Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

 

ХВАЛА ВАЗИ ЗА ВАШЕТО ГЕРОЙСТВО!

- 170 г. от рождението на Никола Войводов и 145 г. от героичните събития на парахода "Германия"

Никола Хаджикръстев Върбанов - Войводов (1842-1867) е роден в град Враца, в семейството на виден търговец. Учи в родния си град, а след това във френското училище в Бебек, Цариград. Сътрудничи в някои български периодични списания и вестници. През 1865 година заминава за Италия и изучава бубарство и копринарство в Милано. Високообразован, усвоява няколко европейски езика. Възприел идеите на италианското националноосвободително движение, той се заселва отначало в Браила, а след това в Галац, Румъния, където веднага се свързва с българската революционна емиграция. Приема името Войводов, което ясно показва неговите идеи за повеждане на открита борба за освобождение на България от турско робство. Отдава се изцяло на революционна дейност. Заедно с Цвятко Павлович подготвя чета, която трябва да влезе в България през Сърбия. На път за сборния пункт в град Радуевац, поради предателство, са открити от турските власти на австрийския кораб "Германия" при престоя му на русенското пристанище. При опита да бъдат арестувани, те се барикадират в кораба, водят неравно сражение и загиват геройски.
В книгата си, посветена на възникването и развитието на българската национална митология "Национална митология и национална литература" Николай Аретов отделя място на един от първите опити за въвеждане в литературата на мъченици-герои от епохата на националноосвободителните борби, свързан с името на врачанина Никола Войводов. "Лансирането на нови герои става най-късно и обикновено е свързано с героичната смърт на повече или по-малко организирани борци за независимост. Един от първите опити за въвеждане в литературата на героична гибел в името на свободата са текстовете за смъртта на Никола Войводов и Цвятко Павлович, убити на австрийския дунавски параход "Германия" през 1867 г., една година преди гибелта на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Събитието е представено в "Слово, изречено по тържествений обред, сторен в памет на умрелите за отечеството българи и славнопочившите Никола Войводов и Цвятко Павлов на 20 август", публикувано анонимно в Браила, писано вероятно от Добри Войников, и в непубликуваната, но поставяна на сцена "Войводов и Цвятко" (също с автор Добри Войников - б. м.). Както личи от един отзив на румънския в. "Observatorul" от 1867 г., публикуван от Ст. Таринска, заглавието на пиесата е "Жертвите на убийството в Русчук върху парахода "Германия". Интересното е, че още същата година във в. "Световидъ" - г. ХVІ, бр. 102, 7 септ. 1867 г. е отпечатана народната песен, пята на сръбски "Гибелта на Цветко Павловича - сърбин от Белград и Николе Войводова - българин на парахода "Германия" в Русчук от турците - 8 август 1867 година". Тя е изпълнявана от Милош Милисавлевич, чиновник-пенсионер. Финалът на песента е своеобразно народно "пророчество" за вечна почит и признателност от чедата на сръбския и българския народ към "двама верни синове народни", за тяхното безсмъртие в паметта на двата народа.

Братя наши, Цветко и Никола,
вий юнашки паднахте, умряхте -
двама верни синове народни -
за правда младост не жалихте.
Хвала вази за ваш'то геройство!
Вашата памет за нас ще е свята,
името ви няма да загине,
ще се носи и ще се разнася,
дор са живи тия два народа:
сръбският и българският - вечно!

В своя календар за 1875 г. Христо Ботев добавя до имената на традиционните светци, тези на загиналите борци-великомъченици - Хаджи Димитър и Стефан Караджа, Ангел Кънчев и Васил Левски, братя Миладинови, намерилите смъртта си в Диарбекир, Цвятко Павлович и Никола Войводов...
Героят остава в сърцата на врачани и паметта му е тачена и днес от признателните поколения. През 1943 г. видният врачански културен деец и общественик Димитър Бучински издава своята сбирка "Светулки в мрака" с подзаглавие "Пантеон на врачанските дейци в миналото". Достойно място в този стихотворен пантеон, наред с Мито Цветков, Николчо Занкин, Козма Тричков, Димитраки Хаджитошов и редица просветители и революционери, заема и вдъхновената творба, посветена на Никола Войводов. Стихотворението, макар да не блести с особени художествени достойнства, е израз на дълбоката почит към съгражданина и неговият другар Цвятко Павлови и интересен техен словесен портрет - поредно превъплъщение на мита за безсмъртното българско юнашко сърце.

Никола Войводов
(1842-1867)

Тук в пантеона скромен вратчански
и ти заемаш място достойно,
и ти роден си в градът балкански,
повел тъй чета под знаме бойно,
духът ти мощен - дух исполински,
всичко подтиква в живот свободен,
видът ти строен - ангел същински,
ти сякаш беше от малък роден
да бъдеш храбър войвода тука.
Ти беше бодър, винаги, всегде,
незнаещ мъка, незнаещ скука
и ако дойдат спънки от негде
ти ги посрещаш с гърди открити.
В едно със Цветко другари бяхте,
волеви, умни и упорити.
В битката също ведно паднахте,
като гиганти много достойно -
двамата срещу хиляди души
се бихте храбро под знаме бойно,
за свободата мила и ценна
на таз родина наша свещена.


Калина Тодорова,
отдел "Краезнание",
Регионална библиотека
"Христо Ботев"





 


 


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM