Парламента партии. Тяхно оръжие са пълчищата социолози, политолози и пр. дърдоролози. Говорещи за нов Изборен кодекс. За революция, за национални промени след 5-6 години, за пренареждане на политическия пъзел. И зад завесата - за тлъстия си юдински хонорар. Ако трябва да обобщим: говори се много, на различни политически, управленски и граждански седянки. Прахът, хвърлян в очите на обикновения човек не се икономисва и отникъде взорът консенсус не види. Всеки е срещу всеки, опонентът безспорно е продажник и скрит агент на ДС. А ние можем само да констатираме като факт реченото от бай Ганьо: "На маймуни ни обърнахте, маскари с маскари!" Това не променя отдавна лъсналите като з…к истини, че нито една българска партия не разбира проблемите на народа и не може да говори с неговия език за неговите болежки. Нито я интересуват, нито случайно знае как да ги реши, нито възнамерява да се главоболи. Старите партии са компрометирани тотално, а зад родените с клизма нови формации надничат познати монополни мутри. Нищо различно под българското слънце. И да има следващи избори, те ще са пак за познатите, втръснали, нагли играчи. Кръгът се затваря и реални промени не се предвиждат. Няма как, няма откъде да дойдат нови лица. Политиците са сериозно загрижени, но не за България и не за избирателите. А защото има какво още да се цица от държавните богатства и защо друг да ги лапне, а не аз? Загрижена изглежда и прокуратурата как да заспи на старите си лаври. След като вдъхна толкова надежди за нова законност и прозрачно правораздаване е време за тиха почивка. Виновните политици ще бъдат наказани с мъмрене. Българският Наказателен кодекс е правен във фабрика за локум и може да се разтегля в съдилищата според клиента. За едни е майчица рождена. Други пък кара да наизустят прозрението на стария Славейков: "Нямаш ли си ти парици, ти си просто диване и какво ли още не." Иначе казано - всекиму своето. Така било е и ще бъде, и днес мъдруваме: в къщи, пред яловите бюра по труда и докато крадем в потайна доба кокошките на съседа. Така де, политика, политика, но гладно не се стои. Някъде по света това се нарича "битова престъпност", ние пък - "оцеляване по български". Пък и не сме учили чужди езици…
За да оцелеят и белким някой ги чуе, зеленчукопроизводителите в Сливо поле, Харманли, Любимец и в други китни селища на родината практикуват утвърден вече национален спорт: хвърляне по асфалта на сочни домати, зрели дини, ароматни пъпеши. Из въздуха пък - откровени, непримамливи сексуални закани към близките на управляващата върхушка. Девизът е: "Тази година хвърляме домати, другата - гранати!" Спартакиадата, както всяка година, е в чест на нелегалния зеленчуков внос от Гърция, Турция и Македония. Стоките са доказано некачествени, но на дъмпингови цени и са предпочитани по уж контролираните борси и пазари. Естествено, на митниците никой нищо не е видял и комисионни не са раздавани. На смъртен одър е животновъдството, птицевъдството, млекопроизводството. Ако се дрогираме, бихме вярвали на обещанията на земеделския министър българската селскостопанска продукция да заеме полагащото й се място по сергиите. Но за жалост не дишаме лепило и знаем, че това са приказки. Както измишльотините за борба с контрабандата и сивата икономика. Както хрумките за възраждане на българското село. Сега у нас има 5000 села, в 200 от които не живее нито един човек, а в малко над 300 - само по десетина библейски старци. Те няма какво да възраждат, освен спомени за Адам и Ева. В селата е вече чудо да има осигурен дневен превоз до града, да има лекар или фелдшер и редовно снабдяване. В голяма част от тях функциите на полицията, но със знак минус, са поети от ромското "малцинство". Наричано поетично в официалните доклади "неизвестен извършител". А какво става в градовете? Ако трябва нещо да се отчете като увеличаващо се, това е лавинообразната безработица. Нараства и сестра й - битовата престъпност. Извън тях впечатлението е за обща социална апатия, неверие в правителствените и политически брътвежи, нито в системно реанимираното, но все не идващо светло бъдеще. Няма практически никаква икономика, нито в тоя хаос - чуждестранни инвеститори, нито даже картичка от тях. Няма и да има, знаем го всички. Ние, защото няма вече как да ставаме още по-бедни. Ония отгоре пък - защото искат да отдалечат с думи предстоящата човешка, жестока разправа с тях. Защото истинският бунт е не по жълтите столични павета и не в тънката ирония на интелектуалци-сладкодумчовци. А в провинцията, където вече не се диша от откровен феодализъм, общинарска семейственост, липса на работа и всякакви перспективи, от концлагеристко здравеопазване… и от желание за живот. Самоубийствата нарастват, но започва да ни изгаря желанието и за лична мъст към ония, които ни докараха дотук и продължават да ни тикат главите в смрадливите си обещания. Кой ще спре народните тълпи след месец-два? Кой ще изправи срещу им полицията и липсващата армия? Кой първи ще пролее кръвта им, защото дълго преди това се е подигравал със страданията им и с молбите за нормален човешки живот? Избори до дупка ли? За кого, в чия изгода, пак за партиите ли? Или разправа с монополите и с политическите им пройдохи днес, за да се събудим спокойни и ведри утре? Всеки избира сам за себе си. Но "простият", безликият, мълчаливият народ е все по-наясно със себе си, от какво има нужда и как да го постигне. Времето ще покаже кой е бил прав. А до есента никак не е далече…"Литературен свят"
ЛЮБИЦА КУЛЕЗИЧ И "ТИПИНГ ПОЙНТ" -2007.
ЛЮБИЦА КУЛЕЗИЧ И РОЖБАТА НА "ТИПИНГ ПОЙНТ" - БОЙКО БОРИСОВ - ДНЕС09.07.2013 / 9:52 ч. afera
Днешната гаулайтерка на Бойко Борисов, Цветан Цветанов и изявяваща се като "водачка" на протестите на "интелигентните", протести, които охотно се овладяват от прокопиевци и от компанията на "Типинг пойнт" на Кръстев и Цветелина Бориславова - водещата Любица Кулезич през 2007 година е публикувала във в. Монитор статия, в която се пита какви чудовища може да роди "Типинг пойнт".
Публикуваме я дословно днес, във времето, в което Любица Кулезич е личната пропагандна машина на рожбата на "Типинг пойнт" - Бойко Борисов и "проекта" ГЕРБ:
"По идея на Цветелина Бориславова, Иван Кръстев, Светослав Божилов и Александър Божков стартира Проектът "Типинг пойнт"
Лидери в "Глобална България" създадоха фондация с името на US-теория за контрол над обществените настроения
Учредители на фондация "Типинг пойнт" са Светослав Божилов и Цветелина Бориславова, Иван Кръстев и Александър Божков.
Като всички фирмени регистри и българските приличат на лабиринт, натъпкан със занимателни фактологически джунджурии.
Сред хилядите имена на фирми и собственици внимателното око ще открои например името на една фондация, основана съвсем наскоро през ноември 2005. Заглавието й е английски израз, изписан обаче с български букви. Звучи странно, като название на секретен военен обект "Типинг пойнт". Но в свободен превод словосъчетанието значи нещо като "повратна точка" или "точка на кипене".
Основателите са четирима и комбинацията от имена също e интригуваща. В очите се набива една от ключовите фигури във финансирането и развитието на неправителствения сектор у нас политологът Иван Кръстев; изпълнителният директор на СИБанк Цветелина Бориславова, (известна още и като приятелката на софийския кмет Бойко Борисов); прокуристът на същата тази СИБанк и председател на "Клуб 10? в СДС Светослав Божилов и Александър Божков, също член на елитния син клуб, както и стожер на икономическата експертиза за "Раковски" 134.
Първите трима са сред водещите фигури на сдружението "Глобална България" Цветелина Бориславова стана негов координатор, а Божилов и Кръстев бяха сред неформалните лидери на инициативата, в която участват и други едри публични и корпоративни силуети.
Каква ли цел е събрала този атрактивен квартет, чиито финансово-политически връзки водят към различни кьошета на десния политически център: и към юпи-лагерите в НДСВ, и към въжделенията за спасение на СДС чрез лидерството на Петър Стоянов, и към опитите научно да се обоснове новият популизъм? Наименованието на някакъв таен проект
ли е "Типинг пойнт" и до какво ли би довел той?
Ироничните интонации на бившия вицепремиер Александър Божков охлаждат всеки опит за конспиративност: "Типинг пойнт" напоследък е любимата книга на Иван Кръстев, нещо свързано със социалната психология", казва Божков. "Видях я и на бюрото на Светльо Божилов. Но още не съм я прочел. Само бръкнах в интернет да разбера поне малко за съдържанието, но така трудно може да се схване същността в дълбочина."
По-нататък разказва сбито и дори прозаично за целта на новата фондация: да участва чрез собствено финансиране в реализацията на големи международни проекти, изследващи развитието на различни европейски региони. Нещо, така да се каже, с геополитически, а не с местен привкус. При това не да се смучат пари от донори, а да се влагат в съвместни разработки. Божков допълва, че първоначално амбициите на българската фондация "Типинг пойнт" са били по-големи: за собствен офис в София със собствен състав и прочие.
Но намеренията се посвили, след като Кръстев завел Божилов и Бориславова в Щатите, представил ги на важни хора от фондове като "Джордж Маршал" и "Форд". След любезните сондажи се оказало, че принципните съгласия ги има, но конкретните реализации се отлагат във времето.
Всичко това звучи трезво и някак обикновено.
Какво лошо, че фондация като "Типинг пойнт" би фокусирала усилията на няколко души за цели, коригиращи клишираните представи за политическо качество? Щом като политологическият кръг около "Отворено общество" се събра на Боровец да бистри плюсовете и минусите на популизма, значи търсят се не само нови лица, но и нови печеливши политически идеи.
Това все пак ще стане ясно, ако бъде задействан реален проект с марката "Типинг пойнт". По-интересно е обаче какво точно се крие зад обозначението. И защо то вълнува въображението?
Отговорът заслужава внимание. Поне за да измерим в духовни километри разстоянията, които ни делят от интересите на западния интелектуален каймак към механизмите на обществените процеси.
Защото "Типинг пойнт" е именно това: завладяващо изследване за невидимите страни на явлението, наречено от автора "социална епидемия". А създателят на страшно нашумялата, както се оказва, теория за "Типинг пойнт" е Малкълм Гладуел. Той е в екипа на престижното списание "Ню Йоркър". Преди това е бил колумнист по здравни и психологически теми за "Уошингтън поуст" и шеф на бюрото на вестника в Ню Йорк.
Когато през 2000 г. излиза първото издание на книгата му, почти се случва онова, което е разнищено в нея: нещо като зараза.
Тя тръгва чрез мълвата и други форми на съвременната комуникация като форумите и постингите в интернет, например. Или като внезапно пламналото начинание да се снабдяват библиотеки из целите Щати с поне един екземпляр на книжното тяло. Или като спонтанното сформиране на малки работни групи от хора, ангажирани в една и съща професионална сфера със задачата да раждат идеи, които могат да придобият епидемиологичен характер чрез възпроизвеждането на модела "типинг пойнт".
Гладуел го описва толкова убедително и атрактивно, че става невероятно популярен. Започват да го канят за лекции и срещи из цяла Америка. Издателството "Литъл, Браун и Ко" пуска втори тираж през 2002. Влиянието на Гладуел се разпростира до най-елитните политологически и бизнес среди, където книгата става настолна.
Ключът към изследването му е крилатата фраза: "Как малките неща могат да предизвикат голяма разлика". Гладуел се заема с уж непосилната задача да схване, анализира и опише скритите пружини на привидно необясними и внезапни изблици на масови обществени увлечения. Той борави с огромна фактология. Свободно се придвижва из лабиринта на необичайни събития, разхвърляни из цялата история на Америка: от войната за независимост до модерността. Изключително интригуващо сумира факторите и условията, способни да преобърнат обществените настроения за шеметно кратко време. И да развихрят вълна от популярност.
Защо например обувките с марката "Хъш пъпис" се изстрелват на върха някъде в средата на 90-те и известността им тръгва подобно на грипна инфекция? Преди това пазарната им реализация е била едва 30 000 чифта на година. Мениджърите са подготвяли фалита на компанията. През 1995 обаче "Хъш пъпис" за нула време стават хит с продажби от 450 000 чифта.
Как може да бъде описана онази мистериозно критична точка, след която през 1992 криминалните престъпления в Ню Йорк сити рязко спадат с цели 64%? Десетилетие преди това престъпността в града е на рекордно високи нива с над 2000 убийства средно на година и с над 620 000 сериозни престъпления?
Кое обуславя факта на изключителната заразителност, с която дълги години се ползва детското тв-шоу "Улица Сезам"? Та нали намерението на продуцентите и на екипа от психолози е било просто да научат децата от предучилищна възраст да четат. "Инфекцията" обаче пламва, обхваща цели фамилии и хора от различни поколения.
Накратко, с каквито и странни явления да ни среща Малкълм Гладуел, той извежда трите правила на социалната епидемия: законът на малцинството;
прилепващия фактор;
силата на контекста.
"Законът на малцинството" гласи, че шепа специално устроени хора стигат, за да предизвикат революционна промяна. Един от примерите е групичката от младежи в Нюйоркския Ийст Вилидж, които разпалват треската за обувките "Хъш пъпис". Или онзи прословут златар Пол Ривиър, който през април 1775 г. успява благодарение на дарбата си да развива многобройни социални контакти, да задейства верижната реакция на мълвата. Така само за една нощ стотици доброволци на север от Бостън са предупредени за предстоящото нападение на англичаните и се мобилизират за съпротива. Това е първото успешно сражение и началото на американската война за независимост.
Гладуел извежда три важни човешки типажа, задействащи "закона на малцинството": човекът-свръзка, човекът-събирач на информация и човекът-продавач на информация. Когато случайността или провидението поставят хора с такива таланти в обща ситуация, стартът на една или друга социална епидемия е неминуем.
Необходимо е обаче да се задвижи и "прилепващият фактор". Чрез описанието на работата над "Улица Сезам" той гласи, че е нужно да се измисли специфична форма за информацията. Така, че тя да се прилепва към мозъка като неизличимо впечатление, спомен и вдъхновение.
Третият фактор е "силата на контекста", т.е. начинът, по който външната среда променя смисъла на конкретни случки и човешки действия.
Човек, погълнат от четенето на "Типинг пойнт", няма как да не наложи схемите на книгата върху българския си обществен и политически опит. Тогава с по-голяма яснота би се взрял в необикновения скок на популярността, която постигна типажът на Бойко Борисов например.
Би сравнил с разпръскването на вирус гражданската вълна от зимата на 2004, която върна Иван Костов в политиката чрез създаването на ДСБ. А това изглеждаше невъзможно, особено след развихрения от ВАЦ-овите издания скандал с дарението от 200 000 долара за фондация "Демокрация".
"Типинг пойнт" е помощен инструмент и за вникване в пръкването и избухването на явлението "Атака", особено ако в него е скрит нечий социално-инженерен умисъл.
Според анализите на Гладуел създаването на "повратна точка" може да бъде и контролиран процес.
Тогава не е без значение кой развива прагматичен интерес към "типинг пойнт". И дали той ще бъде употребен здравословно или манипулативно? Ами ако не само сънят, но и пробуждането на разума ражда чудовища? И дали задкулисното задействане на социални инфекции може да пречисти болното българско общество? Може ли това да стане чрез експериментално конструиране на нов тип политическа харизматичност с идеята да бъде "заразено" разочарованото българско население с ново доверие в политиката?
Много въпроси навява изписването на английския термин "типинг пойнт" с родната азбука. За да бъде отговорено на поне част от тях, важно е публиката да е в час за това как я възприемат инженерите на социалното и търсачите на силни политически усещания.Люба Кулезич
2007 година в. Монитор
РекламаИНТЕРВЮ СЕВЕР 
НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"
ХОРОСКОП АРХИВ ВИДЕО
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"РЕКЛАМА КОНТАКТ С НАС 
ТЕМИ
