Няма дим без пушек*
ПОМИЯРЩИНА
"Журналистиката е за високо интелигентни хора, не за помияри."
Иван ШишмановОт позицията, където сме сега, се открива чудесна гледка назад към собственото ни журналистическо минало.
Картината никак не е радостна… Чувстваме се като бръмбар, който каца от лайно на лайно… Кое от кое по-… Нема да довършвам, щото може да обядвате. Антоан Николов, Блъсков, Пъпките и като капак Делян Пеевски… Там спря институционалното ни CV и докторът навлезе в епохата на трайните неблагополучия… Да го духа Лайбниц! Журналистическата теодицея има точно обратния отговор… Що съм работил с такива хора ли? Ами то няма други, бе! Нали затова казах Лайбниц да го духа! Не може хем злото да се шири, хем този свят да е най-справедливият от всички светове…
Както и да е…
Не трябваше, не трябваше… Точно Бареков нямаше право да се измята. Той, който 2009 г. така припкаше към Банкя с букет гербери, та превари дори баничарката Велева? Проблемът на тая професия е, че освен талант, изисква и малко морал. Не казваме, че Бареков има талант. Казваме, че няма нужния морал… Ние точно заради него въведохме думата "аналлизатор". Моля ви, временно не ни наричайте журналист! Нека малко се позабрави…
Предупредихме го Бойко. Но явно мъдростта, че падналият няма приятели… журналисти, всеки трябва сам да си я открие.
Критиците от радикалното крило често сравняват журналистиката с проституцията. Но това е пресилено. Както казваше един мой настолен приятел, "Проституцията е хитър бизнес - имаш стока, продаваш я и пак си е твоя".
Докато при журналистиката е по-скоро като при гейшите, всички разбират когато една гейша си продаде мидзуакито (девствеността). Не че престават да я търсят, даже напротив, но вече я търсят не само да си говорят с нея…
"Много тежко изживяхме медиите всичките приказки за медиен натиск, за монополи, за това, че не могат да си казват свободно мненията. Гледам нашата телевизия, ами то няма такава. То не свобода, то е… То е нещо много красиво. Улицата говори, вътре говорят, политиците ги атакуват, яйца хвърлят, политолози, социолози, всеки с неговата теза. Нямало свобода на словото в България! Откъде накъде?!"
Това като ти го каже човек, на който вече му се е изправила глутеалната гънка от навеждане пред властта и нема как да не повярваш…
Свобода на словото верно имаше. Но нямаше мераклии да се възползват от нея. Щото за упражнената свобода се плаща. Допустимо е свободният журналист понякога да си ляга без да си е чистил зъбите с кибритена клечица, както казваше бай Захари, кога иска да отбележи, че някой е на боб и леща… Допустимо е също свободният журналист да обикаля от редакция на редакция, да си придава полезен вид, но навсякъде да отклоняват деликатно услугите му. И остава журналистиката на свободна практика, която, между нас казано, има много общо с безработицата…
Преди да продължим, нека да изясним едно принципно положение. Щото понятието цензура се ползва у нас едно към гьотере. Цензурата е явление, което може да се свързва само с държавна намеса. Нито едно частно действие не е цензура. Определянето на редакционната политика от собственика на една медия е негово конституционно право (чл. 39-41.) Обратното би означавало един издател да е длъжен да дава гласност на възгледи, които смята за погрешни и вредни. Reductio ad absurdum - да дава трибуна на всеки логоретик и графоман. Медиите са бизнес като всеки друг. И както при всеки друг бизнес, медиите престават да са честен бизнес, когато се намеси държавата.
В един "сериал", нещо като "Журналисти под прикритие", който публикува Агенция "Пик", прочетох работи, които, ако са верни, (не е наша работа да казваме верни ли са, или не, ние ползваме просто хипотетичната ситуация) говорят за директна цензура. Накратко, става дума за две видни журналистки, които отиват при Миро Мършата да искат пари.
Нататък в първо лице: "Миро ни посрещна със следната реплика: "Аз говорих с премиера и той каза: настоявам да помогнеш на двете момичета… Извика си хората, до Нова година трябва да хвърли бързо пари за нас, след нова година - още повече… абсолютно откровено обясни, че трябва да похарчи едни 20 млн. догодина за медиите, иначе щял да ги върне, пък и били избори… та "момичетата" най-вероятно ще получат половин-един милион на първо време…"
И вълкът вече е в кошарата, хванал е медийната овца за врата… В същия сериал научаваме как Борисов се пазари с момичетата каква да бъде политиката на вестника, дали да му се позволи до известна степен да критикува премиера, за да може той да го дава като пример за свобода на словото. Бойко настоява критичните и похвалните слова да са в пропорция 50:50. В крайна сметка си стискат ръцете на 40:60.
Ясно защо Борисов няма проблеми с медиите. Щото, както казват евреите, проблем, който може да се реши с пари, не е проблем, а разход. Но в неговия случай не е и разход, щото парите са хорски…
Един милион! В първата банка договарям депозит при минимум 6%. Ще ми носи 60 000 от лихви, по 5 000 на месец. На скромен човек като нас му стигат и половината, другата половина добавяме към депозита. Разбирате ли за какво говоря? Полъгваме година-две в полза на правителството и си осигуряваме възможността доде сме жив да казваме истината и само истината. Какво ще кажете, да приемем ли? Те не са ни предложили, де, но е хубаво да сме подготвени.
"Търкаляй пред себе си парата и всички ще ти се радват". Публична тайна е, че КТБ на Цветан Василев води хорото на банките, които държат парите на най-големите предприятия. И може би бързият обратен завой на Бареков се дължи точно на разприятеляването на Борисов и Василев, съпроводено и с наказателни мерки - изваждане на огромни държавни пари от банката. Борисов се похвалил, че му взел 300 млн.
През 2009 г. попитахме една главна редакторка защо вестникът й вече не подкрепя правителството на Станишев, а е застанал зад Борисов. Отговорът беше очаквано прост: Направихме толкова много за Станишев, а те не ни пуснаха никакви пари. Искам да кажа, че в тази покупко-продажба на съвест медиите са активната страна.
Но Борисов специално има и други оръжия, освен парите. В книгата за Бойко на колегата Бакалов прочетохме, че героят веднъж се похвалил: "С Х всеки може, ама да видиш с Y…" Където "Х" била "известна млада журналистка, а "Y" - също известна, но възпълна и много далеч от сексапила медийна шефка на средна възраст".
Ако верно е праснал тая, шапка му свалям! Това се доближава до подвига на Хашим Тачи с Мадлин Олбрайт. Може би малко преувеличаваме, но не много…
Колкото до журналистите, конституцията има ясно мнение: "Правото на журналистите да изразяват свободно своето мнение не може да не съответства на характера, целите и политиката на съответната медия и ако тя е частна и мнението на журналиста не съвпада с гледната точка на собственика, първият има свободата да напусне медията…" *
Кулезич на въпрос защо е величала Борисов: "Аз работех в една проправителствена и слагаческа телевизия и непрекъснато ми се налагаше да обяснявам на приятелите си, че това, което говоря, не са моите мисли, не е моето мнение, а това, което ми казват да правя… Престоят ми в тази медия беше непрекъснат компромис и непрекъсната борба да отстоявам свободата си. А там да си свободен, е много трудно. Затова я отстоявах, доколкото мога…"
С една дума са й натрапили тая работа, също и високата заплата… Не беше много отдавна, когато госпожата величаеше Иван Костов в "Гласове". Може и тогава да се е борила с Дачков, но то е било в един друг смисъл… После, след разрива с Костов, госпожата със същата лекота топна перото в катрана…
Госпожа, приятелски, ние с вас сме вече хора на години, време е поне по веднъж да кажем истината. Ще бъде много тъжно да си идем от този свят като подлеци.
Прави сте, когато пишете по форумите за продажната българска журналистика. Но все пак не бива да стигате до крайности и да казвате, че "всички до един са такива". Може би все пак тук-таме са останали някои, които поради некадърност, лош характер, погрешно възпитание, илюзии, артисали от първите години на демокрацията, не са успели да се продадат. Не че това променя цялостната картина, де… Има и едно голямо количество журналисти, които са обратимо продажни, ако се промени средата, те също ще се държат като почтени хора, но в момента това би ги обрекло на безработица и зазъбица.
Какво да се направи? Представете си, че можещите журналисти откажат да слугинстват! Не е нужно всички, нужна е една критична маса, която ще накара собствениците да се замислят колко да дърпат поводите. Но май вече е късно. В медиите протекоха едни процеси на феминизация, ювентизация и бих добавил пеницилинизация, ако бях сигурен, че има такава дума… които правят мечтания обрат просто мечтан…
Остава надеждата, че читателят/зрител изведнъж се осъзнае, ще откаже да купува вестниците, които лъжат и да гледа телевизиите, които мамят. Ще започне да санкционира помиярщини като тази на Бареков? Дано да можете да си го представите, щото ние не можем… Колкото санкционира Мадам В., Коритаров и т.н. За съжаление обществото ни е доста толерантно към помиярщината…
Изкушавам се да кажа, че изходът е държавата да субсидира медиите, за да не са принудени да се продават. Но засега ще се въздържа, за да измисля отговор, ако ме попитате помогна ли субсидирането на партиите с нещо…
Май нещо много сериозно го дадохме. И май леко сочим с показалец другите, което не е добре. Щото винаги, когато сочиш с показалец, останалите пръсти сочат тебе. Лани писахме (къде като саморефлексия, къде като наблюдения) как се остава честен. Относително честен, де… Случайно. Абсолютно случайно. Щото тоя живот, викаше един философ, е битка да се наредиш сред престъпниците, а не сред жертвите. Просто някои нямат късмет…
………
* Конституционен съд. Юриспруденция 1991-1996 г., Решение № 7 от 4.VI.1996 г. на КС на РБ по конст. д. № 1/96 г., с. 139
* Надзаглавието е взето от текст на Мадам В. С него искаме да подскажем, че освен продажността, в журналистиката има и много неграмотност, на места чиста простотия, но тука няма място да се разпростираме…Тони ФИЛИПОВ, д-р
(Информационна агенция ПИК)
РекламаИНТЕРВЮ СЕВЕР
НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"
БЪЛГАРИЯ И СВЕТЪТ ХОРОСКОП АРХИВ ВИДЕО
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"РЕКЛАМА КОНТАКТ С НАС ТЕМИ