Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

 

Марин БОТУНСКИ

ЕТО ЗАТОВА!

Преди дни, след среща на творци, приятел попита: Защо Враца подкрепя кандидат-депутатите Янаки Стоилов и Минчо Минчев? Човекът не беше от крайните политически пристрастници, искаше да разбере повече за двамата. Познавах дейността на Янаки Стоилов, водач на лявото крило в БСП, университетски преподавател, човек с широка култура, с характер, можещ да отстоява позиции, но най-важното - близък до народния живот, до радостите и болките на обикновения човек. За пръв път видях (на тази среща) Минчо Минчев, но знаех "стъпките" на вестник "Нова зора" от годините на създаването му. Радвал съм се на якостта на характера, на защитата на българщината, на неотстъпчивостта пред политическото бездарие, продажността, пред безродието. Минчо Минчев и "Нова зора" не спряха да показват на светло Овластеното невежество и Осакатеното време.
Познавах и няколко от новите, млади лица в листата.
Защо?- питаше човекът, гледаше ме в очите и чакаше отговор.
Защо?
Несвършващият Преход не създаде нови хора. Остави огризки от някогашни хора. Замаза и прикри остатъка от гордост у българина. Не се ли вижда - в последните години българският народ живее все в месец юли, хората са много по-кротки, дори лениви. Отегчени от бедното си съществуване, равнодушни към онова, което съдбата им поднася. Примирени.
И какво очакваме? Кой ще ни"оправи" живота!
Ние повече от двадесет години избираме все хора, които обикалят около това, което искаме да постигнем, а не онези, които знаят и могат да тръгнат направо към целта. А беше и е повече от ясно: С такъв "интелектуален" елит всяка кауза е обречена не само на провал, но и на присмех.
Управляващите доказаха, че умствената бедност е ужасно завистлива. И не спира пред нищо - дори пред духовния погром над народа си. Не те чува, когато питаш: "- Политико, защо хвърляш семе в тая нищо нераждаща нива? Защо?" Или, както по друг повод изрече Тити Папазов: "Ти ги плюеш, тях ги дъжд вали!"
Тъне в тъма моят край, който големият писател Йордан Радичков наричаше Дивия Северозапад. Тъне в тъма, а е дал на България толкова светлина. България нямаше да е същата без Черепишкия манастир, Калето в Мездра, пещерата със старинните рисунки и надписи в Старо село, без Тракийското и Рогозенското съкровище, без Градешката и Криводолската култура. И Враца, но и България нямаше да са същите без "Околчица" и легендата за Христо Ботев, без делото на Софроний Врачански, без художниците Андрей Николов, Иван Лазаров, Пенчо Георгиев, Цено Тодоров, Борис Коцев, Иван Фунев, Найден Петков, Цветко Йорданов, Людмил Младенов, Георги Тишков, Петър Къчев, без всички - защото не искам да пропусна никой!…
Врачанският край даде на България писателите Орлин Василев, Николай Хрелков, Стоян Ц. Даскалов, Тодор Харманджиев, Васил Воденичарски, Цветан Ангелов, Асен Босев, Иван Остриков, Лиана Даскалова, Орлин Орлинов, Димитър Светлин, Борис Крумов, Цанко Христов, Траян Първанов, Цонка Илиева, Георги Бончев, Кирил Торомански, Цветан Илиев, Минко Бенчев, Живко Сотиров, Здравко Недков, Любомир Пеевски, Иван Пенев, Яна Кременска, Людмил Рашев …
Враца е театралният дом на Кръстьо Сарафов, Георги Стаматов, Стоян Бъчваров, Георги Фратев, Димитър Панов, Итко Стоянов, Цветко Николов, Цако Дачев, Иван Атанасов, Иван Кондов, Цветана и Иван Гайдарджиеви, Леон Даниел, Васил Луканов, Никола Дадов, Ивайло Диков, Георги Горанов, Краси Ранков, Краси Радков, на днешните артисти на Врачанския театър, ръководени от Анастас Попдимитров. Врачанска дъщеря е първата жена-диригент в България - Радосвета Бояджиева.
"Характерът" на града под "Околчица" се доизгражда от Врачанската филхармония, Дико Илиевите хора, танците на Цветан Тодоров. От професорите и научните работници, Историческия музей и Художествената галерия, Регионалната библиотека "Христо Ботев" и библиотеката на читалище "Развитие".. .
Уж сме в ниското, а колко високи чеда даде и дава на Отечеството нашия недолюбван от големствата край!
Сега живите от тях живеят в мизерия - вторачени в хляба, в препитанието, в безскрупулното второ "първоначално натрупване"… Някога Дядо Вазов извика през плач, заради неуважението към поборниците за народна свобода: "Бедни, бедни, Македонски, защо не умря при Гредетин!"
Защо трябва и ние да казваме на днешните творци: - Защо не останахте при Гредетин, или поне не станахте мутри?!

По данни на Европейската статистика Българският Северозапад е най-бедният регион в Европейския съюз. Покупателната способност - най-ниска. В повечето села са закрити училищата. Демографският срив е ужасен. Селищата се обезбългаряват.
Безработицата е голяма. И как няма да е - в годините на Прехода бяха буквално затрити, ликвидирани (приватизирани е красивата дума за подарените на близки до управляващите) заводи и фабрики. Моето поколение построи Химическия комбинат - Враца (торовия завод, известен по-късно като "Химко"), Чугуно-леярния комбинат, Текстилния комбинат "Вратица", Целулозно-хартиения завод Мизия, машиностроителни предприятия във Враца, Бяла Слатина и Оряхово, Циментовият завод -Бели извор, Завода за телефонни елементи, завода за телени въжета Роман, АЕЦ "Козлодуй"…
Сега работи АЕЦ "Козлодуй" (без спрените от 1 до 4 блок) и една линия в Циментовия завод…
Такава е картината и във областите Видин и Монтана.
А правителството на ГЕРБ се "вторачи" в магистралите и софийското метро. Няма нищо лошо в това - да се строят магистрали. И метро. Но липсата на управленски капацитет не позволи да се степенуват нещата, както и да се отличи важното от жизненоважното. Магистралите тръгват главно към морето, където след Промяната животът е по-добър (в сравнение с останалите региони). В София също. Безработицата там е най-ниска, влаганите народни пари, от данъци, както и европейските пари - най-големи. Северозападът бе забравен и от правителство, и от Бога. Тукашните хора, главно младите, тръгнаха да се спасяват в Испания, Италия, Германия, Гърция, Кипър… От там - демографския срив, психологическия срив, човешкия срив.
Пенсионерите четири години останаха без индексации на пенсиите, майките, младите - не бяха подкрепени. Никой не помисли, че трябва да има и българи, които да се движат по новопостроените магистрали.

…Българският Северозапад е в беда. И се нуждае от спасителни мерки.
Макар и трудно да живеем, не забравяме - над нас е "Околчица" и от високото Войводата наблюдава верните ни и неверни стъпки по майката земя.
Творците, родени тук, набират светлина и височина за трудния живот на човека. Мъчат се да осветяват не само земния, но и небесния път… А след тях, по неясната жар, като по Млечния път, върви едно непечелившо, но яко българско племе.
Защо да не отстояваме правото си - да не се даваме на тъмницата! Алекандър Блок писа: "Изкуството, както и животът, не е по силите на слабите." Да покажем, че сме силни.
Затова!



 


 


 


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM