Илия Борисов на 82 години
Днес доайенът на врачанските журналисти Илия Борисов навършва 82 години.
Той е роден на 10 юли 1931 година в Брусарци. Завършва Ломската гимназия „Найден Геров“. През 1951 г. постъпва на работа в редакцията на в. „Народна младеж“, по-късно е завеждащ отдел в окръжния вестник „Отечествен зов“, кореспондент на в. „Работническо дело“ (и „Дума“) дълги години е председател на врачанското Дружество на журналистите и председател на легендарния Клуб на дейците на културата – Враца.
Има над 11 500 публикации в централния и местния печат.
Автор е на книгата „Врачански летописи“.
Електронното издание "Зов за истина" (zovzaistina.com), чийто талантлив сътрудник е Илия Борисов, му честити рожденият ден и светлата годишнина и пожелава неувяхваща бодрост на журналистическото му перо!
Да ни е жив и здрав!Илия БОРИСОВ
РАШОВ ДОЛ
За него малко е писано и още по-малко се знае. Но когато човек пристъпи тук и впие поглед в зеления скут на клинообразния дол, когато заслуша разказите на лотибродчани, предавани от поколение на поколение и превърнали се в легенди, пред него оживява цяла епоха. И разбира какво огнено-метежно и величаво е било онова време. Зелената пътека, която извежда от железопътната линия към овчарската колиба на баба Мария Цоловска, прилича на същинска триумфална арка. Цялата местност на тази триста-четиристотин метрова алея е обрасла с бор, свинака, габър, булско венче.
Историята сочи, че в тревожните майски дни на далечната 1876 г. разбитата във Врачанския балкан Ботева чета тръгнала да търси спасение отвъд Искъра. Предвожданите от Георги Апостолов, член на щаба на Ботевата чета, четиринадесет оцелели бойци стигнали до Чуклето, голяма варовикова скала над Рашов дол, и зърнали в долината малка кошара. В уморените от тежкия път, гладни и тревожни след разразилия се в Балкана бой четници пробляснала надеждата, че може да починат и се нахранят в това забутано място. Заварили три овчарчета. Башибозушката орда, обаче, била по следите им. По тесния брод на Искър командваните от Джамбулет паша преминали с лодка бързея и се отправили към затворения дол.
... Ведър и чист бил денят. След неспокойната нощ бунтовниците се надявали, че безпрепятствено ще преминат реката в широкото й разливище и ще се укрият в по-безопасни места. Бухналата в зеленина природа като че ли живяла с трепета на своите храбри чеда. Първите лъчи на майското слънце блестели в брилянтните капчици на росата, а четниците вървели, вървели, вървели... Къде ли? Мил и скъп е животът. Били сигурни, че ще преминат успешно водното препятствие. Но се чул изстрел, после втори, трети... Турския аскер заел позиция на отсрещния баир. От към Ритлите червенеели фесове.
- След мен, братя! - извикал Апостолов, като видял, че са попаднали в клопка. Всички хукнали през камънаци и тръни по обратния път. Но къде ще бягаш из тези сипей и долове? От двете страни мястото е непристъпно. В оня страшен миг, когато сърцата трепнали от надвисналата изненада, а мисълта летяла ката куршум, четниците решили да се укрият в овчарската колиба. Място по-безопасно и до някъде скрито. Ордата обаче ги забелязала, втурнала се към кошарата.
Като видяло османлиите, най-голямото от овчарчетата се покатерило на високо дърво и от там наблюдавало кървавото сражение.
През Искъра прииждали все повече турци, които заградили пътеките към Ритлите, Високата поляна и Усадо. Разразил се кървав бой. Мястото, откъдето отчаяно стреляли бунтовниците, се превърнало не само в укритие и крепост, но и в мишена. Тук били и двете овчарчета, невръстни юноши, които избъркали качамак и сварили мляко за изгладнелите и изнемощелите от дългото скитане из планината четници.
Когато Джамбулет на кон и с извадена сабя извикал: "Така се сече комитска глава", куршум смъртно го прострелял и той се струполил на земята.
Така се убива черкезин! - простенал облян в кръв четник.
Никой не знае колко е продължил този последен бой... В каменната кошара на баба Мария Цоловска животът гаснел подобно на въглен в жарава - бавно, мъчително. Какви ли мисли са вълнували двадесет и три годишният Георги Апостолов от Стара Загора, на който военният командир Войновски възлага задачата да предвожда по пътя на спасението през Искъра към Тетевенския балкан първото от трите отделения на четата. Като секретар той се грижел за набавяне на оръжие в Гюргево и Букурещ, подготвял преминаването на въстаниците през Дунава, и бил сред най-дейните участници в овладяването на кораба. Младият революционер вложил много амбиция, воля, енергия... Тук идва трагичният край. На другия ден - 3 юни /нов стил/ на Минов ток са изложени и поругани главите на убитите Ботеви четници. Озверените башибозуци заклали и двете деца - Герго от Кьопчовските и Петко от Цоловските.
Само двама от четниците успели да излязат от зловещия капан.
С набучените на колове глави черкезите вървели през близките села и стигнали до Скравена, Орханийско, сега Ботевградско. Местни хора ги погребали в двора на църквата. И така запазили спомена за героизма на храбреците, тръгнали в тъмата на робството да извоюват свободата.
В Рашов дол отекнало последното ехо от славното Априлско въстание. Тук, край борческото село Люти брод, е романтичният край на легендарното българско хайдутство, развяло най-напред зеленото атлазено знаме на сливенската Агликина поляна с крилатия девиз: "Свобода или смърт".
В това неизвестно преди планинско усое, между скалистите зъбери на Мала планина и шумящите води на Искъра, се събират трите финала на национал-освободителната борба – хайдутството, Априлското въстание и Ботевата чета.
Рашов дол!
Край теб като гердан са наредени причудливите каменни Ритли, Калетата, Църквището, Шишмановец, очарователните бели скали и околности на Черепишкия манастир. На един хвърлей от тук тече най-дългата у нас река.
На 3 юни, съберем ли се на романтичните поляни в Рашов дол, до възстановената овчарска кошара и край паметните плочи - мемориални знаци на едно безсмъртие, ние изпитваме трепета и вълнението на отлетялото разамирно време.
Десетилетия наред в тази историческа местност се провеждат тържества в памет на героите. Вестникарските хроники са изпълнени с „памет“ за устройваните тържества и възпоменания. Впечатляващо е описанието за първото значимо събитие на 3 юни 1932 г. "Отслужена е панахида от Врачанския митрополит Паисий, в съслужение с архиерей Фливиан - ректор на Свещеническото училище в Черепиш и четирима свещеници. Освен селяни от Люти брод и близките села тук са се събрали учители и ученици от свещеническото училище, трудоваци, строили пътя Враца - Челопек - Люти брод, както и много други гости. Сложена е трапеза, хората са се веселили".
От тази година и досега редовно се устройват утра, панахиди, възпоменания, митинги. На 3 юни 1939 г. в тържествата участва внушителна група ученици от Първа софийска мъжка гимназия, предвождана от учителя по литература Димитър Осинин. Бъдещият популярен писател-планинар съчинява текст, който гласи:
Тук утрото грейна ги с усмивка.
И сладък шум от Искър чуха.
Докъто откри ги пазва глуха
за сладката последна почивка.
Бе времето на бунт и кърви.
Годината горда —злочеста 1876
месец май, двадесет и първи
предвестници на свободата.
Тук минаха по тези плочи.
БЪЛГАРИО, СВЕДИ ГЛАВА ЗА ПОЧИТ.
ПЪТЕКАТА Е СВЯТА!
Тези слова са изписани върху каменен отломък. Учениците от тази софийска гимназия в продължение на много години посещават Рашов дол на третоюнските тържества.
Следва хрониката: „З юни 1944 г. На Рашов дол отслужват панахида архимандритите Симеон и Стефан. Слова произнасят архимандрит Симеон - ректор на Пасторско-богословския институт в Черепиш, Иван Тошев - кмет на Мездра, Г. Пасланджийски — училищен инспектор, Константин Тулешков - учител, Димитър Георгиев - учител и Христо М. Нецински - председател на читалище „Пробуда“ в Люти брод. Представена е драмата ''Рашов дол" - по разказа „Баба Илийца“ от Иван Вазов. Автор Константин Тулешков, постановка Ганчо Легярски. Участват: Иванка Вутова, П. К. Тошев, Ц. Ив. Гоцов, И. П. Вутов, Г. П. Тодоров, Ер. М. Еремиев, Ат. Ив. Кръстев, Цв. Г. Бручков и др. Ботеви стихотворения рецитират Ил. Коцова и Н. Тодорова.
Пратеникът на щаба на армията Георгиев филмира тържеството. По инициатива на Иван Тошев е образуван фонд “Постройка паметник-параклис на Рашов дол". Пръв той внася 2000 лв.“
Същата година, с дата 3 юни, излиза специално издание "Рашов дол", 21 май 1876 г. Издател е читалище „Пробуда“-Люти брод. Членове на редколегията са: Константин П. Тулешков — учител, Иван Първанов - ученик и Ганчо Легярски - ученик. Съдържание на броя: Иванов П. -Нашият именит и стар съселянин дядо Найден разказва, Паисий Врачански - Рашов дол; Тулешков К. - Великият и безсмъртен Христо Ботев. Ето и какво разказва дядо Никола Марков. Вечна памет на героите мъченици и какво разказва дядо Вуто Филчовски за Рашов дол, и Тулешков Хр. – Още един олтар на свободата.
В първата година след завършване на Втората световна война оратор на третоюнското тържество е генерал Иван Кинов. За първи път през 1945 г. е възпроизведен боя с турците. Участници са младежи от Люти брод. Накрая е сложена трапеза и е устроено народно веселие.
Петдесет и шест години в тази историческа местност се провеждат чествания в памет на героите. Речи произнасят видни общественици, учени, висши военни, политици. Събират се много Ботеви поклонници от съседните села и град Мездра, от селищата в Искърското дефиле и София. От 1998 г., по предложение на инж. Росица Кузманова - шеф на мемориалния комплекс "Ботев път" във Враца, алеята от Козлодуй до Околчица е продължена до Рашов дол. С подкрепата на дирекция "Врачански балкан" е маркиран участъка Йолковица -Околчица-Промката, за да достигне до тази част на Врачанската планина.
Рашов дол! Олтар и паитеон на народните борци, символ на героизма и безсмъртието! Тази местност навеки се свързва с подвига на смелата челопеченка баба Илийца от разказа на Иван Вазов "Една българка", която въпреки човешката си мъка и страдание преминава с ладия пълноводния Искър и се притичва на помощ на скитащия се из гористата местност Ботев четник.
... Такива места, като Рашов дол, са богатството на нашата история и слава, безсмъртието на онези, които извоюваха от тъмата на петвековното робство свободата и щастието на България.
РекламаИНТЕРВЮ СЕВЕР 
НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"
ХОРОСКОП АРХИВ ВИДЕО
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"РЕКЛАМА КОНТАКТ С НАС 
ТЕМИ
