Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese


ПРЕМИЕРА НА СТИХОСБИРКАТА
"БЕЗ ДУМИ"

      
      
      

На 7 февруари, в синята зала на Младежки дом - Враца се състоя премиера на стихосбирката на Людмил Рашев "Без думи". Пред почитателите на поезията и на творчеството на Людмил Рашев, тя бе представена от редактора й Марин Ботунски.
Стихове от тази вълнуваща книга изпълниха Георги Врабчев, Даниел Асенов и авторът Людмил Рашев.


 


Марин БОТУНСКИ

ЗА ЛЮДМИЛ РАШЕВ
И НЕГОВАТА КНИГА "БЕЗ ДУМИ"

Първата книга на Людмил Рашев "Мълчание от думи" бе отпечатана от Издателска къща "Будилник", 1992 година. Радушният й прием от читателите, високата оценка от литературната критика бяха последвани от литературната награда "Светлоструй". Надя Попова се отзова така: " …днес, когато толкова неща свършват, преди още да са започнали, когато нематериалните ценности са натикани дори не в килера, а на бунището, появата на дарование от такъв порядък е още по-ценна."
Людмил Рашев не се забърза да издава новонаписаното, да брои на колко книги е автор. Той преодоляваше една от най-претенциозните трудности в литературата - да се изчиства шлаката, макар и от живо тяло, да се оголват проводниците - нерви, с които поетът може да долавя и най- нежната радост, и най-тихите стенания на човешката и на обществената душа.

Десет години отделят първата стихосбирка на Людмил Рашев "Мълчание от думи" от "Килерът".
В предговора към стихосбирката "Килерът" съм писал: "В поколението на четиридесетгодишните той е един от най-талантливите български поети.
Като човек плах. Не борбен. Ненатраплив. Послушен, но непроменим. Мек, но отстояващ до край вярата си.
И както е на вид бавен, не бързащ, той се вглежда с погледа на часовникаря в детайла на думите, в съзвучията, в галенето и чуждеенето им. Длетото, с което работи, е бавно, но фино. Вече пета година очуква дребните "кривини", "младежките пъпки" на ярко отличаваща се книга сред "масовото производство" на връстниците…
Людмил Рашев не бързаше да издаде втора книга, но бързаше да търси отговорите на този прекалено стар "нов начин на живот", в който талантът е набутан в килера. Народът е в килера. В гостната - посредствеността."

И ето - десет години след "Килерът", Людмил Рашев е пред съда на читателя със стихосбирката "Без думи". Какво мога да кажа за тези десет години "без думи" и за "Без думи"?
Мълчанието на поета Людмил Рашев бе предизвикано, или породено, или съпроводено от поредица лични и обществени причини. В това десетилетие той бе стрелочник, журналист, библиотекар, учител, зав.личен състав в Товарни превози- Мездра, нощна охрана, безработен…Синът завърши висше образование и остана на работа в София. Съпругата замина на работа в Италия, там отиде да учи и дъщерята. В същото време държавата ни се развеждаше: с Труда, с Духовността, с Добродетелите.
Четири или пет години Людмил Рашев не написа нищо, потресен от ставащото в него и около него. Остана и без работа - предприятието му бе ликвидирано. После, както дълго боледувалите на легло се учат да ходят, той се "учеше" отново - да се върне при високата поезия. Не беше му лесно, дребни синини от "проходката"личат и в тази книга.
Но пък е израснал Гражданинът. В "Без думи" Людмил Рашев, заедно с великолепно изградените - художествено и технически - стихотворения, ни предлага стихотворения с висок граждански градус, в които едно към едно е почувствана болката на народа, на Родината ни България: от раздялата с милион млади български синове и дъщери, тръгнали да се "спасяват" в чужбина, от ширещата се безработица, от безперспективата, безнадеждата, от неуважението към труда на бащите и майките (пенсионерите), от това, че "всичко в България се продава", че българите купувачи са все по-малко, а продажниците - много.
В стихосбирката "Без думи" Людмил Рашев, се изповядва в любов към България. Това е книгата на личната Му и обществената Ни болка. Книга, в която, както се пошегува един приятел, Пушкин е отишъл в дома на Некрасов. Книга на надарен поет. Книга на отзивчивия Гражданин, на гражданската съвест. Книга, която е добре всеки да прочете.


 


Людмил РАШЕВ

ВАМФИМ


Роден съм на зелената планета,
ала не зная по какви причини
един живот от детската ми вечност
осиновен бе от планета синя.

Да, точно там, на синята планета
завинаги одраскаха ми взора
зелените неща във ежедневното,
цвета на първата зеленина напролет.

Да, точно там, на синята планета
зеленоок бе пак баща ми втори
и най-болезнено боля сърцето ми
от пролетната самота сред хора.

                           - Живо-зеленко!
                           - Хвана ли се за зелено?...

Да, точно тук, на синята планета
бях смешно млад-зелен в играта,
която си играеха със мен
копривата, съдбата и децата ми.

И днес съм тук - на синята планета!...
Със зеленчуков зелник храня лая…
И нося винаги на преродения
стрък зимзелен - по обичая…

И днес пак тук - на синята планета,
затворя ли прозорците с клепачи,
аз виждам светещо кълбо зелено…
И нека днес ме имат за откачен,

аз нося смътен спомен за планета -
зеленоизомрудена, рождена,
най-истинска, позната от сърцето!...
В пророчество на Ванга известена!...

И гледам като паднал от небето
в зелената първопричина,
че извънземна днес е детската ти вечност,
човечество - върху планета синя!…


СЛАМЧИЦА


Тази тъничка сламчица от вечността
аз не зная кой ми подава
и как е достигнала до него вестта,
че пак във живот днес се давя.

В алтернативата устни - ръце
по людмиловски сграбчих утеха
и стана свирчица-шнорхел за мен
тази тръбичка тъй крехка.

Сламчица-свирчица, нежен кух лъч
в ръката на неизвестен:
на единия край - поемане на дъх,
а на другия ( Dum spiro…) - песен.


ДУМА* I

Ние, българските емигранти -
неканените гости в чужбина,
като жълти листа разпиляни
надалеч от род и родина;
неволниците зад чертата синя,
непотребните, непознатите -
аргатите
на живот чужд в чужда чужбина;
не ялите от два-три дена -
за истина вечно гладни
и жаждающи спасение,
за свобода най-вече гладни
и жадни - за промени.

Ние, свободолюбивите
и поради туй - нещастливите;
Джин-гибитата, от които треперят
демоните на всяка империя;
ние, кърпените стари чанти -
най-новите, BG мигранти -
трески от семейния кораб,
разделените бащи от майки,
деца, рано нагърбили болката,
заклеймени - аутсайдери
в новобългарската история!

Ние, българските емигранти,
трън в окото на благодетел,
хаирсъзи и шарлатани
за вси дружини добродетелни;
багабонт гол до бос чапкънин -
не с подлост, стръв за алтъни,
с друго, с друго богати...
Ние, двете обратни страни на медала -
наградата - воденичен камък
на шията на България;
ние, дунавските вълни на Виена,
уличните музиканти
от нищета вдъхновени;
ние, странниците в зимна пустиня,
в кучи студ! - единствено сгрявани
от мисълта за родината...

Ние, българските градинари,
от райската градина изпъдени,
с доживотни, диарбекирски присъди
и с мисъл само една - да се върнем,
"Да почистим България за един ден",
да я оплевим от тлъстите бурени.

Ние, българските емигранти -
с прът прогонени от дървото,
заклеймени - аутсайдери -
в черния двор на живота;
мърцина - според чужбина,
болногледачи и гувернантки,
отличници по търпимост,
на гетата - съквартиранти,
с дребно джебчийство - поминък.

...И ние,
героите - дебютанти
в нашумелия филм "Емигранти",
неуспелите да избягат
статистически граждани,
изГраждани тук - в България,
от времетръси люлени,

стоим днес втрещени
сред руини - останки,
странници озверени.
Умът ни не го побира -
как може всичко по един лев
в България днес да се продава?...
(За две кебапчета и една бира?! **)
И глождат ни въпросителни:
и сиренето, и идеалите
тук са с алиби съмнително.
Как може за един лев
България днес да се продава?

Не "Всичко по един лев",
а ...рев - на ранен лъв балкански!...
Всички - под един Лев!
Всички българи-емигранти!

Ние, българските емигранти
от Браила, Бакъу и Галац,
напъдените и /на Париж/ от гетата
и ровещи в кофи за залък,
вече нямащи мило и драго -
несретниците около Странджата,
корабокрушенците от остров Чикаго;
окаляните в мега-скандали,
нарочените за "подпалвачи" на Райхстага
в един безумен сценарии;
"килърите на папата" изтормозени,
злодеите многострадални,
плод на болен ум с долен мозък!

Ние, българските емигранти,
приклещените "детеубийци",
светите петочисленици либийски,
обречени на мъки завинаги!

Ние, българските емигранти -
в една ...забравена Епопея -
цяла българска одисея!...
Поради что днес се срамим
да сме героите в нея?


Поради что?... Да повярваме -
след Великден иде Видовден -
Българският Великден!…
Там ще лъснат сценаристите уплашени
на всичките ужаси наши -
смалени от низостта си...

Ние, българските емигранти,
жълтите пилци без квачка,
ние, агнетата на мълчанието,
обявяваме на Герьовден стачка,
че ни писна от псевдостандарти!
Писна ни плутократи -
съвсем!
И,
оковани, все в показно послушание,
изхриптяваме - на всеослушание:
- Не-щем!...

Ние, с отрязан език преди пет века,
като Мунчо да я измучим днес
тая думица първа, нелека,
та, светът, стреснат, да занемее втрещен:
- Не-щем!...

Ние, българските емигранти,
на България живата рана:
-Не-щем!

И тогава - сред тишина гробна -
нека светът от сърце се посмее
(...ох!; ако смее, ако по-смее...)
на миткалствата ни
злокобни!

...
*Думата, като поетична форма, добива особено широка популярност сред поетите-декабристи. Един от тях, Кондратий Рилеев, печата "Думи"- остро критични, изпълнени с граждански патос.
Съпричастен към живота и идеите на волнодумците от 1825, също изгнаник, Михаил Лермонтов отпечатва през 1838 г. своя "Дума". В нея се обръща към съвременниците си с гневен упрек за проявяваното от тях малодушие, за доброволния им отказ от гражданската борба и каквото и да е съпричастие/участие към/в обществения живот. Лермонтов подкрепя честните знаменосци на декабристката мечта, чийто кости са разпилени в Сибир, напомня за потъпканите пориви на тези свободолюбци и се превръща в действен съпротивителен център на обществото. Завършил житейският си път едва на 27 години, той е сраснат с горестта, в центъра е на всички злободневни събития, слива живот и дело в единен подвиг на поет-гражданин…
25 г. по-късно, през 1863 - 1865 г. 16-годишният Христо Ботев, като ученик във Втора мъжка гимназия в Одеса, Украйна, се запознава с руската поезия и нейните блестящи образци, в това число "Дума". Той обстойно изследва съчиненията на Пушкин и Лермонтов, допада му свободолюбивият им дух, приемствеността на идеите...
** Перифраза на Яна Кременска от стихотворението "Втори юни": "Свободата ли? Струва две кебапчета с бира.;" алманах "Околчица", 2010 г., стр. 78



ДУМА II


- Ние, г-жа Патерицата и г-н Бастунът,
трикраките и четирикраките - по тротоара,
нагледно У-лицетворяваме днес новината хубава,
че най-крупната общност ще сме скоро в България!

- Ние, духнатите глухарчета белокоси,
олекнал багаж, половин билет във влака,
омрачнели родители, глождени от въпроса,
що децата ни тъй надалеч се изпоразпиляха?
Изпоразпиляха - изразболяха...

                                                      (- А? Що!? -

Кондукторът свирка: "Последна спирка!...")

- Ние, внезапно обезсиновените и обездъщерени,
денонощните мислители на същества скъпи,
емигрантстваме тяхната участ делнична

миг по миг! -

дупките в мрежата докато кърпим...
Ние, също - като мислите си по тях - емигранти,
тук, в без-родна родина - свободна чужбина,
главна грижа на мЪ-рЪ си някакъв:
що още сме живи -
                                                      пардон: щастливи,
благоденстващи в тежката /МУ/ финансова сянка!?...

- Ние, прогресСПираща общност с ръце като сламки,
истинските стоп-анТи, днес почти квартиранти,
почти емигранти - на Русинанти;
ние, Новите български клетници,
между зъбите на клеветници;
ние, на родната ст-рана надежда,
столетници - дълголетници,
видинчани, монтанчени, габровци -
със столичанин старейшина
на цели 112 /век и дузина/ лета,
на възраст особена,
матусалова*.

- Ние, българските пиш-MAN емигранти -
не алегоричковци някакви си там хипербологични,
а действително стогодишни,
"Сто /на сто/ гайди" -
антични Гайдарджиеви;
автентични [
                                    /над 200
бели момичета и момчета -
почти ...втора Ботева чета!/
                                                      ] пенсионери,

в мрежата Е-хляб и Е-кисело мляко
кандаликащи за вечеря;
уловили си - зав...

                                                      (-А? Що!? Вчера, вчера!
Или беше за-вчера!?)

Помниш ли, помниш ли белокосите вишни -
облаци разцъфтели,
във втора младост, трета не-радост
работещи пенсионери?

- Ние, НЕ-БЕ! Новата България нЕ-пенсионерска!
Сред сухото - кротушки зинали, неми,
заседнала в гърло кост; горчивото доказателство,
че БЪЛГАРИЯ не е днес
                                                      /роден край - с подтекст/
не - е... к... рай за живеене!
Рай - само в химна, който немеем...

- Ние, не-припознатите, истинските стоп-анТи,
със статут на почти квартиранти,
от данъци, оферти и промоции гонени -
/гонени - ох! - и от носталгични спомени/.
Ние, ескалиращото неоспоримо доказателство,
че Ботьовата кошмария, изв... - България -
тоя див, клет пущинак Северозападен -
още не е свободен, още не е свободен!
- Ние, актуалните "SEKOND HAND" дрехи,
"Победителите V,V" - Веко-
вечните пенсионери,
просещи /просено поне/ зрънце утЕХа
по магистралите на успЕХА ви;
до магистралките на успЕХА ви.

- Ние, кретащите накриво странници
с о-мачкани, пергаментови, страници -
в кирливата шапка - шепата жълти стотинки -
хо..., съвсем не талантите, съвсем не талантите,
търсени под дърво и шоу за износ.

- Ние, /дори/ в нета СПАМ-сионерите,
едва иззимувалите пАн-сионери,
хванали се - ох! - поради ревматизма ли? -
за копривата,
гонещи усърдно на ох-люва дирята,
по-косени от инсулти, инфаркти/стандарти,
целогодишни Велики постници,
мъченици/жертви на пенсионен модел солидарен,
поевропейчени до кожа и кости!

- Ние, полегналите трупи в бичкиджийница,
очакващи търпеливо ред по реда си -
да направят от тях дъски за ковчега им,
та после набързо да ги погребат в него!

- Ние, Трудолюб Дядо, дето вади ряпа в НАП-а,
и грижоготовната Баба Велика,
дето внучката си по SKYPE вика...

Помниш ли, помниш ли белокосите вишни -
облаци разцъфтели -
в трета младост, пета не-радост
сизифовци слаботели?

- Ние, човешките кучета безприютни,
у-хапани/на-хапани от бездомни глутници...

(-Чакай! Не е така!)

- Ние, дядовци-баби - животни убоги -
с два крака патрави и две патерици -
четириноги.

(- Не, не е и това!)

- Ние, подвитите опашки, животни убоги,
с два крака и две патерици - четириноги.
Ние, човешките кучета/псета неприютени,
от ДЗЖ дружества незащитени;
ние, баба от вълк с дебел врат изядена,
от "приятелите на човека" разкъсан дядо!
Ние, червивите... с червеят на съмнението!
Какво ли може да ни гризе пък отвътре?

Ние, живите български мощи,
посред дългите български нощи,
вечен сън преди да заспиме,
поговорки "за старо" броиме;

/за стара кримка хайдушка -
старата дедова пушка/

че старото гърне по-добре готви,
че дъртото гърне по-сладък боб вари,
че старият вол по-дълбоко оре,
че старата коприва повече жили,
че старото бунище повече пуши,
че старият комин с по-силна тяга тегли,
че стара дъска - боя не хваща,
че старо дърво - обръч не става.

"Защо /да/не/ убиват /днес/ старите хора?" -
гледай каква приказка /ГО/ мъчи народа:

че стар кон не си гризе юздата,
че стар гнил плет по-трудно изгнива,
че стара краставица - за семе,
че старо вино - стар приятел,
че старило - пре-патило,
че старо - харо,
че стар човек - два пъти дете,
че стари хора - два пъти деца,
че стара дума - не е хума,
че стара дума - място не хваща,
че стар ..... ръжда не хваща,
че стар дълг - нова наплата.

Ние, в дългите български нощи,
с незаспали души все още,
с мисълта по децата в чужбина,
мъчейки се/опитвайки/ , все пак, да заспиме,
поговорки, пък други, /"за чуждо"/, броиме:

че чужд в чужбина трябва все черно да вапцува,
че чужда ръка не милва,
че чужда храна вълк храни,
че чужда чорба ситост не държи,
че чужди пари пръсти горят,
че чужд хляб със сълзи се яде,
че чуждо - свое не става.

Все ...чужди думи - чуждици
                                                      броиме
търсим сура - сред черни овчици,
                                                      не спиме;

че чужди пари своя пазва не топлят,
че чуждица - не е своица,
че чуждото иманье своя стока не става,
че чуждо седло не е меко,
че на чужда манджа сол не туряй,
че чуждото нещо и на пазар се взема,
че на чужд гръб и сто тояги са малко,
а на чужди пети сто тояги са нищо.

Броим, как...

годините учат, дните не знаят,

брада посивява, глава подивява,
глава побелява, акъл - изветрява;

че чуждото яйце - с два жълтъка,
че чуждото - се по-сладко,
че в чужда хижа - с чужда грижа,
чуждият огън като сняг топли,
че свой кахър - чужда радост...

Ние, в дългите зимни нощи,
сомнамбулстваме,
/"ксенофобстваме"/ -
                           с ужас, все още -
преброили децата, звездите,
преброили си вече дните -
в кревата корав се въртиме,
но не можем, уви, да заспиме,
в омагьосан кръг се въртиме,
като парен трен тежко пухтиме,
като пукели древни мълчиме,
парадокси дордето, броиме
та, сине,
                           дано най-подир
                                                      да заспиме!

Има някаква гнила истерия,
витаеща около пенсионера,
погнат сякаш от мистериозна потерия
днес.

"Богат си! - казват му - Галеник на съдбата!
Вземаш я мижава пенсийка, я заплата,
докато, в същото туй "стегни-колан" време,
безработна се оказва челядта ти стопена,
надълбоко-смутена...; чедата ти
хукнали, от немай-къде, по чужбина
заминали!"

/"Наложително - няма за нас друг изход тука,
освен да бъдем и да ровим боклука!
Нямаме - както "Някои" - право на избор,
за да оцелеем, наложително е да заминем!"/

- Родители стари, каква участ застигна ни,
живо месо - децата си - да откъснем завинаги? -

И докато, тук, просълзена, се вайка,
сгряна с мобилна дума прегърбената им майка
България,
децата, там - на гурбет по чужбина -
                           ("Тая пуста - и - хлевоуста!")
като какви, мислите, че работят ?!...

                                                      Като слуги и слугини -
най-често!... Такъв му е, (usually), късмета -
на наш Черен Петърчо - в кризисния Петък:
да бачка на черно - момче-гологанче -
я за пенс, я за жълта ститинчица, я за мижаво цванче,
да си втълпява, че не полудява - да стиска зъби,
щото - може ли (баш) "черния гологан" да се изгуби?

("He's like one black's crazy, dear grandparents!")

За пачка...
+

да... бачка прекрасно, все пак - на инат,
отглеждайки/доглеждайки точно такъв сурогат,
ей такъв people, като нас тука -
                                                      изкукал,
само че мъничко по-... му бил луксозен боклука!...

Парадокс,... BG деца с родители стари,
безработни в родината, слугуват
(мизерстват; зверстват) в чужбината! -
обгрижвайки точно таквиз ми ти гринговци,
като своите бащи - с изпокъсани опинци;
точно същите, но: чужди чуждинци,
докато тук - немощна-безпомощна -
по принуда - на произвола на съдбата - замината,
умира старата им майчица - Родината -
без техните синовни, тъй нужни й, грижи -

посред безхаберие! Посред страшно безгрижие!...

Ох, сънят ни и таз нощ е... безсъние,

но пък хубавото е, че ще осъмнем!
Я да поразшумкаме вестници - "Втора младост",
"Трета възраст", или - "Над 55 години"...
После - други вестници - се разшумкват,
крадци, изнасилвачи, обирджии...,
Ха! Ето го и Архангел-Михаил!...

(- Що!? А? Духът ми ли? Не-е, няма го тука,
той тръгна с децата, макар и коцукащ;
на куц крак коцука - и търси сполука;
вече колко лета по чужбината странства,
при децата в чужбината емигрантства.)

(- Що!? А? Мисълта ми ли?
Ами и тя - тъй, както си джитка,
покрай децата най-вече митка,
емигрантка и тя е - та без нея изглеждам
като детски акъл плюс рунтави вежди.
Само
                           понякога тя се завръща,
                           и под товара й вездесъщ,
под мисълта от какво/за какво
сполетя ни/споходи ни туй житейско тегло,
ние, тъй както, денонощно, се питаме,
се прегърбваме все повече и повече - сите...
И - заприличваме на ченгел, на кука,
с която ни тегли синковецът МЪ-РЪ към боклука;
ние, прегърбените от дни мъчителни,
съвсем замязали на въпросителни...)

Щото:
                           ...годините учат, дните не знаят,
че божек или клошар - все едно,
че йошур или плосък данък - все тая,
че Пукел или Св. Арх. Михаил - все душевадци!
Ние, със солидарност на жерави,
що едва се крепим във въздуха тегав,
носещи с отговорност върху свойте крила
всичките днешни теглила.

            Ние, стара, незарастваща,
            все по-зейваща рана - глождеща -
            се обръщаме към г-н Председателя/Вожда -
            със заявление -
                                    за алтернативно решение:
            няма нужда от парламент, президент,
            от такъв М-r Магистър - емигрант във финансите,
            от таквиз Министерства за евродалаверства
            и прочие, многоточие. Абе, предлагаме да остане само една

П о г р е б а л н я -

т.е. Агенцията за Българи/те/ в Чужбина**-
така
най-най-...
най- ще спестиме...

- Ние, сетните социални, загубили търпение
докретахме до таквоз ми ти кардинално прошение,
/че ни е рядка чорбицата и жилава пицата/:
Ще търпим и ще кърпим! - идиоти и просяци...
Ще мълчим като ри..., не! - като рибени кости...

- Ние, недочуващите, сине, четириоките,
/"Ю"-то и "Я"-то в българската азбука/,
почти митични днес жълти баба и дядо -
два листа на тротоара - без хлорофила,
два алени карамфила,
две капки кръв - върху сезона на зимата...

* (библ.) Матусал - еврей на 969 г. - най-дълголетния човек; синоним на престарял човек.
** "На България спешно трябва ...Министерство на българите в чужбина!" - Александър Ненов от Германо-българското дружество "Дармщад". Според него една трета от осемте милиона български граждани вече живее в чужбина. "Българите зад граница заслужават да имат Министерство на НА ЕМИГРАНТИТЕ - проводник на държавната политика спрямо тях." - мнение на Председателя на самата Държавната агенция за българите в чужбина Росен Иванов. Според данни на тази структура извън пределите на България живеят около 3 млн. българи."
Статистиката на Министерството на външните работи за 2011 г. сочи, че сънародниците ни зад граница са малко над 2 млн. Според НСИ и националните преброявания те са между 1,2 и 1,6 млн..


ПЪРВОАПРИЛСКА

Разводът ни връхлетя точно на първи април!
Като лоша шега - между Веселина и Людмил...

И - за да бъде пълна шегата,
ние усмихнати влязохме в Съдебната палата,
а аз скришом те държах за ръката,
когато с прочувствена реч те просълзи магистрата.

Разводът се развилня точно на първи април!
Като нелепа шега - Веселина - Людмил...

И - за да бъде съвсем достоверна шегата
в тоя весел Ден на лъжата,
Лъжев се наричаше и адвоката,
който ни раз-венча на светлата дата.

Разводът - с чифт тъмни очила на първи април.
Като през опушено стъкло: Веселина - срещу Людмил.

И, черешка, върху пая на веселбата -
магистрата хвана нож и ...подхвана делбата:
раздели приятелите ни, телата; децата
и нещата, пардон - нищетата...

(Поряза с поглед дори ръката ми - върху ръката ти.)

Разводът - комична случка с лук на първи април!
Груба закачка - на вече не-Весел..., със вече не- ...мил.

Иначе - мед и масло течаха - между културни хора.
И - нямаше и следа от ангелче, аз гледах нагоре...
А - хапка от ябълката на раздора
завинаги заседна в гърлото на неспорещия...

(Но това е друга тема -
за ябълката между Адам и Ева -
т. е. - за първопричината на войната
между мъжът и жената...)

Разводът се кискаше! Третият, вече се настанил,
като съдебна смешка, между Веселина и Людмил,

в началото на четвъртия месец - навръх първи април!
През ...четвъртата пролет на третото хилядолетие;
в един грешно-смешен четвъртък, в мъгла се скрил...
Крачехме под ръка: безразсъдната Веси - до Лудиомил.

Разводът ни - съдебна шегичка... И - на първи април
нямаше по-весела от Веселка, по-мил - от Людмил!

И - в хумористичен дух обсъждайки мило нещата,
ние си разделихме дори кълбото на земята:
за мен - северната мъгла на Враца многострадна,
а на теб лъчезарния, лекомислен Неапол се падна!

Разводът - неуместна честитка. Първоаприлска...
Пролет след полет... И - все още жив е Людмил

на първи април - в глухо кафене се скрил, като
сред врачанска мъгла, като в забранен дим се обвил -
празнува: ликува-хитрува спомени - в този химн мил!
Докато пие на гладно още една студена вода и....

му се струва, мъдрува, че този весел град - Враца,
не е ли крайно време да бъде - почетно - обявен
за Град на Веселина, на хумора и на сатирата?!...
(Както е за Вергилий - любимият му Неапол.)

И - един беден
(не кмет, а поет - на Враца)
и една - богатата
(не порно-кралица и кандидат-кметица,
а чистачка на богатия и с мърсотия - Неапол)


все пак,
поне на първи април,

(като два града - с граници разделени)
да бъдат,

поне на първи април,

щастливо
побратимени?!...



С-ЛЕД...

1.

            потопа
След развода - търЖЕСТвото жЕЖКО на 1-ви април,
по пладне, за сбогом Веселина целуна "своя" Людмил
по устните, а той - целуна своята (не)вярна муза
по лявата буза. И - с поглед - по веселата блуза...

И - за да не усложнява повече с целувки нещата,
Мичман-Лина набързо прибра, т. е. вдигна платната,
появи се спешно-смешно попътен вятър към Неапол...
А Л... ,
            аз -
                        със свито сърце се сбогувах с дъщеря ни,
носейки огромен куфар - товар - към влака.
В куфара - "Дрън-дрън!" - две фарфорови чинии -
за двайсет години събрани; и - гордостта ни:
семейните шест кристални чаши на душите наши -
мъж, жена, син, дъщеря и... два аборда-
жа даже...

После, нали бе ден невероятно приятен -
влакът реши да се самозапали на Врачанската гара!
И докато аз спасявах, сред гъстия лютив дим,
дъщеря ни,
Веселина здраво държеше и спаси куфара с кристала,
проявявайки, за пореден/(не)сетен път,
така свойственото й,
безразсъдно житейско геройство...

И - подир пет, подарени ми, цели пет часа закъснение,
когато се приключи с това първоаприлско знамение,
влакът изпухтя тежко, въздъхна тежко, вместо мен,
най-накрая,
и дъщеря ми и вече бившата, не-моя - моя жена,
(Първата-Последната жена на света,
защото няма други),
потеглиха.
Заминаха си...

А аз, в полумрака,
дълго махах след влака...

С човешки, разбиращ поглед ме изгледа
едно-единствено бездомно куче -
по пътя, на връщане...

Синът ни - юнга, надушил ситуацията
(огне)опасна,
никакъв през целия ден
не се вясна.

И се прибра капитанът на семейния кораб,
наля си ром, запали своята Първа/Последна цигара
и като ръка по челото прокара,
тя почерня от.. от дима на пожара...

Дълго, дълго мълча - сред отломки различни...
Мислейки си - какви ли не идиотщини лични,
лирични не се случват, наужким, на първи април...

Наздраве,
            капитане, корабокруширал!...


СВЕТОВЕ


Стрелочнико,
архангел архаичен
на свят-стрелки
от пътища на влакове...
Във своя свят
на себе си приличаш
и от професията
не се оплакваш.

Дванайсет часа
като гном невидим
с душа докосваш
нашето движение
и бдиш (дори се молиш!),
за да идем
там, дето ни очакват
с нетърпение...

А ние
въобще не подозираме -
експресни,
бързи,
пътнически,
бързащи,
че в някаква си гара
се намираш
и световете ни
са тънко свързани.

Да се обиждаш -
няма да е истинско,
защото
е преглътнало
сърцето ти,
че всеки свят
е с орбита различна
и хладно
отраженията
светят.

И само

във секунди мълчаливи
се чувстваш
Малък принц
на коловоза,
когато
(сякаш от небето паднала)
откриваш
една случайна длан
на здрачна роза.


***

И ПОТЪТРИХ ПШЕНИЧЕНА ДУМА.
Жежка дума - по спекла се пръст,
тежка дума - за мравчи ръст...

А наоколо - никой! Бе друма
всъщност кръст.

После срещах в уютни градинки
умилително спрели гадинки -
непринудено цъкаща глеч;

срещах църкащи животинки,
храносмилащи реч.

Боже, пътем, в тревата на дните
с тази дума какво не видях!
И какво не препатих от ситите...
Но не спрях.

А ми смигаха с грак присмехулници,
/"Виж, добре я заситни ти!.../ но -
припознаваха явно гъдулка
в мъничкото зърно.

Тъй - до днес: в своя орбита кретам.
А се щурам - привидно - за вас.
Тежка дума. Пшенична планета.
Атлас...

И когато се спра, и остане
тази дума във хумосни дни,
щом един гладен дух не нахрани,
вярвам аз - ще...

Т.е.
когато се спра, и стана
с ръст на пръст - в гладни дни,
под дума - за зимнина отредена,
оцеляла, спасена, тя
или
гладен дух - не един - ще нахрани,
или -
ще кълни!





 


 


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






БЪЛГАРИЯ И СВЕТЪТ
ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM