Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

 

На 25 юли 2012 година се навършват две години от смъртта на Цвятко Сандулов - врачански общественик, юрист, дългогодишен председател на Клуба на дейците на културата.
Поклон пред светлата му памет!

"Зов за истина"


В ПАМЕТ НА ЦВЯТКО САНДУЛОВ

Няма вече кой да дойде при мен и да заговори от сърце за врачанската култура; да спомене за човека, който без да е професионалист, правеше всичко професионално в областта на музиката, изобразителното изкуство и дори в зевзещината, символа на Враца - Димитър Шонев; или да не изрече името на благородника-аристократ, известния архитект на Враца Янко Янакиев; за скулптора бохем Георги Тишков, излязъл от болницата едва движейки се, за да изпрати другия голям художник и бохем Людмил Младенов (Милчо Цвекето). Не ще забравя дълбокото признание, което изпитваше към големия поет и приятел Иван Динков - беше му мъчно, че не може да посети неговото родно място в Пазарджишкия край.
Цвятко Сандулов изпитваше мъка, че Враца няма истински работещ Клуб на дейците на културата. Тежко му беше, че Профсъюзния дом на културата "Йордан Лютибродски" не запази своя статут на културен институт, че кино "Коларов" отдавна не е кино. Изпитваше неудобство от малката посещаемост на симфоничните концерти. Срам го беше, че хората, които се занимаваха с културата на нашия град, почти никога не можеш да видиш на тези концерти.
Гладът му за духовна храна беше непрекъснат. Духовната храна беше всичко за него. Тя го крепеше. Нямаше концерт, театрална постановка, сказка, на които да не присъства.
Феноменална беше неговата памет. Знаеше кой културен деец е гастролирал във Враца в коя година, месец и ден. Помнеше рождените дати на хората, които са градили културата на Враца. Имаше енциклопедични познания, искаше на някой да ги представи… Беше му мъчно, че не се проявява интерес към тях, но никога не го показа. Професионалната си гордост и човешко достойнство запази до сетния си дъх.
Две години от както си на небето, приятелю. Там, сигурно, душата ти е намерила сродни души.
Ти беше последният мой духовен приятел. Останаха само спомените за преживените заедно мигове. А те са незабравими.
Дълбок поклон пред твоята енциклопедична същност, скъпи приятелю!

Иван УЗУНОВ





 


 


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM